— Знаеш ли, Порша, понякога човек не знае дали му се подиграваш, или не.
— Може би големият град ме е развалил. Понякога си навличам неприятности с това държане. Не го приемай лично.
Тя замълча, наведе се към една роза и вдиша дълбоко.
— Не знаех, че пушиш — отбеляза той, когато й връщаше запалката.
— Не пуша. Поне не цигари. И после, след десерта, с който пиехме…
— Нямам представа.
— Порто.
Оуен каза, че е трябвало да се досети.
— Обичаш ли порто, Оуен?
— Не.
— О, Боже, как боли!
— Извинявай.
Той сложи голямата си ръка върху бедрото на Порша и стисна здраво, докато се опитваше да извади тръна.
— Вдигни си полата да не се изцапа с кръв.
Тя вдигна полата си малко по-нагоре и Оуен забеляза дантеленото й бельо. Натисна по-силно. Тя затвори очи и стисна зъби:
— Не, и аз не понасям порто, но съм спец на тази тема. Наблюдавах внимателно по време на обедните лекции на татко. Хиляда деветстотин и седемнайсета е от най-добрите реколти, не отстъпва на еталонната… Която е? — Порша вдигна въпросително вежди. Тъй като Оуен не отговори, тя издиша силно от болка и продължи: — Ами, 1963-та, разбира се. Мислех, че всички вие, каймакът на фермерското общество, го знаете.
— Не си падам по фермерството повече, отколкото по портото.
— Добре де, по градинарство тогава.
Кракът й потрепери и той го стисна по-здраво. Порша продължи:
— Едно наистина хубаво порто от 1917 година има силен аромат на тютюн. Неделни вечери! След портото… и татковата беседа за порто или за НАСА, или за литература, или за Бог знае какво, и след бухтите и конфитюра, ние, децата, нямахме какво да правим. — Тя пое дълбоко дъх и попита: — Оуен, моето идване тук всъщност не беше необходимо, нали? Можех да подпиша всичко в Ню Йорк, да го заверя нотариално и да ви го изпратя.
Той се поколеба, сетне отвърна:
— Не, нямаше нужда да идваш.
— Какво всъщност иска тя тогава?
— Ти си й сестра.
— Означава ли това, че трябва да знам защо ме е извикала? Или че има нужда от компанията ми?
— Отдавна не сте се виждали. Порша силно се изсмя:
— Още ли не си извадил тази гадост?
— Малко остава.
Оуен погледна към вратата; ако жена му влезеше в този момент, щеше да ги завари в доста интересна поза. Отново бръкна в раната с пинсетата и почувства как Порша потрепва. Тя прехапа устни и запази мълчание. Накрая той измъкна бодила и се изправи.
Без да смъква полупрозрачната си пола, Порша се обърна. Оуен отново мерна част от бельото й. Вдигна пинсетата.
— Мислех си, че е по-голям — призна тя. — Благодаря. Много способен мъж си.
— Раната не е голяма, но въпреки това трябва да й сложиш нещо. Бактин. Кислородна вода.
— Имате ли нещо такова?
— В банята на горния етаж. Непосредствено до твоята стая.
Тя притисна хартиена кърпичка върху раната си, после вдигна салфетката и я огледа.
— Проклети рози — промърмори; пусна полата си и тръгна към стълбите.
5.
Той я прегърна и допря устни до нейните. Целувката им не беше нежна. Тя хвана ръката му и го притисна към себе си. Отърка гърдите си в неговите.
„Сигурно съм полудял — помисли си Оуен. — Напълно съм полудял.“ Затвори очи и отново я целуна.
Езикът му проникна между устните й и се преплете с нейния. Тя хвана долната му устна между зъбите си и леко я засмука. Сетне се поколеба и извърна глава.
— Не — нареди той. — Целуни ме.
— Ами ако ни види?
Оуен я накара да замълчи, виждаше, че съпротивата й е престорена. Сякаш рискът да ги хванат засилваше страстта й.
Той хвана блузата й. Едно копче се скъса, падна в краката им и тя потрепери. Дрехата се разтвори и той погали голите й гърди.
— Да не искаш… — започна тя, но той я целуна отново и разтвори длан така, че палецът и кутрето му леко докоснаха зърната й.
С другата си ръка я придърпа по-близо до себе си.
Вдигна полата й и пъхна плата под колана й, оголвайки бледата й кожа. Тя разтвори бедра, но той погали тесните й копринени бикини само веднъж. Взе ръката й, разкопча панталона си и внимателно насочи пръстите й. Беше възбуден до болка. Тя се поколеба, но той нареди:
— Не, по-силно!
И тя се подчини.
След миг той я спря, стисна я силно за раменете и я завъртя с гръб към себе си. Постави ръка на тила й и я натисна напред, сетне смъкна бикините й. Стисна бедрата й и се сля с нея, загубил и малкото си самоконтрол, и започна да се движи енергично. Стисна гърдите й и я придърпа по-близо до себе си. Дъхът й излизаше на пресекулки. Той я захапа силно по врата и усети вкус на пот и парфюм. Жена му присви очи и се притисна по-силно към него, изстена.
Това му даде тласък. Той се отдръпна, остави блестяща струйка по вътрешната страна на бедрото й. Сетне се отпусна върху нея.
Усети движение и си даде сметка, че тя не е преставала да се гали. Отново постави ръце на гърдите й и стисна зърната й. След малко почувства как тялото й потреперва и тя извика името му. Остана неподвижна за момент, сетне се отпусна леко напред и се обърна по гръб. Той се свлече до нея на колене. Останаха на сантиметри един от друг, без да се докосват.
Думите бяха излишни, сякаш щяха да развалят всичко. Той само се наведе над нея и я целуна по бузата. Тя стисна ръката му.
Сетне Оуен вдигна лопатата и изчезна към канавката, оставяйки жена си да лежи като девойка, току-що загубила девствеността си, край тъмното езеро върху купчина чували с пясък.
Лиз Ачисън загледа мрачните облаци, после хвърли поглед към къщата, разтревожена да не би Порша да е станала свидетел на акта им.
Водата се плискаше на няколко крачки от главата й, но въпреки повишаващото се ниво изглеждаше съвсем спокойна.
Тя си пое дълбоко въздух и за миг затвори очи. Какво, за Бога, бе предизвикало постъпката на мъжа й? Оуен бе страстен, това беше вярно, но той също имаше различни настроения. Когато нещо го тревожеше или бе зает, сексът беше първото, от което се отказваше. От последния му набег в нейния край на леглото бяха минали три-четири седмици.
