— Наистина съжалявам, Трентън.
— Добре. Не ти се сърдя. — Той тръгна към Емил. — Ако ни извините сега…
— Не, Трентън — спря го тихо, но твърдо Фенъл.
Хек не му обърна внимание и продължи да върви към вързания за един храст Емил.
— Трентън…
— Какво?
Хек се обърна.
— Не мога да ти позволя да отидеш сам.
— Не се опитвай да ме спреш, Чарли. Просто не го прави.
— Сам ли ще отидеш? Ти си цивилен. Не можеш да се оправдаеш, че си бил увлечен в преследването, дори той да беше престъпник. Ако пресечеш тази граница, това става стопроцентово отвличане. Има опасност наистина да загазиш.
— Ами ако убие още някого? Така ли ще го оставиш?
— Тук има правила и аз смятам да ги спазвам. И ще се погрижа и ти да се придържаш към тях.
— Искаш да кажеш, че ще ме спреш, така ли? — сопна се Хек. — Ще използваш ли този пистолет? Ще използваш ли този лъскав служебен глок?
Това явно обиди Фенъл, но Хек нямаше намерение да му се извинява, той стоеше със стиснати юмруци, сякаш се готвеше за бой.
— Не върши глупости, Трентън — продължи да го увещава Фенъл. — Помисли. Да вземем за начало този доктор Адлър. Той е пълен задник. Да не мислиш, че ще ти плати и едно пени, ако заловиш това момче извън щата? Знаеш, че ще те метне при първа възможност. Ами ако някой защитник на човешките права те натопи за издевателство върху „бедния“ невменяем младеж? Трак, ще бъдеш отрязан отвсякъде.
Хек си даваше сметка, че нямаше да го боли, ако не бяха стигнали толкова близко до залавянето — ако знаеше, че Хрубек вече е, да кажем, във Флорида или Торонто. Те обаче бяха толкова дяволски близо… Трентън Хек хвърли поглед на Фенъл и се загледа към голите поля, които изглеждаха бели, сякаш покрити със сняг или с вар. Видя му се далечният силует на приведен мъж, който бяга от тях. Той обаче присви очи и силуетът се превърна в обикновен храст; Хек си даде сметка, че само си е въобразил.
Без да продума на двамата си спътници, той смени сбруята на кучето с обичайния нашийник. Нареди: „Ела“, и се отдалечи към патрулната кола, за да изчака другите там. Емил го последва послушно.
Той остана незабелязан цяла минута, затова използва времето, за да огледа безличния кабинет — евтино бюро, трепкаща флуоресцентна лампа, килим с безвкусен зелен цвят, книги с разкъсани подвързии или изобщо без подвързии, купчини картонени папки втора употреба, сиви стени.
Оуен Ачисън веднага забеляза, че ламперията е евтина и е слагана от не особено добри работници. Килимът бе на петна, а прозорците — замазани, макар че стъклата, зад които стояха дипломите на лекаря, блестяха като диаманти.
— Извинете.
Двамата мъже се обърнаха. Онзи, който носеше униформа — той сигурно беше капитанът, Хавършам, добрият, — се завъртя. Другият — собственикът на кабинета, около петдесетгодишен мъж с руса коса — изглеждаше, сякаш е успял да отдели само два часа за толкова необходимия му сън. Въпреки това погледът му беше остър и изучаваше изпитателно новодошлия.
Оуен се представи, сетне попита:
— Вие ли сте доктор Адлър?
— Аз — отвърна директорът на болницата. — С какво мога да ви помогна?
Полицаят, по чийто поглед ставаше ясно, че името му говори нещо, огледа дрехите на Оуен.
— Живея в Риджтън. На запад от тук, на около…
— Да. Риджтън. Знам къде е.
— Тук съм заради Майкъл Хрубек.
Адлър се разтревожи:
— Как научихте, че се е отклонил?
— Отклонил ли? — натърти Оуен.
— Ама кой всъщност сте вие?
Полицаят се намеси:
— Съпругата ви ли…
— Да.
Адлър кимна:
— Свидетелката, а? Шерифът се обади за нея преди известно време. За някакво писмо, което Хрубек й изпратил.
Лекарят присви очи, явно се чудеше какви точно главоболия ще му донесе Оуен тази нощ.
— Не сте го хванали още, нали?
— Не съвсем. Наистина няма за какво да се безпокоите.
— Нима? Онова писмо от пациента ви до жена ми беше доста обезпокояващо.
— Е, както, мисля, вече обяснихме… — лекарят се втренчи в Хавършам — … на вашия шериф, Хрубек страда от параноидна шизофрения. Всички писания за тези хора обикновено са пълни глупости. Няма за какво да се безпо…
— Обикновено са глупости. Значи, не винаги, така ли? Разбирам. Не виждате ли поне нещо обезпокоително, при положение че той първо заплашва жена ми в съда, след няколко месеца й изпраща онова писмо, а ето че сега е избягал?
— Това наистина не е ваша работа, господин Ачисън. А в момента сме малко заети…
— Безопасността на жена ми е моя работа. — Оуен погледна лявата ръка на лекаря. — Работата на един мъж е да се грижи за жена си. Вие не се ли грижите за вашата? — Забеляза със задоволство, че Адлър вече започва да изпитва антипатия към него. — Обяснете ми защо отрядът за издирване включва само четири човека.
Директорът на болницата се озъби за миг, сетне го увери:
— Мъжете, които го издирват, са опитни следотърсачи с обучени кучета. Ще свършат повече работа от дузина полицаи.
— Той е в Уотъртаун, нали?
— Бил е там. Изглежда, че се е запътил на север. Със сигурност е тръгнал на север.
Отвън се чуха удари от чук. На влизане Оуен бе видял работници да носят талашитени плоскости към няколко големи витрини, зад които явно имаше барче.
— Видели ли са го изобщо? — осведоми се той.
При тези думи антипатията на лекаря видимо прерасна в омраза. Оуен обаче беше адвокат и бе свикнал с това.
— Не бих казал — отвърна Адлър, — но за малко да го хванат.
Оуен вярваше, че най-важното качество на един мъж е поведението му. С коса или плешив, гладко избръснат или с брада, висок или нисък, когато е прав, мъжът вдъхва респект. Сега той погледна лекаря отвисоко. Адлър може наистина да смяташе Хрубек за безобиден — но, от друга страна, все пак беше тук, в неделя през нощта, изпит като самата смърт, както и офицера от щатската полиция до него.
— В Стинсън ли е избягал? — попита Оуен.
Доктор Адлър впери поглед в тавана. Кимна нервно на Хавършам, който заобиколи бюрото и посочи с капачката на химикалката си точното място на картата:
— Ето защо съпругата ви няма от какво да се тревожи. Преследването се води тук. — Той посочи близо до пресечката на шосета № 236 и 118. — Избягал е…
При тези думи лекарят впи поглед в Хавършам. Капитанът замълча за момент, сетне продължи:
— Отклонил се е тук, точно на границата на Стинсън.
— Как е стигнал до Стинсън?
Адлър побърза да се оправдае:
