предоставяш на другия да направи предложенията, фактически искаш да го принудиш пръв да се разкрие. Разбира се, те ни отвърнаха със същото: Нека преговорите бъдели напълно равноправни; те ще направят предложенията за част от условията, ние — за другата част. Те ще предложат мястото, ние да предложим броя на представителите, те ще предложат времето, ние пък — начина, по който да се стигне до мястото, и т.н. Анализирайте този ред и ще видите стойността на тяхното пък „великодушие“! От предложенията, които те искаха да направят, ние нямаше да научим нищо, а от нашето предложение за броя на делегацията можеха да съдят за това, колко изобщо сме на кораба, от предложения начин за пристигане на мястото щяха да преценят какви са ни възможностите. Накратко казано, след като употребихме няколко дена за уточняване на понятията, после цяла седмица се замервахме с тия понятия, докато определим само така наречените процедурни въпроси, свързани с воденето на преговорите. Но на края, както се казва на тоя дипломатически език, който и без това винаги нарича нещата със съвсем различни от истинските им имена, добрата воля надделя. Споразумяхме се срещата да стане на планетната луна, мястото да бъде избрано от нас, нашият кораб да се изтегли на същото разстояние от нея, на каквото се намира станцията, представителите да бъдат по двама и да пристигнат в съгласуваното време с други летателни средства.
Щурманът Вейо и планетологът Крамер веднага отлетяха, за да търсят подходящо място, а ние се заехме да приберем всички сонди, които бяхме наредили около станцията като предпазен щит. Това беше едно от предварителните им условия. Другото тяхно ултимативно искане — да им съобщим къде се намира нашата цивилизация — ние отхвърлихме. Позовахме се на забраната да съобщаваме местопроизхождението си в такъв стадий на контакт с друга цивилизация. Една малка отстъпка все пак бяхме принудени да направим дори заради собственото си чувство за справедливост, и те се задоволиха с принципното описание на нашата планетна система, с посочване характера, класата и възрастта на нашето Слънце. Разбира се, и тук според законите на дипломацията ние поизлъгахме, а и те, както казваше Вейо, умееха да се правят на ударени или познаваха достатъчно устройството на Галактиката, за да могат от верните данни да съобразят кои са лъжливите и какви биха били истинските.
Крамер и Вейо прекараха на луната четири дни, макар че ние отдавна имахме доста точни знания за нея. През месеците, докато обсаждахме планетата, двамата няколко пъти слизаха на нейния естествен спътник и нашият планетолог бе съставил не само цял куп топографски, сеизмологически, геоложки и какви ли не карти, но и една твърде убедителна теория за неговия произход. Неговият релеф, съставът на повърхностния слой и лъчевите сондажи доказваха, че той е представлявал някога самостоятелна планета. По неизвестни причини тя е била изтласкана от своята орбита и е попаднала в гравитационната примка на своята значително по-голяма съседка. Това е предизвикало страхотни катаклизми и върху двете. Планетата, превърнала се в луна, загубила своята атмосфера, изсмукана като от гигантска вакуумна помпа, за да остане беззащитна под убийствения дъжд на космическата и слънчевата радиация. Рязкото забавяне на околоосното й въртене и загубването почти изцяло на магнитното поле не са позволили на собствените й гравитационни и центробежни сили да задържат равновесната форма на сфероид. Попаднала под силното въздействие на по-голямата си сестра, тая форма не отговаряла вече на новото околоосно въртене, но понеже кората на бившата планета не е била достатъчно еластична, промяната се изразила в гигантски катастрофи, предизвикали най-напред срутването на всички изпъкнали части в областта на бившия й екватор. Изригналата при тия срутвания лава изпълнила дъната на моретата и океаните, чиято вода е била изчезнала заедно с изсмукването на атмосферата.
В едно от тези морета, сега вече огромна равнина, покрита със застинала лава, двамата определиха мястото за бъдещата среща. Главните им съображения бяха през цялото време то да се намира в рамките на дългия лунен ден и да бъде сеизмологически сравнително спокойно, но лунотръси все пак щеше да има, защото луната беше в период на сближение с планетата. Това щеше да рече, че нашите делегати трябваше да водят преговорите под преките лъчи на тяхното слънце, при една температура на нагряване от 117 до над хиляда градуса и максимално корпускулярно облъчване. Надявахме се да изплашим партньорите си, а те веднага се съгласиха с избраното място, което ни потвърди, че не само познават добре своята луна, но и не се боят от тежките й условия. Вече нямаше съмнение, че щяхме да се срещнем с извънредно високоразвити същества, а това отново противоречеше на хипотезата ни за равнището на планетната цивилизация. Според нас, катастрофалното съединяване на двете планети в планета и луна е забавило появата на органичния живот. Приливите и отливите на планетата както в океаните, така и в нейните недра под влиянието на прекалено голямата луна в сравнение със земните трябва да са опустошително огромни, което рязко стеснява площите, където може да възникне и се развие висшият организъм. Но ние се отказахме да си блъскаме повече главите с това противоречие, очаквайки то да ни бъде разкрито от самите обитатели на станцията при размяната на определения обем информация.
Предложенията им и въпросите, на които те искаха отговор, бяха напълно логични и като че ли не криеха в себе си зла умисъл. Сигурно бяха стигнали до убеждението, че това е единственият разумен начин да се отърват от нас.
Отначало много ни удиви, а после и развесели намерението им да придадат на срещата състезателен характер. Те искаха двамата представители да демонстрират бързина на движението и способност да носят тежести, а следващият етап, в който трябваше да се обмени информацията, от само себе си придобиваше облика на състезание по умствени качества. Освен това предвиждаха още едно надбягване: със средства за движение по твърда площ, ако притежаваме такива, и с летателните апарати, с които щяхме да пристигнем. Монида, нашият гений, си призна: „Това не мога да проумея! Да предположим, че са толкова уверени в превъзходството си като индивиди над нас, та искат да ни сплашат, но нали все пак това не е сигурно, все пак има един риск? После… не се предвиждат, така да се каже, никакви награди за победившия, никакви условия не свързват с изхода от това състезание. Твърде наивно е при такава съдбоносна среща да се мисли само за голия престиж. Изобщо…“
— Изобщо — обадих се аз — засега те вече ни демонстрираха превъзходството си поне в областта на съобразяването. Те са се сетили преди нас, че в една дипломатическа среща можеш да лъжеш и да заблуждаваш колкото си щеш. А в едно състезание не можеш да излъжеш. Защото то е преди всичко сравняване на определени качества, които позволяват да се съди за общото устройство на съответния организъм, за интелектуалния ръст и така нататък.
— Хубаво! — скара ми се координаторът. — Но защо, докторе, трябва всяко свое съображение да превръщаш в атака срещу нашия евристик? Сега емоциите ни са нужни за друго.
Прав беше, разбира се! Щеше да бъде прав, ако речеше и да ме накаже, загдето изострях напрежението на кораба с моята открита неприязън. Стиснах зъби така, че изскърцаха, и успях да обещая това да не се повтаря. А координаторът, видимо задоволен от самокритиката ми, добави добродушно:
— Оправи си нервите, иначе няма да предложа ти да отидеш на срещата. Току виж, вместо да се надбягваш, си почнал да се боксираш с колегата си от станцията.
Не можах да се засмея, както другите, защото дъхът ми заседна някъде в трахеята. Само безпомощно и криво се усмихнах. Значи… аз щях да бъда този, който?… Всъщност това бях вече го мислил, бях вече търсил начин да се самопредложа, чувствувайки как израствам в собствените си очи — та нали цялата среща лесно би могла да се превърне в някаква клопка, най-малкото ония можеха да ни хипнотизират и отвлекат като заложници! Но, излязло от устата на координатора, предложението мигновено доби за мен друг оттенък: отчитайки риска, той искаше да прати най-малоценния от екипажа. Доста усилия положих да не се издам, да намеря спасителния дипломатически отговор:
— Аз не смятам, другари — заявих им, — че съм заслужил честта да бъда първият човек, който ще се срещне с представители на друга цивилизация. Всеки един от вас с десетократно по-голямо право и с по- голям успех би представил земната цивилизация на тази среща-състезание, но моята научна специалност е, която ме определя задължително…
— Знам, знаем — рече координаторът. — Точно затова сме се спрели на теб.
А, значи, в мое отсъствие те бяха решили вече въпроса? Добре, че Зонен ме избави от неудобството да реагирам!
— Да помислим още веднъж! — предложи той. — Защо да рискуваме? Докторът спокойно може да си остане в ракетата, а на срещата да се яви един психоробот, съответно програмиран, разбира се. Те не знаят как изглеждаме.
— А ако и те направят същото? — попита по-скоро себе си Монида. — Вариантите са четири: робот срещу робот, докторът срещу техен робот, техен човек срещу наш робот и… най-достойният, разбира се,
