наоколо — примамливо светла, като всички загадки на природата. Той и на студентите си го внушаваше при всяка встъпителна лекция: Изличете от себе си клишетата на обикновения човек „тъмна загадка“, „черна тайна“ и така нататък, лицето на природата е приветливо обърнато към човека. Тя не му е враг, тя е готова да си сътрудничи с него, само че ние още не разбираме тайните, които тя открай време ни нашепва в мозъците…
Изгледа продължително тялото на спъващата се по палубата млада биоложка — да беше хвърлила поне тия кокили! — но то му нашепна по-други тайни. Странният светлинен облак около яхтата мълчеше с осезаема тежест и той пусна силно касетофона, за да противопостави музиката му на безчовечната тишина.
14
Тя отсъства прекалено дълго за сваряването на едно кафе, но бе се и преоблякла. Сега му се стори още по-близка в тази комбинация от бял фланелен панталон и бяло-розово поло, с бели платненки на бос крак. Полото открояваше с нова предизвикателност освободените й от тесния сутиен гърди. И страха сякаш бе съблякла от себе си. Приличаше на жена, която в момента се безпокои само дали ще бъде харесана.
— Там има цял куп дрехи. Богата дама ви е била на гости. За съжаление с по-добра линия от моята.
— Нима не са ваши, Алфа? — усмихна се той, закривайки с длан корабния дневник на коленете си. Бе го намерил, захвърлен зад едно от платната с обработения грунд.
— Не, моите никакви ги няма.
— Наистина ли? А кога успяхте така приятно да напълнеете?
— Уф, след като се омъжих и нали по цял ден зубкам за държавните изпити.
Той все по-влюбено гледаше огъванията на тялото й през златистите очила на уискито. И много му се искаше тя вече да си е спомнила ако не повече от него, то поне онова, което той откри в дневника.
— Значи намирате картината за хубава?
— Малко е страшничка, но е хубава.
— Кошмарна е! — рече той, макар да бе я приел за своя.
— Хрумването е оригинално. Нарисувай краката на човека и ще видиш целия път, който е извървял.
Точно това бе си рекъл и той преди малко, търсейки оправдание за неизвестно кога нарисуваното произведение. Засмя се:
— Вие сте чудесна, Алфа! По тая логика обаче е достатъчно да нарисуваш и само подметките му. Както и да е! Сядайте и пийнете глътка. Алкохолът развързва спомените. — Натика чашата в ръката й, разтвори дневника. — И прочетете тука последните страници, докато аз си пия кафето. Ваш е почеркът, нали?
Неговите спомени съвсем не бяха се развързали така, както й обещаваше, но прочетеното се снаждаше с някои неща, хаотично изплували в паметта му. Още при първото четене у него се засилиха усещанията, че действително е преживял описаното въпреки невъзможните дати над страниците, които отнасяха всичко с години напред. Същата дата обаче стоеше с неговия почерк и над страничките в каютата, а в техния конспект имаше подчертана забележка: Би трябвало да се появи нарушаване на причинно-следствената връзка.
Това нарушение, което толкова очароваше ума на физиците, той умееше доста ефектно да обяснява на студентите, но то съществуваше само като математическа абстракция в света на микрочастиците, а ето че тук май се онагледяваше. В съзнанието му се омотаваха в мътна вихрушка неподредими събития от вчерашния ден с преживелици, които не знаеше откъде са се взели или са били сътворени от сънищата му. След като прелисти още веднъж по-спокойно книгата, носеща за автор неговото име, той прочете най- напред в нея желанието си да напише такава книга, натъкна се и на познати •формулировки, а накрая, като абсурден спомен, в черепната му кутия се разположиха стаята в Почивния дом на учените, пишещата машина, танцът на пръстите му, които се опитваха да изразят неговото преклонение пред природата.
Търси най-напред емоционалното си единение с нея, съветваше той в предисловието въображаемия си млад читател, за когото пишеше книгата. Разчупи в себе си мисленето на прагматичния човек! Тъкмо онова, което ще ти се стори парадокс, може да се окаже закон на нейната логика, затова търпеливо се вслушвай в езика й, не пристъпвай към нея с нож в ръка, обичай я и тя ще ти отвърне с обич… Все съвети, които сега хем му се струваха мъничко наивни с проповедния си тон, хем бе готов още утре да ги поднесе отново на студентите.
Слисаният шепот на жената в шезлонга го върна към все още необяснимото им съвместно попадане на яхтата.
— Изглежда, аз съм го писала, а на, никак не помня!
— Видяхте ли, Алфа! Напразно ме изкарахте виновен.
— Но защо ме наричате така?
Удиви се и той — бе го произнесъл съвсем механично.
— Не знам. Може да съм ви обявил за някакво начало, за начало на всичко това — замахна той с ръка, внимавайки да не разлее чашата си.
— Що за глупава шега — тоя брачен протокол!
— Нека не бързаме да определяме нещата. Тук някой си прави доста по-жестоки шеги с нас.
— Но аз съм омъжена! Нищо, нищичко не разбирам!
Не го разбираха и раменете й, заоблени от полото в невинна безпомощност. Страдаха под него и гърдите й от своето неразбиране.
— Пък аз, знаете ли, имам чувството, че е вярно и че някога много, много съм ви обичал.
— Моля ви! — извика тя, а сълзите й рукнаха необикновено едри, с тъмни отблясъци.
— Алфа — повтори той името, оставил го само да се натрапва на езика му. — На мен също ми се плаче. Хайде, стегнете се и нека по-трезво…
Препоръча й трезвеност, а отново доля чашата си. Сигурно щеше да се напие и му се искаше да се напие.
— Простете — изхлипа тя. — В мозъка ми е такава бъркотия! — Заизбърсва очите си с ръкава на полото, подсмръкна в детински упрек:
— А на вас ви е весело!
— Защо не? Красива съпруга, уютен дом, предстои ми интересна работа…
Доизрече го и веднага го жегна неопределеният спомен, че скоро е казвал някому нещо подобно.
Тя умееше не само да се изчервява, умееше и да се гневи.
— Престанете да пиете и направете най-после нещо!
— Вие го направете, пък аз ще ви гледам и ще си пия.
Усещаше тялото си младо, нетърпеливо, готово да се захване с работа, но алкохолът разместваше нещата в •измамно ясен ред, а шишето го привличаше все по-силно, както го привличаше и бяло-розовото видение в шезлонга.
— Недейте така, аз ви познавам съвсем друг!
— Сигурно — изсмя се той. — Щом и на катедрата сте ме виждали, и иначе!
— Не си въобразявайте нищо! Аз съм омъжена. Онова, по-рано…
Щеше да запита какво е било „онова, по-рано“ — много интригуващо се вряза то в ухото му, но уискито отново го изпревари.
— Тогава за какво сте избягали от съпруга си?
— Измислете нещо, моля ви! — викна тя, подсетена, че я чакат. — Трябва веднага да си вървя.
— Измислете го вие!
— Вие сте учен, физик сте!
— Не, аз съм професор. Професорът само повтаря онова, което са измислили други преди него.
Позволяваше си такива шеги, защото още вярваше, че му предстоят велики открития. Сега обаче се наложи да удави горчилката в гърлото си с нова глътка. Непонятното не можеше да стане понятно, но можеше да бъде удавено.
— Искате да ви обясня какво е това ли? Добре, ще ви го обясня, пък вие ще ми кажете как да излезем
