— Може би съм сънувала, но аз те помня и друг, много нежен те помня. Сигурно аз също от страх така… Извинявай!
Той помнеше нежността си, но сега я мразеше, защото не успяваше да я свърже с жената, която целуваше рамото му, след като така животински бе го ухапала. Нежността ни е необходима само за да отблъсваме от време на време и от кожата си жестоката трафаретност на живота. За какво ще му се разкайва — той е, който постъпи с нея като пиян простак! Или и нейната памет се бе разбудила по същия начин, та се хващаше за отминалото?
— Аз пък ще те запомня с това! — вдигна той отмъстително дланта си над нея. Отпечатъците от зъбите й върху подулата се възглавничка се наливаха в мораво. Единият им ръб бе изцедил капчица кръв.
— Аз ли го направих? — изплаши се тя и посегна към ръката му, навярно да я целуне.
Той я дръпна. И въпреки че тъкмо в тая трагична безизходица не биваше да се лишава от съюзник и убежище, злобата му сляпо настоя да доубие всичко, което бе ги свързвало.
— Остави детинщините, ти си умна жена! Кажи кое те доведе на яхтата, трябва вече да си си го спомнила. Тук не ни остава друго, освен да бъдем искрени, преди да се е свършила водата.
Рече го и си помисли за водата в другия резервоар, който обслужваше тоалетната. Бе го напълнил оня ден с морска, защото пристанищната свърши. Кога оня ден? Нямаше значение, необходимо бе да измисли начин да я дестилира. Може би в тенджерата под налягане и ако намереше някое маркуче за горния й вентил… Така пропусна началото на признанието й.
— … Сигурна съм, че исках да те обичам. Няколко дена поне да обичам някого. Може би още… да забравя себе си. Или да намеря себе си. Искам да кажа, да видя дали в мен няма и нещо друго. Самото ми решение вече беше нещо по-различно, разбираш ли, даваше ми надежди.
— Мммъ… да! — измрънка той. Винаги се чувстваше виновен, щом усетеше, че някой очаква от него нещо, което той не е в състояние да му даде. — Звучи доста наивно. Хората съвсем откачиха, откакто всеки почна да търси себе си, вместо да си гледа работата. Аман от психоанализи! Прощавай, ама като че ли една яхта може да направи нещо повече от теб, освен плей гърла!
Тя рязко отскочи от него, легна по гръб, затисна с клепачи мократа още чернота на очите си. Беше целувал някога с упоение тези бледо мургави клепачи, прозиращите по тях сини жилчици, а сега те с нищо не го вълнуваха. Треперливата им безпомощност обаче му напомни за специалните упражнения по доброта, с които отскоро бе се заел. Отскоро ли? Пак тая бъркотия във времето! Ама че идиот! Поиска от нея искреност, а веднага я засече!
Алфа сякаш чу разкаянието му, не се обиди.
— За мен не беше развлечение. Никога не съм си позволявала подобни развлечения. Мъжът ми е вторият, не третият, но онзи веднага го намразих. Пък и ти не си плейбой, нали? Забрави ли каква радост беше, особено като правехме покупките, каква чиста радост?
— Вече помня и съм ти благодарен за нея.
— Защо ти на мен, тя си беше само моя. За теб беше обикновено приключение.
И успя отново да го разсърди, защото въпреки примирението в думите й, чу баналната женска провокация.
— Добре, ще обсъдим и тоя въпрос! Хайде, облечи се!
Тя занахлузва легнала панталоните си, стана, обърка се от скъсаното им поясче и силно опъна полото надолу. После, като притискаше ръце отпред, сякаш я болеше коремът, тръгна боса към каютата.
15
Появи се отново на палубата, заменила скъсания панталон с пола, която откриваше голите й нозе до над коленете. Той се вторачи в тях, сякаш ги виждаше за първи път. Тя изпъшка смутено.
— Уф, какво ще правим с тая тоалетна? И мивката се напълни.
Той скочи веднага, за да се изтръгне от магията на тия мургави колене. Все същият ли предсмъртен страх на клетките му събуждаше у него сексуална алчност, каквато никога не бе притежавал? Гузно се засмя.
— Да, не ни дават да се отървем от нищо свое. Ей сега ще приспособя нещо.
По-напред обаче се зае с дланта си. Компресът щеше да му пречи и той, след като я почисти със спирт, залепи на ухапаното място парче цитопласт, дебело намазано с благ мехлем — почти благоговейно вярваше в целебната сила на това народно лекарство. И през цялото време в него се вълнуваше едно очакване, сякаш с ухапването си Алфа бе му обещала и други, неизпитвани досега преживявания. Тя все по-властно и обсебващо нахлуваше в сетивата му с невероятни спомени, които в следващия миг ставаха вероятни, а в още по-следващия като че ли лежаха вече отдавна зад него.
Внесе разноликия й образ в трюма, изнесе го обратно заедно с кофата. Милваше я, докато изпразваше един голям пластмасов чувал от разните уплътнители, въжа и по плюшкиновски натрупани вехтории, а чувалът му припомни някакво тяхно намерение да погребват тържествено, по стар морски обичай някакви вещи, но споменът си остана мъчително неясен, като анекдот, чиято поанта сме забравили.
В тоалетната отново го посрещна най-напред огледалото над препълнената мивка, отказала да отведе водата надолу, може би просто защото яхтата бе се превърнала в един малък безпосочен космос. И отново го изненада лицето му — гладко и младо, въпреки най-малко петдневната брада. Бе как ще изберем това момченце за професор, засмя се пак академикът, научен ръководител и на двете му дисертации, ще трябва да назначим охрана, да го пази от студентките… Но той добре познаваше вида си, защо бе очаквал друго лице в огледалото? По дяволите, да се оправи сега с тоалетната, пък после ще се заеме и с това проклето време!
Кофата и чувалът обаче не излязоха сполучливо решение. Той постоя пред огледалото, жулейки с длан все още острата си брада, размекнат от сладостния сърбеж, с рееща се мисъл, която парадоксално го вдъхнови, напомняйки му, че всъщност и цялата планета вече е изпаднала в тяхното положение — да не знае къде да дене отпадъците си. Беше млада, пъргава мисъл, която го подгони към моторната помпа, в някакъв забравен момент монтирана да обслужва душа. Пренесе я пред вратата на тоалетната, завърза чувала на изходното й отверстие, а края на всмукателния маркуч потопи в мивката. Щом моторът загърмя с мотоциклетен пукот, помпата за секунди погълна водата и я прати, в чувала. Повтори същото и с клозетната чиния. В трюма имаше достатъчно такива чували — не особено естетична операция, но щеше да върши работа!
Както всеки човек, чийто труд се осъществява в абстрактни сфери, изпита почти детинска гордост от изобретението си. Изпробва повторно системата, после отново влезе в трюма за дюшека, на който понякога спеше, бягайки от каютната задуха. А докато го напомпваше с крачната помпа, доста определено си спомни, че скоро бе спал на този дюшек и не бе спал сам на него. Но кога? Твърде подозрителна си оставаше тази безпаметност и у двамата: светлинният облак ли ги упойваше с нещо?
Алфа седеше в шезлонга с чаша шампанско в ръка, а той още не можеше да си спомни в кой момент и защо бе я кръстил така.
— Жадна съм — оправда се тя.
— Ще напълним термоса с чай, силен и горчив, така ще пестим водата. Ще ти покажа и какво съм направил в тоалетната. За съжаление, вратата не може да се затваря, но пък защо да пречим на ония да видят всичко. — Тази жена по особен начин го въодушевяваше и предизвикваше, въпреки че в паметта му като че ли лежаха и лоши спомени от нея. Хвърли дюшека в краката й, разположи се на него, наля си от шампанското. — Извинявай за одеве! Така ме е срам, че бих се хвърлил от лодката, но ония ще ме върнат при теб. Като лайната ни — изрече той с несвойствено му сладострастие от цинизма.
— Моля те, не ставай пак груб! Не знаем какво ще стане с нас.
— Напротив, много е ясно. Накрая ще се самоизядем като древните корабокрушенци. Не можем да избягаме един от друг, мило момиче, това е. Наздраве!
— Толкова ли ти се иска да избягаш?
— На мен не, на теб ти се иска. — Той погали глезена й, но тя дръпна крака си. — Седни до мен, а!
— Недей, моля те! Не мога така, повярвай ми!
— Преди можеше.
Това „преди“ изглеждаше много далечно, нереално.
