бенчици на плешката…
Не можеше сега да провери дали е същото момиче, защото то бе вирнало мургавите си гърди нагоре. Малките им зрънца спяха същия бебешки сън. Прииска му се да ги докосне с пръст, както пипаме рогцата на охлюв, да целуне розовата мургавина на спящата бузка — да целунеш желана спяща жена сигурно е супер удоволствие, но той не се реши. Ако тя се събудеше и се хвърлеше на врата му: О, мили! — а той не можеше да си спомни дори името й? Или още по-лошо: ако полу-равнодушно го запиташе: Кой беше ти, бе?… Дали да не се опита да улови съня й? Дренки ще улови, с тия свои калпави пръсти! Де да беше сега тука Джорджоне, каква спяща Венера щеше да изпише! По-добре да се обръсне, докато тя се наспи, та и да му каже най-после какво точно е станало между тях. А че никак не е било лошо, е повече от ясно; с толкова сладък сън само добрата любов възнаграждава човека.
Изтърколи се към захвърлените встрани от дюшека дрехи — уж безшумно, а кокалите му изтрополиха с грохот на дъските. Странна тишина! Вярно, моторът не работеше, ветрилата са прибрани, но такава тишина морето никога не можеше да ти предложи. Вдигна се предпазливо с дрехите в ръце и не го видя. Нито от левия, нито от десния борд. Любовно уютната мъгла бе ги затворила като в слънчевотапетен будоар. Уют, уют, ама все пак трябваше да знае къде се намират!
Трапеза с празна бутилка от шампанско, от уискито имаше още няколко пръста. Неизмити чаши за кафе — единственото черно нещо наоколо сред белотата на яхтата беше кафеената утайка в тях. Пикник на борда! И от това ставаше картина — трапезата, спящото голо момиче край нея… Изглежда, все пак се е канел да го рисува. Двете платна с подготвения грунд издаваха такива намерения, отлично е постигнал цвета на въздуха. Тогава значи по-отдавна тънат в тази мъглица? А тия пък идиотски крака за какъв дявол ги е рисувал?
Паметта му се напъваше да подскаже някаква оправдателна идея, да му припомни, че всичко това наоколо съвсем не е ново за него или най-малкото, че и друг път по същия начин се е питал и че дори по същия начин е стърчал гол на палубата, край тази или друга някоя жена. Зад гърба му дюшекът изпъшка сладострастно, с мляскане целуна кожата на момичето и той побърза да закрие, както се изразяваше баба му, срамотиите си с награбената купчина дрехи. Рече тихичко: „Спи, спи, Алфа!“, и на пръсти с комично дълги крачки тръгна към тоалетната, питайки се откъде изскочи у него това шантаво име и дали баща й не е бил преподавател по старогръцки език.
Едва не се спъна в необикновеното съоръжение пред отворената врата на тоалетната. Каква ли повреда го е принудила да прибегне до помпата, защото, да, самият той бе изобретил смешната система? И внезапно си рече: Абе, глупако, нали преди малко мина над вас една летяща чиния, хвърли ви набързо в своя гравитационен сандък и сега ви отнася към паралелния на Земята свят… Стъпи развеселен пред огледалото и този път го сепна собственият му образ. Можеше да се закълне, че там, на дюшека, беше брадясал, и сърбежа на бузите си помнеше, а сега насреща му се кокореше тая досадно млада, педантично избръсната мутра, на която другите професори се присмиваха дребнаво отмъстително. Да, и времето! И времето, и причинно-следствената връзка! И всичко като че ли течеше, както напираше да изтече обратно погълнатата от него течност!… Не изпита обаче особена покруса, след като осъзна окончателно премеждието им. Със същата примамлива забуленост лежаха в него и останалите загадки на Вселената, на голямата Вселена, и на малките вселени, частиците й. А сред тях отново се обади тая палава и любопитна радост: имаше там една жена, която той обичаше и която го обича, и дори мигом да се озовеше при нея, прегръдката им пак щеше да бъде нова, всяка тяхна прегръдка щеше да бъде нова и първа в обратния ход на времето.
Повече го заинтригува сега собственият му мозък. Защо се подмладяваха като че ли само телата им? Защо мозъкът им само временно се объркваше при преместването назад, но успяваше да отнесе със себе си усвоеното, да си остане неподвластен на това зачеркване на бъдещето? Как тая кашеста топка в черепа ни, колкото и да я свеждаме до енергийни и химически процеси, съумява доста суверенно да си живее по собствени закони? А защо тогава не долавяше обратния поток на времето в будно състояние? И защо подмладяването им става като че ли скокообразно, сякаш ония, дето са ги затворили на яхтата, ги дебнат само да заспят, та да си направят поредната шега? Или двамата просто не бяха обърнали внимание на ритъма на времето, улисани в любовта и единоборството си?… Да, всичко това трябваше да се добави към записките!
Той включи помпата, която погълна сапунената вода от мивката с воя на стартиращ мотоциклет, и се засмя. Алфа, като него допреди малко, сигурно вече си търкаше очите пред непознатото! Позасрами се от детинското си злорадство, но реши, че не бива да й помага. За новите наблюдения, които трябваше да направи, щеше да е по-добре, ако установеше какво и в какъв ред ще се възстанови само в паметта й.
Отивайки в кухненската ниша, взе записките от каютната маса, макар да помнеше вече почти всичко от тях. Докато в мозъка му зееха множество празнини от пребиваването им на яхтата, описаните научни абсурди устойчиво лежаха по местата си. И нищо де го изненада, докато ги препрочиташе в очакване да заври кафето. Но и нищо друго не успя да прибави към тях, освен наблюдението си за не по-малко невероятното подмладяване на телата им.
Зърна я през кухненския илюминатор, облечена, да се отправя към тоалетната. Сънена още, главата й повтаряше несигурните движения на невидимите крака. Отслабнало е, горкото, забеляза той и хукна навън.
— Алфа!
Спря я на крачка от помпата. Алфа не трепна от гласа му, но сякаш се побоя веднага да се обърне. После той видя в аметистовото сияние на очите й, че бе очаквала друг мъж или може би не съумяваше да свърже повика с вида му. Усмивката й, плаха или свенлива, много бавно образува ония гънчици над устната, които той бе готов неуморно да целува. Сграбчи я през кръста, вдигна я и заедно с нея се завъртя на босите си пети. Тя издиша едно тихичко, примирено „ах!“.
— Кажи: обичам те!
— Обичам те! — пошушна тя, но май не й беше съвсем ясно кому и защо трябваше да го казва. И като че ли още се боеше да се вгледа в него, за да разбере дали наистина този е мъжът, комуто е позволила да я принуждава към такива обяснения.
Той я пусна да стъпи — също беше боса.
— Върви сега да чишкаш! Не се притеснявай от тия машинарии. Ей там, червеното лостче на помпата, преместваш го и всичко е наред!
Тя силно се изчерви, така че той не можа да не я целуне, а радостта му бе нарушена само от безволието на тялото й, от липсата на отговор. Но докато я гледаше как засрамено влиза в незатварящата се заради маркуча тоалетна, си помисли, че ето, да, ето това е първата му истинска любов! И че е любов, която нямаше да му пречи както жената, с която се раздели по-миналата година. Уф! Сега пък — по- миналата година! Това идиотско време… време беше да се заеме и с него!
Докато Алфа привърши тоалета си, той с пееща бързина изми чашите, изтърси покривката от трохите над релинга, а те, както трябваше и да се очаква, полепнаха по бордовата стена, за да потвърдят записаните вече опити. После с много вдъхновение придаде на подновената трапеза домашен уют. Защото и светлинната завеса, изтръгнала ги от света, вече не го плашеше, станала част от младоженския им дом.
Алфа стъпваше по палубата, сякаш минаваше по тясно мостче над планинска пропаст, но жената в нея бе се оказала несломимо храбра пред заплахата. Събрала черните си коси в буйно разресаната опашка на красив хищник, тя бе сложила и мъничко червило, което правеше устните й още по-примамливи. Макар и нерешително, тя идваше на любовна среща — обещаваше й я подредената трапеза, обещаваше я протегнатата му ръка, за която пръстите й конвулсивно се хванаха и продължиха да я стискат така, докато той с менуетна стъпка я отвеждаше към шезлонга. Но не се отпусна в предложената игра. А в него подскачаше момчешкото желание да си поиграе още, да се пошегува с обърканата й памет. Кафето пълнеше въздуха над трапезата им с възбуждащия мирис на този свят, не на паралелния, към който може би действително се носеха. Твърде устойчив бе ароматът му и той вече бе си помислил, че навярно и миризмите не можеха да напуснат яхтата.
— Хей, малката, как сме?
Тя седеше в шезлонга като ученичка с прибрани и засрамени от голотата си колене.
— Я ми кажи на колко си годинки?
— Трети курс съм, по биология — отвърна тя и всеки друг би решил, че лъже, за да поскрие от годините
