обезумял от похот.
— Отгде извади сега пък тая попска дума! Нима едно силно желание…
— Прощавай! Имам един комшия свещеник. — Тя се смути за миг, сякаш се питаше дали наистина има такъв комшия и от него ли е чула думата. — Уф, това вино съвсем ме изсуши!
Той се надигна.
— Да ти донеса ли вода?
— Трябва да я пестим.
— Полага ти се. Награда за искреността.
— Ето че се обиди! Прав си, може би в началото винаги да е така.
Скочи енергично от шезлонга, избутвайки го с трясък назад, и веднага се разколеба в нещо си. Седна до него предпазливо, не съвсем уверена, че тъкмо към него бе тръгнала.
— Какво ще правим сега?
— Няма какво друго, освен това, за което сме избягали. А то се оказа, че не е…
Тя възпиращо натисна дланта си на гърдите му.
— Чудесно беше, капитане, наистина! Хайде, не стой така! Върви поне се обръсни.
Той с удоволствие потърка брадата си — остра, жива, откликваща със сладостен сърбеж. Но той самият жив ли бе? Брадата, казват, растяла и след смъртта…
— Не бива да хабя водата.
— Вземи моя дял.
— Решил съм да си пусна брада. По време на лекциите не е удобно.
— Много странно! Аз като че ли те помня и с брада.
— Още по-странното е, че аз самият хем съм сигурен, че я пускам за първи път, хем се виждам в спомените си с една хубава, лъскава брадичка.
— Обръсни я, моля те!
— Какъв капитан ще съм без брада! Хайде, погали я и ще се сдобрите! — Той издърпа ръката й, затърка в нея бузата си. Насилникът отново се надигаше в него, но един весел насилник. — Погали я, де! Погали я и тогава ще измислим нещо. Ако не друго, ще си съчиним една хубава приказка, с която… Е, ти май го каза оня ден.
Това „оня ден“ се разливаше замъглено в безвремието както всичко, случило се досега. Само онова, което искаше сега да се случи, изглеждаше ясно и определено. Той се опита да я привлече върху себе си, но Алфа му се отскубна и опъна надолу ластичния колан на полото, за да скрие оголения пъп.
Той протегна ръка да напипа чашата край дюшека.
— Знам, че не ти се умира с мен. Ето тук е истинската истина! Някога, когато са бягали така, двамата са били готови и да умрат заедно, а смъртта им е била сладка.
— Легенди! — изпръхтя тя и пак облиза устните си с деликатно показване на езичето.
— Именно! Без легенди, мило, няма красота, а ние потеглихме с теб ей така! Това ни беше грешката. Вместо да си съчиним предварително една легенда, ние се запасявахме с кафе, с уиски… с хапчета против забременяване — наслука добави огорчението му.
— Не ги вземам вече.
Прозвуча му като опит да отблъсне упрека и той й се присмя.
— Я! Че откога така?
Тя го изгледа почти с омраза.
— Откакто сложих подписа си в бордовата книга. Аз го сложих, ти ако не помниш, аз помня!
— Е да, нямаше вече смисъл! — насили се той да смачка внезапното си вълнение, не успя и обхвана с длани раменете й. — Хей, ама ти си великолепна жена, знаеш ли!
Тя погали брадата му снизходително, сякаш му я прощаваше, сякаш и на себе си прощаваше наивната постъпка.
— Исках да имам дете от теб. Без ти да знаеш.
Той я гледаше с юношеско въодушевление.
— Може ли да сваля полото ти?
Тя се освободи от ръцете му и с щедър замах изхлузи полото, хвърли го чак на шезлонга. А той се задъха пред изваянието на гърдите й като пред непознат природен феномен.
— Искам да те нарисувам. Ще позволиш ли? А, я да видя! — и с момчешки възторг я извъртя с гръб към себе си. — Ето ги, да, тука са!
Събенчието — както бе го кръстил някога, кой знае кога! — си лежеше, потънало в матовия космос на кожата й, близко и далечно като всичките съзвездия в юлска нощ. И той го зацелува, всяка бенчица- звездица поотделно, още веднъж ги преброяваше с устните си, да се увери, че нищо не му е било отнето в тоя обратен ход на времето.
Алфа потрепера от гъдела, засмя се и падна по гръб на дюшека, заизхлузва платненките от краката си. Той захласнато наблюдаваше приготовленията й. Нямаше и помен от предишното му нетърпение, но беше уверен, че занапред ще я люби, както никога не я е любил досега — вратата на забраняваното преди зачатие сякаш бе зейнала насреща му като чудодейно спасителен изход. Любовта им преставаше да бъде баналното безплодно удоволствие, а той — повече от всички мъже — бе длъжен да създаде поне едно дете.
16
Бе заспал на дюшека за не повече от час и отново се запита коя е жената, която с такава детска всеотдайност бе потънала край него в съня си.
Самият той спеше твърде леко, затова не посмя да отпусне анатомическото си любопитство — крадешком, така оглеждаше някога и съпругата си в първите им следбрачни нощи. Тази също е била негова, доволството още мъркаше в клетките му, топло, светло, макар и неясно доволство като въздуха над тях. Но защо светеше сигналният фенер? През нощта навярно са се любили и сигурно цялата нощ, щом се събуждат сега. Къде обаче стоеше слънцето, та толкова равномерно огряваше необикновената златиста мъгла над яхтата? Гъста, топла, суха — такава мъгла за пръв път му се случваше. А миг след събуждането тя сякаш нахлу и в мозъка му; странни видения заплуваха из нея, момичето ли му е разказвало тия истории? Впрочем как ли й беше името, с „А“ май започваше? Ана, Анелия, Амалия, Аспазия… Е, Аспазия! Кой би кръстил дъщеря си на хетера, колкото и прочута да е била!
Обезпокои го необичайната следсънна амнезия, обикновено заедно с очите се отваряше и цялото му съзнание. Чак толкова момичета не бе имал, та да не помнеше имената им. Да е пил? Да, празната чаша още стоеше край дюшека, но не усещаше алкохолна умора. След оня случай много внимаваше с пиенето. Почерпиха се снощи с Петър и Стефан по чашка, но и момчетата са порядъчни. А защо не помнеше кога са си отишли? Не помнеше и дали монтираха, докрай автомата за вдигане на ветрилата… Монтирали са го, съоръженията на мачтата изглеждаха готови. Но кога ще е излязъл тогава в морето, защото едва ли са се любили на палубата в пристанището, па макар и през нощта? И как така е взел това момиче със себе си, като още щом купи яхтата, се зарече да не допуска жена на борда й.
Трябва да е бил доста омаян от нея, но и сега не намери възражения срещу й, нито разкаяние в себе си. Блаженство изпълваше не само тялото му — целият светъл уют на този тих и безлюден ден го караше да се чувствува радостно влюбен. Академикът, който още в първия курс си го избра за любимец, с остаряването все повече говореше за физиката на жените, не за квантовата физика. Дали наистина е хубава една жена, бе му казал той веднъж, ще разбереш само когато я видиш как спи. Здравата тялом и духом жена в съня си става още по-хубава.
Познати и непознати, омекотени от удоволствието на съня, чертите на това лице едва ли биха могли да станат по-очарователни. И все пак как е възможно така пък нищо да не знае за нея? Вярно, модерната любов е такава — първо лягат заедно, а след това почват да се разпитват кой си, що си, но поне да си спомнеше кога и как са легнали заедно! Петър и Стефан да са му пробутали някоя своя приятелка, преди да си отидат? Изключено! Момчетата благоговееха пред своя преподавател: не бяха си позволили дори подмятане на женска тема, когато ги води оная вечер в барчето, за да им се отблагодари за подаръка, който му правеха. Чакай, не се ли запозна с нея пред туристическата агенция? Имаше хубав гръб и едни особени
