— Ти май си съвсем нова!
— Амиии… нова съм — призна си младата историчка.
— Е, и за данъка ще се споразумеем! Като се установиш, като си спечелиш клиентела… Аз ще ти помогна да вържеш двама-трима от големите богаташи, ама за да мога да те препоръчам, ще трябва и ти да се постараеш, нали.
— Ще се постарая — обеща му Циана, без да й е достатъчно ясно в какво трябва да се старае, но главното бе сега да се отърве от досадника, който й предлагаше някакво гадно съдружие.
Мисията й беше кратка и конкретна: среща с Праксител, в която да узнае от кого са няколко известни скулптури от тази епоха, за чието авторство историци и изкуствоведи вече векове спореха. Едва с машината на времето се удаваше възможност да бъде прекратен най-после този спор.
— Желая ти успехи и скоро ще чуеш за мен, слънцелика — рече й благосклонно началникът на стражата, а подире й въздъхна: — Загадъчна жена! Всичко по нея скъпо — и огърлицата, и фибите в косата й, и за данъка веднага се бръкна, и благовонията й — ум да ти зайде! Дали не е наистина някоя изпаднала принцеса, решила да става свободна жена? Хитонът й сигурно е от Милет, само там правят такива фини тъкани. Като прочутата Аспазия, а? И тя някога така дошла, и никой не научил произхода й, а пари имала да отвори цяло училище за момичета…
Той обаче си спомни още, че Аспазия е била най-напред любовница на Сократ, после пък жена на Перикъл, а тази сега отиваше у Праксител и се закани на глас пред двамата си телохранители:
— Разпасали са се тия философчета и художничета, да, да, така разбират те демокрацията, да правят каквото си щат! Ама… — той се оригна, защото току-що бе преял със сармите с лозови листа, които жена му готвеше великолепно, и се засмя на остроумието си: — Ама ще им свием ние сармите!
Така той, без да го съзнава, пръв назова по името на вкусното гръцко ястие един държавнически метод, който тепърва щеше да се утвърждава в идните векове. Но в онова младо и прекрасно време много неща все още ставаха за първи път.
Свое първо прозрение направи и Циана след срещата си с градската стража: в елинския свят красотата наистина представляваше голяма сила, но не биваше да се разчита само на нея. Ето защо, когато прочете на горния праг на портала, над красивия фриз надписа „калос кай агатос“, тя вече бе скептично настроена. Бъди прекрасен и доблестен, красотата е добро и доброто е красиво — този лозунг на всенародното възпитание, което Перикъл бе подхванал още преди сто години, бе дал добри резултати в архитектурата и в изкуствата, хетерите също се ръководеха от него в любовното си майсторство, но такива като тоя началник на стражата не изглеждаха нито прекрасни, нито доблестни. А и у тримата мъже, седнали в прохладата на мраморната беседка насред двора, не се съзираше засега нищо привлекателно.
Циана се опита да отгатне кой е Праксител, но тримата бяха еднакво рошави, обрасли до раменете с потна коса. Хламидите им, също еднакво захабени, оформяха противни дионисиевски кореми. Изобщо, прекосявайки почти целия град, включително и агората, Циана не срещна лице или фигура, които приблизително поне да бяха така хубави, както скулптурите, пръснати из двора на Праксител или в античните отдели на музеите в бъдещето. Тя вече бе изпощракала хиляди снимки със скритата в огърлицата й миникамера, та да видят в нейния век истината за толкова възхваляваната древност.
— Хаире — извика тя поздрава на свободните граждани, което на български от двайсет и четвъртия век се превеждаше приблизително с „Радвай се“ или „Бъди весел“.
Тримата вдигнаха глави от някакъв папирус и не се зарадваха, а най-възрастният изръмжа:
— Ей, няма мира от тия курви!
Той употреби дума, която Циана не разбра, но тонът й твърдо я определяше към неприличните.
— Ти ли си Праксител? — запита Циана. — Не очаквах от теб такова отношение…
— За какво съм ти? — обади се най-младият от тримата, не по-малко неучтиво.
— Не ти ли трябва модел?
Скулпторът я огледа като търговец на мулета.
— Не ми трябва.
— Аз няма да ти искам пари — рече тя доста малодушно.
Какво щеше да прави, ако не я приемеше? Правото й на престой тук бе ограничено.
— А какво ще искаш тогава? Вие, доколкото знаем, вече нищичко не давате даром, сестрици наши.
Иронията му подсказваше, че или е преживял някое лично разочарование от хетерите, или пък нещо се е променило с течение на времето.
— Засега малко вода. Ида отдалеч, пък в тази горещина…
Той й направи знак да влезе, посочи й двата мяха, проснати в краката им като заклани ярета.
Попресилено кокетната походка, с която влезе при тях, не успя да ги спечели. Дали не си падат по момчета, обезпокои се Циана, знае ли ги човек тия гърци! И чак й се доплака. Мяхът с водата, който скулпторът подритна, зашава в ръцете й като животно, дърпащо се да бяга. За пиене от мях не бе се готвила, та нали в музеите бе пълно с амфори, чаши и всякакви чудесни съдове, които са се употребявали по това време!
Мъжете избухнаха в смях, който в по-нови времена историците щяха да нарекат „омировски“. На Циана обаче той се стори доста просташки, още повече че никой не посегна да й помогне.
— Ей — плесна я по задника Праксител, след като се насмя до насита. — Ти да не си царска дъщеря? На, пий!
И й подаде грамадната си бронзова чаша, пълна с разредено вино. Циана беше имунизирана против всички болести на древните, но трябваше да преодолява гнусливостта си. Разреденото вино се оказа прохладно и вкусно. А докато надигаше предпазливо тежката чаша, очите й опипаха разстлания пред мъжете папирус.
— Това еорема ли е? — запита тя, след като върна чашата на мраморната пейка.
— Я пък тая пикла — рече старият, пак назовавайки я с неприлична дума. — И от машини ли взехте да разбирате ма?
Циана реши да не му реагира. Приклекна над папируса, посочи с изящното си пръстче.
— Ако поставите тук и тук по един полиспаст, ще могат двама души да я обслужват.
— Какво ако направим? — облещи се старият, а другите двама гледаха заинтересувано пръстчето й.
— Полиспаст. Както макарата, само че поставяте две или три една над друга и прекарвате въжето през тях кръстосано. Веднага теглителната сила се увеличава многократно по формулата…
— Чакай, чакай — рече старецът. — Я го нарисувай това, дето го разправяш? Че и формули знаеш, така ли? Бе ти да не си самата богиня на мъдростта, а?
Той й подаде восъчната плоча и кокаления калем, които лежеха до него.
— Ама сега ли изобретявате еоремата? — учуди се Циана, рисувайки внимателно най-простия полиспаст. Готвейки се за мисията си, тя естествено бе изучила техниката на елините. Тази театрална машина обаче според историческия компютър трябваше да е създадена много по-рано.
Третият, който досега бе си мълчал и я гледаше с откровена похот, каза:
— Трябва да я подобрим.
Праксител разтресе шкембето си.
— Оня ден, точно на една негова пиеса, богът, като слизаше с еоремата да спаси героя му, така се изтърси върху него, че публиката и на Аристофановите комедии не се е смяла толкова…
— Значи, ти пишеш пиеси, а? — рече Циана с отмъстително пренебрежение, защото бе спечелила битката. И добави, когато Праксител назова името му: — Не съм те чувала.
Скулпторът се похвали и с другия си приятел. Старецът се оказа обезсмъртил името си философ и геометър, но Циана потисна радостта си от срещата и рече само едно „Аха“, за да си отмъсти и нему.
Той награби брадата си и я задърпа, сякаш да се разбуди.
— О, богове, какви хетери си имали хората! Чувал бях за такива хем умни, хем красиви… Ама кой ще ти повярва! Приказки! Калос кай агатос! — изхриптя той с презрение девиза, от който идните цивилизации толкова щяха да се възхищават. — И откъде знаеш тая машина, как я нарече?
Циана умишлено не повтори названието на полиспаста. Забранено й бе да се намесва в развитието им, но не откри друг начин да си спечели малко уважение, та да се задържи при тях.
— Как да не е имало умни хетери! Ами Аспазия, а твоята Фрина? — подхвърли тя към Праксител, които
