старогръцките думи:
— Не така! Щом искаш да си седиш на сянка и да си пиеш стафидено винце, и да му философствуваш, нека не е за сметка на другите! Щото и робите са като тебе и като мене! Ще си напрегнеш гениалния мозък, ще измислиш разни машини, които да работят вместо теб, а не да лежиш на гърба на хората…
— О, неземна — боязливо възкликна домакинът. — Такива приказки за робите не ни е разрешено дори да слушаме!
— Що бе, Пракси, нали имате уж демокрация? Ти може да си гений, ама ако те нарежа сега на парченца, няма да намеря нищо, което да не го притежава и робът ти, ясно ли ти е? А Аристотел… — обърна се тя свирепо към стария му колега. — Виж му само акъла, взел и против жените да пише! Мъжът бил слънцето, жената била Земята, той бил енергията, тя — материята, ама дори и в раждането не му била равна…
— Къде го е писал? — поинтересува се старият философ. — Аз не знам…
— Ако още не го е написал, ще го напише — тросна му се Циана и изведнъж прихна като махленска клюкарка от по-късните векове. — А пък се оставя хетерата Филис да го язди! Как, ама вие не знаете ли историята? Съблича го тя, значи, юзда му слага, като на муле, качва му се отгоре и с камшик… Разбирате ли, с камшик го кара да тича на четири крака! Трябва да е много красива тая Филис, а?
Тримата мъже бяха поразени от разказа й. Философът, макар и да завиждаше на колегата си, се опита да го защити.
— Не знаем никаква Филис. Аристотел отдавна е привързан към хетерата Херпила, една много достойна жена, която му роди и син, Никомахос…
— Но аз с очите си съм го виждала! — амбицира се Циана. — Искам да кажа, на картини! Знаете ли колко произведения има с тоя сюжет: красотата язди мъдростта! Ето ти тема и за теб, Пракси! Ама не, ти не обичаш реализма.
— Подобна история съм чувал да се разправя в Азия, но не за Аристотел — рече философът.
— Ние пък я знаем за Аристотел! — рече историчката. — Изобщо не го обичам тоя ваш философ! Вярно, много неща е направил за човечеството, но пък хиляда години след него хората ще вярват и на всичките му грешки, и няма да смеят да търсят другаде истините, а пък всяко време си иска своите истини, това от мен да го знаеш, философе!
Старецът кимаше, потресен от пророчеството й.
— Аз и на него ще му го кажа — закани се тя. — В града ли е сега? Пракси, що не идеш да го повикаш? Кажи му да не се бои, аз няма да го яздя! Аз съм за равенството.
— Аз ще отида — скочи все така усърдният автор на трагедии и докато тя, опомнила се, успее да го спре, той вече бе напуснал двора.
— Ей, момчета, много глупости се изприказваха на масата — възкликна тя с един неелински израз, забравила, че в беседката нямаше маса. — Я дайте по-добре да попеем! Пракси, нямаш ли китара бе? Не, не, ти ще я донесеш! Не искам роби да ми услужват, а човек, когото обичам, щото аз те обичам, Пракси.
Ваятелят чак побягна от любовното й обяснение, което заплашваше да се материализира в прегръдка. А като се върна с китарата, отново бе смутен, защото не бе чувал никоя от богините да свири на какъвто и да е инструмент.
— Богиньо, нима…
— Стига си ме богиньосвал? Дай тука да видиш каква хетера съм!
Амбицирана, тя настояваше да им демонстрира всичко, което с толкова труд бе научила, за да се подготви за тяхното време. Удари по струните, провери настройката и въодушевено подхвана първата питийска ода на Пиндар, създадена цели сто години по-рано. Някъде по средата се прекъсна и победоносно ги изгледа:
— Познахте ли го?
После им изсвири два химна един след друг, подсказвайки им:
— Мезомед!
— Някой млад трябва да е — рече старият философ.
Циана рязко отстрани китарата от себе си — Мезомед бе живял два века по-късно, някъде през втория век преди новата ера!
— Ох, цялата съм изпълнена от бога! — изправи се тя в блажено разкаяние. — Ентеос! Нали така му викате, когато се напиете? Добре сте си вие, за всяко нещо друг ви носи отговорността! Да е жив и здрав Дионисият! Пракси, заведи ме някъде да поспя! Ако може и един душ…
Ваятелят не знаеше какво е душ, но я поведе към дома си. Циана се увеси на ръката му и продължи да излива своите трудно разбираеми, а поради това звучащи му като наистина божествени приказки:
— Твоя ли е къщата? Да, лошо сте платени вие, художниците, но в класовите общества е така. Е, нали стига за хляба и виното, хич да не ти пука, момчето ми! Ти си гений, можеш да не се съмняваш в това! Моята приятелка, тя на другите музи се кланя, аз пък на Клио съм се врекла, на музата на историята, чувал си я, нали, та искам да кажа, тя учи изкуствоведство и страшно си пада по тебе. Леле, вика, да ми е сега тоя Праксител, ръцете му, ще целувам, пръстче по пръстче…
— Богиньо, аз… — Ваятелят бе вече съвсем примрял, водейки я към спалнята си, а тя безсрамно се изкиска в ухото му:
— Ама какво искаш още да направя, та да повярваш, че съм хетера!
— На мен ще го докажеш, на мен! — провикна се някой зад гърба им.
Заедно със слънчевата мараня в двора пред очите й се люлееше началникът на градската стража, този път придружен от четирима тежко въоръжени бойци.
— А, монсиньор! — зарадва му се пияната историчка, дообъркала векове и епохи. — Как е, разреши ли ти твоята кирия… Пракси, нали така викахте на съпругите си?
— Ти си арестувана! — изрева, сякаш смъртно ранен, началникът.
— Костакис, не можеш да арестуваш една богиня! — рече Праксител.
— Ама ти ли си тоя Костакис, дето толкова му се плашат — прихна Циана и го ръгна с пръстче в шкембето. — Костакис, ще те превърна в прасе! Или в нещо друго. Предоставям ти сам да си избереш в какво, аз съм великодушна.
Един добър началник на стражата бе длъжен да не се бои дори от боговете. А Костакис беше и таен безбожник.
— Тръгвай с мен!
— В какво е прегрешила нашата приятелка? — намеси се с философско спокойствие старият геометър.
— Говорила е против държавния строй, че робите били равни на гражданите и така нататък. Освен това е богохулствувала и… Изобщо имам сведения за всичко!
Ваятелят и философът се спогледаха съкрушено: значи, техният приятел се занимаваше не само с писане на трагедии?!
В интерес на историческата истина обаче трябва да кажем, че Костакис неведнъж бе използувал този начин, за да сплаши някои по-твърдоглави хетери и да ги застави да работят в полза на държавата. А тъй като хетерите обикновено бяха освободени робини, обвиненията в богохулство и приказки за равноправие винаги звучеха правдоподобно за техните уста. Още великата Аспазия преди сто години бе си патила заради същите обвинения. Ето защо в случая нямаше категорични доказателства, че писателят бе наклеветил тяхната гостенка. Но подобна двусмисленост, за съжаление, обгръща повечето исторически факти.
Циана естествено не му се уплаши. Освен запасите от джудистки хватки, в едно от тайните джобчета на хитона си тя имаше силно упойващо аерозолно флаконче, с което можеше на бърза ръка да приспи началника с цялата му стража, но тя си рече: „Ако мен историята е кръстила Фрина, щом аз позирах за Книдската Афродита, трябва, значи, да ме арестуват и да ме изправят на съд пред ареопага. Там адвокатът ще ме съблече пред всички, за да докаже, че такава красота не може да бъде богохулна, защото тя самата е създадена от боговете, и не може да бъде лоша, защото прекрасното е добро и доброто е прекрасно, а старците в ареопага ще се съгласят с него…“
— Радвайте се! — извика весело тя. — Давай, Костакис, да вървим в ареопага!
Това повече смути началника от възможността да бъде превърнат в прасе. Заповяда на стражата:
