изпомпали от нея и последния градус на коринтското вино.
Той изгледа руменото й от банята лице, неволно, без всякакво сладострастие надникна и между реверите на халата й.
— Уф, не мога да разбера с какво толкова си ми симпатична, да те изяде самият Хронос дано! Отбий се после в кабинета ми, имам едно предложение за теб! Хайде, стискам ти палци, както казват в двайсетия век. — И я избута от подвижния тротоар към вратата на семинарната зала.
Сепната от нещо като спомен, Циана се извърна подире му.
— Били ли сте там?
Този пръв от забранените за посещения век лежеше в нея като копнеж и като невъзстановимо преживяване.
— Навсякъде съм бил. Хайде, ще те чакам! — отвърна професорът от лентата, която бързо го отдалечаваше, и вече нагледно стисна палците на двете си ръце в оня непознат й жест от двайсетото столетие.
Но сега вече не й беше и до него. Сега зад тази врата я очакваше с цялата си строгост нейният двайсет и четвърти век.
В семинарната зала не заседаваха достолепните мъдреци от ареопага, пред които бе мечтала да се изправи; в класическия полукръг седяха сравнително млади мъже и жени и Циана познаваше тези неумолими правдолюбци. От тях снизхождение не можеше да се очаква.
— Колежке — стресна я още на вратата професорът по елинска история, при когото все пак успешно бе защитила изпита си. Той бе ръководил и подготовката за нейното пребиваване при Праксител. — Не се ли явявате в малко неподходящ вид?
— Настояха да бързам, а дрехите ми са в подготвителното. Ако трябва, аз веднага…
— Хайде, сядайте! — заповяда той и Циана съобрази, че комисията бързаше толкова, за да не допусне нейни контакти с други хора.
Сега видя и стола, поставен самотно насред залата — стол за подсъдим. Което веднага разбуди у нея съпротивата и тя седна с дръзко достойнство под обстрела на дузината чифта научно любознателни очи.
— Разказвайте наред! От първия миг, без да изпускате никакви подробности!
— Ако искате да знаете, нищо не е така, както ни го разправяхте на лекциите! — викна му Циана.
Преподавателското тяло се размърда обезпокоено зад своите справочни компютри.
— Добре, нека чуем! — снизходително рече преподавателят й по елинска история; той очевидно ръководеше и заседанието.
— Какво ни разправяхте вие? — кипна момичето. — Че хетерите били най-уважаваните жени, че били приятелки на мъдреците и не знам какво си, а мен още от вратата ме нарекоха курва. Една много обидна дума, ако искате да знаете! Ето това ви беше вашата уж научно изградена подготовка…
— Циана — смъмри я преподавателят й. — Изводите после! И не забравяйте, че се намирате в научен съвет.
Тона допълнително я ожесточи и тя с доста пресилена картинност заописва своето пребиваване като хетера в дома на Праксител. Не срещна обаче нито учудване, нито дори засилен интерес у някое лице в този безмилостен научен ареопаг и веднага заряза старанието си, сетила се, че докато се къпеше, те са гледали и слушали записите, направени от множеството наблюдателни устройства, скрити под формата на брошки, обеци и шноли из хетерската й премяна.
— Значи, вие нито веднъж не чухте някой да познава хетерата Фрина, дори от началника на градската стража? — поиска да се доувери един от изкуствоведите, при когото също бе държала изпит. И се обърна към аудиторията: — Е, колеги, мисля, че е достатъчно ясно. Извършено е нечувано вмешателство в историята
— Но какво толкова съм сторила? — възмути се Циана. — Вие не ми дадохте никакво време…
— И добре, че не ви дадохме! Кой знае какви пакости още… Я се покрийте! — сряза я с необяснимо силен гняв асистентката на изкуствоведа.
Халатът също бе се възмутил: полите му бяха зинали и две прожекторно бляскави колене заслепяваха очите на научния форум. Циана ги покри бавно и озадачено — още не бе извършила в себе си скока от елинския култ към голотата в облечения двайсет и четвърти век.
— Крайно време е сама да осъзнаете извършеното — продължи професорът-елинист със студена ирония. — Погледнете екрана!
Той докосна някое от копчетата на персоналния си компютър и върху белотата на отсрещната стена мигом цъфна някакво изображение. Беше грубоват чертеж, с въглен или оловен писец. Около него шаваха дебелите, мазни пръсти на мъжа, сред тях се напъхаха и нечии женски пръстчета, украсени с едри пръстени. Без тях Циана трудно би познала ръката си, но чу и своя глас да казва от стената: „Ако поставите тук и тук по един полиспаст, ще могат двама души да я обслужват…“
Чак ушите й писнаха от срам, а елинистът се обади с вече почти констативен, преподавателски тон:
— Това е първото ви престъпление. Помогнали сте им да усъвършенстват театралната машина, с която в пиесите са спускали и вдигали своите богове.
— Но вие сериозно ли смятате, че те нямаше да открият полиспаста? При тяхното равнище на математиката? — опита се да се защити Циана.
— Колежке — остро й възрази една от жените, която тя не познаваше. — Историческата наука се занимава с това, което е станало, не с онова, което е било възможно да стане.
— Приемам, тук съм сбъркала, но не мисля, че е толкова съдбоносно, колкото искате да го изкарате. Нужно ми беше, за да мога…
Ареопагът я прекъсна с дружно изръмжаване. И основателно, защото човечеството вероятно никога нямаше да се научи да предвижда всички възможни последици в хода на времето, от което и да било, дори дребно наглед, свое откритие. Камо ли пък от изобретение като полиспаста, който с множеството си препредавателни колела, за добро или за зло, положително бе усилил скоростта на колелото на историята.
— Спокойно, колеги! Имаме да решаваме съдбоносен въпрос, колкото и на младата ни колежка това да не е ясно — рече ръководещият съвещанието. — Циана, статуята на Книдската Афродита е първото известно изображение на гола богиня в елинската история. А всичките ни изследвания досега показват, че още не са били назрели обществените условия за такъв духовен прелом…
— Ами! Те бяха готови и Зевса да съблекат гол, с тая тяхна всенародна програма за естетическо възпитание. Имам предвид движението „Калос кай агатос“. Което било добро, то било и красиво, а красивото било добро и така нататък. Само че не си го представяха нито добър, нито кой знае колко красив тоя свой Зевс.
— Колежке, не ме прекъсвайте! Не искам пак да ви засрамвам, като ви прожектирам записите, които ни донесохте. Държали сте се така, че Праксител ви е взел за Афродита, която великодушно му разрешила да бъде изобразена гола.
— Напротив, аз непрекъснато му повтарях, че не съм никаква богиня, а на него ако му е било така по- изгодно…
— Подобен език, мила колежке, не говори в полза на вашите качества като историк. Дайте, моля, изображение на статуята! — обърна се той към шефа на изкуствоведите.
В следващия миг на метър от обвиняемата, насред семинарната зала се изправи в истинския си ръст и с цялото си великолепие триизмерното холографско копие на прочутата Праксителова Афродита. Циана дори инстинктивно се дръпна, да не падне тежкият мрамор върху й.
— Ето, колеги, вижте — заобяснява изкуствоведът. — Както казахме, до появата на тази статуя няма регистрирано нито едно голо изображение на богиня и изведнъж… тая съвършена, пространствено толкова естествена, толкова човешка голота, която говори и за конкретен модел! Не е ли това необясним иначе революционен акт в едно време, когато дадената от Перикъл сто години по-рано свобода на духа вече е била силно ограничена? А по най-новите изследвания статуята е датирана точно в годината, в която нашата пратеница е пребивавала при Праксител…
— Та тя съвсем не прилича на мен! Аз такава ли съм дебела? — викна младата историчка, хвърли от себе си халата и застана до статуята. Тоя ден изобщо й бе тръгнало на събличане — ту в единия век, ту в
