която излиза при удара на чука на гения върху наковалнята на славата, където веднага попада Певецът.
Що се отнася до Хоук, той още петнадесетгодишен направи впечатление с необикновените си стихове. Декламираше ги в университетите, но широка популярност не беше добил и затова, когато се срещнахме в Сентръл парк, беше безкрайно учуден от факта, че съм чувал за него (прекарах тридесет чудесни дни като гост на града, а в библиотеката можеш да намериш доста интересни неща). Първата ни среща се състоя няколко седмици, след като беше навършил шестнадесет. Оставаха четири дни до официалното му провъзгласяване за Певец, но вече му бяха съобщили новината. Седяхме на брега на езерото чак до разсъмване и обсъждахме отговорността, която поема. Две години по-късно той си остава най-младия Певец на шестте населени планети и спътници. За един Певец не е задължително да е поет, но повечето от тях са или поети, или актьори. Но сред тях има един докер, двама професори, една наследница на милионите на „Силитакс“ ("Използвайте канцеларските стоки на „Силитакс!“) и поне двама типа с толкова съмнителна репутация, че дори неизпускащата сензации Рекламна Машина не пуска сведения за тях по-далеч от първия редактор. Независимо от произхода си, тези толкова различни живи легенди пееха за любовта, за смъртта, за годишните времена, за краха на илюзиите, за правителствата и охраната им. Пееха пред многомилионни тълпи и пред малки групи, и пред самотен работник, пътуващ към дома си с метрото, и в тъмни пресечки, и в разкошните вагони на крайградските композиции, и покривите на Дванадесетте кули, където Алексис Спинъл тази вечер даваше прием в чест на сенатор Аболафия. Обаче законът забранява да се възпроизвеждат Песните на Певците посредством технически средства, включително и текстовете. Аз чета законите така, както го правят само хора с моята професия. Затова вместо песента на Луис и Ани ви предлагам това (според мен — безсмислено) обяснение.
Песента спря внезапно. Певците отвориха очи. Лицата им изразяваха или объркване, или презрение.
Хоук още не се бе съвзел. На устните му сияеше слаба, поразително беззащитна усмивка, предизвикана от възторга. А аз… не бива да говоря, без да съм се видял отстрани, но имах усещането, че съм опустошен, успокоен и тъжен. Луис и Ани пееха просто… неподражаемо.
Алексис се осъзна най-бързо. Загрижено огледа гостите и включи бара, който с бучене се зае да произвежда лед. Слушателите идваха на себе си, но нямаше аплодисменти, а само тихи възторжени възгласи и размяна на впечатления. Реджина Аболафия поде разговор с Алексис. Опитах се да чуя за какво говорят, но чашата ми вече беше пълна.
— Благодаря — преместих портфейла в лявата си ръка и поех питието с дясната.
Когато сенаторът се отдалечи от Певците, те се хванаха за ръце, продължавайки да се гледат в очите, и седнаха.
Известно време стоях сам между дърветата и слушах музиката — туш на де Ласус в три канона, аранжиран за програмируеми аудиосистеми. Сетих се, че в последния брой на някакъв ежеседмичник имаше статия, според която това е единственият начин ад се избегне необходимостта от усвояване на неравноделните тактове. Поне още една седмица ще е модерно развлечение.
— Извинете…
Обърнах се. Пред мен стоеше Алексис. Ръцете му трепереха, сякаш чашата му липсваше. Явно беше развълнуван.
— … но ако се вярва на младият ви приятел, притежавате нещо, което би ме заинтересувало.
Тъкмо се канех да отворя портфейла, когато Спинъл ме спря.
— Не, не. Не е нужно. Засега не бива. По-добре изобщо да не ги виждам. Искам да ви предложа нещо. Аз, разбира се, се интересувам от вещите, които имате, ако наистина са такива, каквито Хоук ги описва. Но тази вечер имам гост, който може да прояви по-голямо любопитство.
Това звучеше доста странно.
— Зная, че звучи странно — съгласи се Алексис. — Мисля, че ще ви заинтересува неговата цена. Аз съм само колекционер и парите, които мога да ви предложа, съответстват на това за какво ще ги използвам — за беседи с подобни на мен колекционери. А като се има предвид… ммм… произходът им, ще трябва рязко да намаля кръга на събеседниците си.
Кимнах.
— А моят гост ще им намери много по-достойно приложение.
— Мога ли да попитам кой е този гост?
— Честно казано… Хоук ме предупреди за вашите… нескромни въпроси. Разбирам, че… впрочем — той се усмихна. — Въпреки всичко нескромността не е най-лошият компонент на горивото, движещо обществената машина, мистър Харви Кадуолитър-Ериксън.
Отново се усмихна — този път имаше вид на заговорник. Или на съдружник?
Никога не съм се казвал Харви Кадуолитър-Ериксън. От друга страна Хоук никога не е бил ненормален. Сетих се за волфрамовия магнат Кадуолитър-Ериксън от град Татис на Тритон9. Хоук не беше просто умник. Пресата пишеше, че е великолепен, и това е самата истина.
— Предполагам, че като втора нескромност ще ми кажете името на тайнствения гост?
— Ами… Хоук е съгласен, че оня Хоук сигурно ще прояви любопитство към… — той посочи портфейла, — и той наистина се заинтересува.
Намръщих се. М Главата ми препускаха мисли, които така и не успях да формулирам ясно.
— Оня Хоук?
Алексис кимна.
Не мисля, че погледът ми е бил чак толкова страшен.
— Бъдете добър и изпратете нашият млад приятел при мен.
— С удоволствие — Спинъл направи церемониален поклон и се отдалечи.
След една минута, бодро крачещ по камъните, се приближи Хоук. Като видя, че не съм весел, спря.
— М-м-м — започнах аз.
Той ме погледна.
Прехапах долната си устна.
— Хоук, да си чувал за нещо, което се казва „Специален отдел на полицията“?
— Е?
— Тия приятелчета изведнъж се заинтересуваха от мен.
— А така! — възкликна той с искрено учудване. — Излиза, че наистина работят добре!
— М-м-м — повторих аз.
— Слушай сега. Днес моят адаш е дошъл на гости на Алексис — съобщи той. — Какво ще кажеш?
— Спинъл няма да изпусне своето. Случайно да знаеш защо е тук?
— Иска да сключи сделка с Аболафия. Утре дават ход на нейното разследване.
— А-ха — превъртях още веднъж мислите си. — Познаваш ли Мод Хинкъл?
Озадаченият му вид ясно говореше — „не!“.
— Представя се за един от шефовете на споменатата тайна организация.
— Виж ти!
— Днешният ни разговор завърши с проповед на тема ястреби и хеликоптери. Последвалата среща с теб приех за случайно съвпадение. Но сега започвам да разбирам, че тази вечер потвърждава намеците й за повече от един ястреб. Най-неочаквано попаднах в свят, където стените имат не само очи, но и очи, и дълги лапи с нокти. Всеки от присъстващите — да, в това число и ти, — може да се окаже предател. Вглеждам се във всеки отвор, а зад щорите на втория етаж се крият бинокли и автомати, ако не и нещо по-лошо. Не мога да разбера как тия гадове, колкото и да са могъщи, са те накарали да се занимаваш с тази грусна, дяволска…
— Зарежи това! — той отметна косата от челото си. — Никъде не съм те насаждал…
— Сигурно не си, но в Специалния отдел имат Банка с холографии, а методите им…
— Стига! Да не мислиш, че аз… — чак сега осъзна колко съм изплашен. — Виж какво, оня Хоук не е някакъв дребен джебчия. Той живее точно в такъв свят, в какъвто попадна ти тази вечер, но за разлика от теб живее там постоянно. Щом е дошъл тук, можеш да си сигурен, че неговите хора — очи, уши и пръсти —
