седят като равни до него: става дума за цялата тази възмутително глупава концепция, според която властта е ограничена само до онова, което посредничи между език и действие. И затова той — или неговият образ на подгизнал от кръв тиранин — е нашият враг, когото трябва да анализираме, разчленим, отхвърлим в едно действие което, за нас, трябва всъщност да бъде акт на бдително само-поправяне и само-защита. И затова тя — или нейният образ на оплискано в кръв уплашено дете — е нашият приятел. Просто става дума за това, кой от двамата е по-близо до реалното.
"И виж как, точно като всеки мъж разговарящ с всяка жена, това вече си ми взел разказа, както продължаваш да се усмихваш мълчаливо. Как сега да ти кажа, сега като ми отне поантата, че онова, което Кродар каза онази нощ, не бе заповед. Той просто се бе втурнал в залата да докладва един факт — което пък значи, че твоят модел на политическа власт е по-правилен, отколкото даже ти подозираш. Неговата власт бе точно толкова допълваща, колкото и на малката императрица. Неговият гений — неговата собствена власт, ако щеш — бе само в неговото познание, практикуване и използване на такива допълващи стратегии. Защото, както ти е известно, аз никога не успях да използвам Кродар — или неговия образ — както направи ти.
"Но може би пък затова вече не са ми интересни клюки от Двора.
"Имахме толкова случаи, през годините, ти и аз, ти да ми разказваш своя живот. Онова, което ме интригува, Горгик, е че всеки път разказът излизаше друг. Помниш ли как, при нашата втора среща, ти толкова лесно си призна, че много неща, които ми бе казал при първата среща са лъжи — или, както ти го формулира тогава, „истории взети назаем от другите роби“? Години по-късно, когато все по-голяма част от Неверион избираше теб за свой говорител, си помислих: да не би това да е защото си продължил да вземаш назаем все повече и повече истории в твоя голям наратив, така че все повече хора да се разпознават в него — макар още тогава някои от нас да разпознаха в тази стратегия един човек, който всъщност няма никаква история да разкаже.
"Изкушението с такъв човек, разбира се е в това, ние останалите да започнем да разказваме твоята история — или онова, което подозираме, че историята е всъщност. При всички случаи аз имам своя си версия.
"Помниш ли когато дойде да ме видиш за последен път? О, колко радостна и уплашена бях да разбера, че са те издигнали за министър! Изглеждаше ми съвсем естествено и правилно аз, която първа те заведох в Двора на орлите, сега да те поканя у дома за отмора и разпускане, преди да поемеш трудните си нови задължения. Пратих ти куриер в Колхари. По онова време вече нашите истории бяха съвършено оплетени помежду си, докато животите ни се бяха разделили окончателно. Надявах се да ме посетиш като стара приятелка, на която едно време пишеше най-удивителните писма. (Ех, в онези ранни години, за какви истории ми пишеше! За това, как си наел писмописец, за да те научи на по-съвременната улвиянска система на словослагане — и после от време на време пак ми пишеше на ръка със старите търговски йероглифи, на които те бе научил баща ти и при които знаци за неща и чувства и за цели системи от идеи, които с думи биха били разказвани по съвсем различни начини, бяха съвсем директно записвани със знак. Към края ползваше словослагането все по-малко и писмата ти станаха смес от двете писмена — с което, както при всичко, свързано с теб ти просто показваше, че си започнал да овладяваш онова, което си. И забелязах как, колкото повече думи навлизаха в писмата ти, и колкото по-редки ставаха знаците, обозначаващи вече готови идеи, толкова по-редки ставаха самите ти писма. И докато кореспонденцията ни постепенно пресъхваше се чудех дали ти си човек, който все пак се чувства по-удобно с абстрактните идеи и физическите неща, отколкото с меандрите на граматика и обозначаване.) Но също така знаех, че можеш да се появиш като най-строгия обвинител, с цял списък от причини, защо си спрял да пишеш. Всъщност се надявах да станеш мое огледало: веднъж да бях се вгледала в теб достатъчно дълбоко за да разбера, какво чувстваш към мен, бих могла, стъпвайки между собствените и двусмислия, да разбера, в кого се бях превърнала.
"Всички бяхме чували много, през годините, за твоя нов едноок любовник. Някои казваха, че той е долно и злобно същество, някога най-долен вид роб, бандит и убиец, сега твой шут и твой клоун, за когото си развил онази обсебваща обич, с която понякога най-висшите се влюбват в най-долните. Други пък казваха, че той бил магесник, който те обвързал с договор, в който били записани с еднаква яснота всички твои минали успехи и всички твои идващи победи и за всяка от която, в мига на нейното случване, си бил принуден да плащаш с кръвта на твоето тяло и с унижението на твоята душа — една отплата, която се случвала в най-тъмните часове и с ритуали с такава жестока, болезнена и унизителна интензивност, че обикновените мъже и жени не могли да си ги представят. Други пък разпознаваха във вас двамата по- човешки отношения: едноокото същество бил блестящ военен и политически стратег, чийто съвет веднъж си бил потърсил и след това си останал зависим от неговото присъствие. Той бил за войната и политиката онова, което великият Белам бил едно време за архитектурата и математиката. Най-лошото, което този тип хора можеха да кажат за теб бе, че твоето величие в Неверион било една илюзия, че властта, която ти приписвахме не съществувала и че ти, всъщност, си бил просто една пешка в игрите на едноокия, разигравана за постигане на неговите цели — които цели, разбира се, не били изобщо толкова възвишени като онези, които ти проповядваше така послушно под негова диктовка една дузина години. А най- нечовешката версия бе, че едноокият просто не съществува! Ти самият си бил магесникът, чиято освободителна програма прикривала неописуеми дълбини и сложнотии, в които доброто и злото били така оплетени, че не било възможно да бъдат някога отново разделени. И едноокият демон, появяващ се в нашийника, който е твоят личен знак, е бил просто една от многото измами, които ти си създавал за да демонстрираш сила и воля, за които думи като несъкрушими и непоклатими са просто недостатъчни.
"Познавах те прекалено добре — или предпочитах да вярвам, че те познавах прекалено добре — за да се вържа на която и да е от тези версии. Но тъй като не можех да повярвам на нито едно от разпространените обяснения исках особено силно да срещна твоя спътник лично — може би (мога да ти кажа това след всички тези години) по-силно, отколкото отново да те видя теб. Може би подозирах, че си открил нещо, някак, с този странен, асиметричен индивид, нещо което аз самата съм пропуснала докато съм ровила из прахта на света за знаците на величието. Виж как внимателно бях формулирала посланието си: „Ти и всеки член на твоето домакинство, към когото си благосклонен, сте най-учтиво поканени като мои гости за сезона.“ И колко разочароващо бе, че преди да получа твоето съгласие ме застигнаха слуховете, че ти дори не си завел легендарния Нойед, с едното му око, в Двора. Ето това научих от принцеса Елин, която ми гостува три дни на връщане от церемонията по твоето въвеждане във властта обратно към скучните си семейни покои: че макар дребосъкът, който според всеобщо съгласие ти е любовник (и някои казваха, че ти е господар и други казваха, че ти е роб) да бил тръгнал с теб към Колхари, кафяв като императрицата и по- дребен от нея на ръст, бил изчезнал точно преди пристигането на твоя отряд за церемонията, и дори че карнавалът, който бил организиран в Колхари в твоя чест, просто го бил погълнал.
"И никой повече не го бил видял.
"Седмица по-късно ти пристигна в моя дом — уникален, самотен, впечатляващ. Нахлу в залата, облечен в церемониалните министерски роби, изглеждащ и по-възрастен и по-силен, отколкото те помнех шест или седем години по-рано. Ти се засмя, взе ми ръцете в твоите и ме помоли за прошка, че не си пристигнал с прислуга, пазачи или следовници. Би ли ми било възможно моите хора да се грижат за теб? Чувствах радост и блаженство, макар вече да бях отбелязала за себе си своето разочарование. Да останеш за целия сезон? Била съм самата щедрост да ти предложа това, каза ти.
"Но не било възможно!
"И аз би трябвало да съм наясно с това, като разбираща движенията в Двора много по-добре от теб. Щял си да прекараш две седмици с мен. И после — обратно в Колхари. Както стояхме, вгледани един в друг, с праха от пътя още по твоите рамене, разбрах, че всъщност пак си се явил пред мен гол, както в първата ни нощ. Без да ти видя антуража, не можех да пресметна действителната ти сила… както се прави между аристократи! И едва в този миг, когато тази информация ми бе отнета разбрах, колко съм била свикнала да я получавам от своите аристократични гости; и как я исках повече от удоволствията на плътта или на интелекта.
„Къде е Яхор?“ запита ти.
"Извиках нашия с теб стар приятел.
"Дотича, кудкудякащ и натъкмен, флиртуващ чудовищно, както си знае, обсипа те с купчина чудовищни славословия и съвсем уместни похвали, омесени помежду си по начин, по който съм го виждала
