Тя издиша през зъби. Погледна сакото, което беше скъсано на рамото му, и се опита да сдържи гнева си.
— Не променяй темата. Този човек играе нечестно. И ще те нападне отново. Трябва да направиш нещо, за да го спреш.
— Ще накарам Бейнбридж да разследва случая — той сгъна кърпата и я пъхна в джоба си.
— И това е всичко?
— Не ми остава нищо друго, освен да се окопая в някоя дупка и да се скрия.
Думите му накараха Сабрина да потръпне.
— Трябва да съобщиш на полицията.
Ийън поклати глава.
— Не искам да се ровят в делата ми.
Тя вдигна глава и го погледна право в очите.
— Притесняваш се, че ще открият връзката ти с друга жена?
Той я погледна, под луната лицето му се виждаше ясно. Хубавите му черти трепнаха от объркване и тревога. А може би изразяваха вина?
— За какво говориш?
— Коя е тя, Тримейн? — попита тя и се вгледа зад гърба му в конюшнята, обляна в лунна светлина. Това беше двуетажна варовикова постройка, наподобяваща малък замък — елегантният обор на благородния господар, рицар — завоевател, мъж, който премазваше всичко, изпречило се на пътя му.
— С кого прекара тази вечер? Фелисити Стриклънд? Може би на съпруга й му е писнало да го правят на глупак. Затова ли се страхуваш от полицията? Предполагам, че трябва да бъда доволна — поне нямаш претенции аз да те обслужвам. Сигурно тя прекалено ти угажда.
— Не съм спал с друга жена, откакто те срещнах на борда на „Бел“.
— Лъжец! — тя вдигна очи и погледите им се срещнаха. — Миришеш на пролетна градина. Очевидно Фелисити харесва лавандула.
Той се усмихна, сякаш се наслаждаваше на гнева й.
— Ако ти мириша на лавандула, трябва да виниш сестра ми. Видяхме се тази вечер.
— Очакваш ли да ти повярвам?
— Истина е — той положи ръка на бузата й и помилва устните й с палец. — Ти си единствената жена, която искам, Сабрина.
Тя го перна през ръката.
— Няма да видиш истината, дори и ако те боде в очите.
— Знам само една истина — съдбата ни е отредила да бъдем заедно.
Той стоеше под луната и я гледаше. Кръв се стичаше по едната страна на лицето му, косата му беше разрошена, изглеждаше така искрен и нещастен, че тя за малко не се издаде.
— Не искам вече да играя никакви игри — каза той. — Следващия път, когато те любя, ще е само ако го пожелаеш от любов. С по-малко няма да се задоволя. Не мога.
Ветрецът развяваше гладкия атлазен халат, милваше кожата и краката й.
— Ти си мой враг, Тримейн — каза тя и отстъпи.
— Не. Не съм, Сабрина. И един ден ще те накарам да прозреш истината.
Пак я лъжеше! Кога ли ще свърши това? Когато го погребе ли?
— Ако не направиш нещо, за да спреш този човек, няма да можеш да докажеш нищо на когото и да било.
Той наклони глава и преди да я погледне, сведе очи към кедровите иглички под краката си.
— Тъкмо си помислих, че искаш да танцуваш на гроба ми — каза той и по устните му трепна усмивка.
— Бях сърдита — Сабрина избегна проницателния му поглед и се вгледа в отворените врати на конюшнята. — Не искам да умреш, Тримейн. Но това не означава, че искам да живея с теб.
— Не се тревожи, дяволче, няма да позволя на никого да те направи моя вдовица, преди да сме преживели поне петдесет години, в които да ти покажа колко е хубаво да си ми съпруга.
Сиско изпръхтя тихо и го побутна по рамото. Ийън се обърна и го поведе към конюшните.
Сабрина го гледаше. Сега движенията му не бяха така ловки, леко накуцваше. Като ранена пантера. Някой се опитваше да го убие. Светът без Ийън Тримейн — това беше направо немислимо! В продължение на години той изпълваше живота й с любов и надежда. През последните месеци искаше само да му отмъсти. А сега… можеше ли вече да му вярва?
Усети, че земята потъва като подвижен пясък под натиска на прилива, повличаше я навътре към морето, към помирението, и се вкопчи в гнева и гордостта си, търсеше опора, знаеше, че почти е готова да се хвърли през глава, страхуваше се, че чувствата ще я удавят.
Глава 25
— Щях да се радвам, ако не бях принуден да сторя това — каза Уолтър Стриклънд и седна в едно от кожените кресла пред бюрото на Ийън.
Ийън очакваше това посещение от три дни. Но все пак го чакаше с радост.
— Ще пийнете ли нещо? — попита той и отвори барчето.
— Да.
— Бренди?
Уолтър кимна. Ръката му потрепери, когато пое чашата. Ийън забеляза и съжали за това. Той седна зад бюрото и го погледна в очакване да направи първия ход. Чудеше се дали вече не го е сторил. Той ли се опитваше да го убие — първо в Дънкелд, а сега тук, на тъмната пътека?
Преди да погледне домакина, Уолтър пресуши чашата си.
— Знаете защо съм тук.
Ийън се облегна.
— Да, почти съм наясно.
— Подцених ви — Уолтър погледна празната чаша. Повъртя кристала в ръка, докато не улови слънчевите лъчи, които струяха през отворените врати зад гърба му и обливаха лицето на Ийън в светлина. — Това ще ми е за урок.
— Принудихте ме.
Уолтър кимна, без да вдига поглед от чашата.
— Ревността може да направи от мъжа пълен глупак.
— Да, жените могат да вдъхновят един мъж за велики неща — Ийън глътна наведнъж брендито и погледна Гуинивиър, която лежеше на килима до него. Докато говореше, тя го погледна, топлите й кафяви очи преливаха от любов. — Но могат и да ни провалят напълно.
— Ийън, ще се разкрия напълно пред вас — каза Уолтър, наведе се напред и подпря ръце на краката си. — Аз…
— Искам да говоря с теб, Тримейн — Сабрина влетя в кабинета и така затръшна вратата, че една от картините на стената се разклати и Гуинивиър скочи на крака.
Ийън гледаше смаяно червенокосия ураган, който заплашваше да го помете. Беше задъхана, бузите й пламтяха, очите й хвърляха искри, гърдите й се повдигаха под светлосиния поплин. За миг той забрави Уолтър, седеше и се любуваше на дивата й красота.
— Как се осмеляваш! — кресна тя и подпря ръце на бюрото. — Ако… — думите й замряха, когато видя Уолтър Стриклънд, седнал до нея. Изправи се и вдигна нежната си ръка към шията. — О, не видях, че имаш гости.
— Госпожо Тримейн — каза Уолтър и стана.
— Радвам се отново да ви видя, господин Стриклънд — отвърна Сабрина и подаде ръка. — Надявам се, че нямате нищо против да открадна няколко минути от времето на съпруга си.
Уолтър ги погледна, когато Ийън хвана Сабрина под ръка.
— Не, не разбира се.
— Ийън, скъпи — каза тя и отвори вратата към съседната библиотека.
