Луис най-напред огледа набързо единствената стая, на която засега никой не бе обърнал внимание, Пристройка 4, и в нея той направи едно малко откритие — уви, съвсем безполезно. На горната полица на вградения гардероб намери лъскаво списание, изобилстващо с вулгарни порнографски снимки, придружени от съвсем кратки текстове на език, който Луис (предвид многобройността на буквата „u“) определи като скандинавски. Ако Морс беше тук (Луис бе съвсем сигурен в това), той щеше да седне на най-близкото легло и подробно щеше да разгледа списанието. Луис винаги се изненадваше как един иначе разумен и чувствителен човек като Морс може в същото време да се държи по такъв безподобно груб начин. И все пак той знаеше, че нищо вероятно няма никога да промени меланхоличния, и равнодушен Морс. Остави списанието обратно на полицата, като реши, че е по-добре шефът му да не знае за него.
В самата Пристройка 3 имаше толкова много следи от тебешир, толкова много надраскани с химикалка и потънали в прах повърхности, а и мебелите бяха така разместени, че бе невъзможно да разчита да открие някаква улика, която все още да не е забелязана. Луис загаси лампата и затвори вратата, като внимателно я заключи.
В Пристройка 1, стаята на семейство Палмър, Луис не откри нищо, което да бе пропуснал при предишните си огледи и преди да изгаси лампата и ла затвори вратата след себе си, той се спря само за момент пред прозореца, гледайки собствената си сянка в продълговатата жълта светлина, простряла се през снега. Той щеше набързо да огледа и последната стая, тази, в която са били семейство Смит, и тогава щеше наистина да приключи този дълъг, предълъг ден.
Във въпросната стая, Пристройка 2, той не намери нищо особено важно. Луис знаеше, че и Морс би огледал всичко със същото, почти педантично, внимание. Във всеки случай, Морс имаше творческо въображение, с което той, Луис, не можеше да се мери и често пъти в миналото бе имало неща — от онези струнно неуловими неща — който внимателният Луис би пропускал, но които Морс бе откривал почти мимоходом. Все пак, нямаше да нанесе някаква особена вреда, ако хвърлеше един последен поглед в единадесет часа, преди да бъде дадено разрешение на Биниън (което трябваше да бъде направено) да продължи да използва тези стаи за хотелска дейност.
Пет минути по-късно Луис щеше да направи вълнуващото си откритие.
Сара Джонстън видя Луис да си тръгва преди 18:00 ч., когато със запалени фарове той обърна колата пред пристройката, а по стените и тавана на неосветената й стая се замятаха жълти отблясъци от фаровете. После отново настъпи зимен мрак. Тя никога не бе имала нещо против тъмнината; дори като малко момиче винаги бе предпочитала вратата на спалнята й да е затворена и лампата на стълбището, да е загасена. И сега, когато пак погледна навън, тя бе доволна, че вече е тъмно. Главата леко я болеше; тя бе пуснала в чаша с вода два разтворими аспирина и леко клатеше чашата, за да се разтворят таблетките. Мистър Биниън я бе помолил да остане още една нощ и при създалите се обстоятелства щеше да бъде нелюбезно от нейна страна да откаже. Но времето бе странно непоследователно: след толкова много ветрове на пристъпи сега нощта бе спокойна, светлините в пристройката бяха загасени, включително и лампите в голямата стая отзад, която използваха Морс и Луис. Пресата, полицията, зяпачите — всички като че ли си бяха отишли. Разотишли се бяха и новогодишните гости, всички се бяха върнали по къщите си — всички с изключение на един, разбира се, онзи, който никога вече нямаше да види дома си. Единствените следи, напомнящи за празненството, бяха украсените с панделки въжета, които опасваха пристройката, както и единствения полицай с плоска шапка на черно-бели карета, който все още стоеше пред страничния вход на пристройката, а дъхът му замръзваше от студа, от време на време потропваше с крака й все по- плътно загръщаше палтото си. Тя се чудеше дали да не му предложи нещо, когато чу Манди, точно под прозореца й да го пита дали не би искал чаша чай.
Самата тя изпи мътната и с горчив вкус напитка, запали лампата, изми чашата, оправи смачканата покривка на леглото, където бе лежала и включи телевизора, в шест часа предаваха по-важните новини. В този втори ден на новата година светът бе по познат начин пълен с катастрофи, отвличания, бунтове и тероризъм. И все пак, подобни катаклизми и масови бедствия й се струваха не по-малко обезпокоителни от убийството на един единствен човек на около двадесет метра от мястото, където се намираше сега. Тя спря телевизора и отиде до прозореца за да пусне пердето, тъй като имаше намерение да се пооправи, преди да слезе за вечеря със семейство Биниън. Странно!
В пристройката светеше и тя се зачуди кой ли може да е там. Вероятно беше полицаят, тъй като вече го нямаше при страничния вход. Почти сигурно бе, че в Пристройка 2 свети, ако се съдеше по жълтия осветен квадрат на снега пред сградата. После светлината угасна и, застанала на прозореца с разперени ръце, Сара тъкмо щеше да дръпне пердетата, когато забеляза една фигура точно до входа на пристройката, плътно вляво до стената. Сърцето и като че ли прескочи и тя усети, че гърлото й се сви, докато стоеше там, вцепенена за няколко секунди от това, което бе видяла. После тя се раздвижи. Блъсна вратата, хукна надолу по стълбите, втурна се през главния вход и после до страничната врата на главната сграда, където с чаша горещ чай в ръка полицаят разговаряше с Манди.
— Там има някой! — прошепна Сара с дрезгав глас и посочи към пристройката.
— Извинете, мис?
— Току-що видях някой при вратата.
Мъжът забърза към пристройката, а Сара и Манди припряно вървяха на няколко крачки след него. Те видяха, как той отвори страничната врата, (тя не бе заключена, това поне беше ясно) след което в коридора проблесна мъждукаща светлина, а после отново угасна.
— Там сега няма никой — каза загриженият полицай с ясното съзнание, че може да го обвинят в неизпълнение на задълженията си.
— Там
— Но стаите са заключени, мис.
Сара не каза нищо. Имаше само два комплекта резервни ключове и Биниън (Сара знаеше това) беше дал единия на сержант Луис. Но сержант Луис си бе отишъл. Нима
Самият Биниън, с шлифер, но без шапка, някак си внезапно бе изникнал отнякъде и сега стоеше зад тях, настоявайки (след като разбра какво се е случило) да проверят отново.
Сара последва Биниън и полицая в коридора на пристройката, където веднага се забелязваше, че някой е стоял — и то в последните няколко минути — пред вратата. По килима под бравата имаше оставени от подметки парчета киша и малки снежинки от неразтопен още сняг проблясваха под неоновата светлина.
Вече отново в стаята си, Сара силно се замисли над току-що случилото се. Полицаят не бе позволил някой да се докосва или отваря вратата на Пристройка 2 и веднага се бе опитал да се свърже с Луис на номера, където му бе поръчано да се обажда при необходимост. Но се оказа, че Луис още не се е прибрал и този факт донякъде подсили убеждението на Биниън и на полицая, че вероятно Луис се е върнал обратно поради някаква неочаквана, а може би и съвсем проста причина. Но Сара не сподели с никого, че фигурата, която бе забелязала при вратата на пристройката в никакъв случай не би могла да бъде на широкоплещестия сержант Луис.
