Поздрави от рая

Хелън знаеше, че той има право; и изведнъж в съзнанието й изплува нещо. — Да — започна бавно тя. — Да, видях лицето й. Горната й устна бе леко зачервена и имаше малки червени белези като от убождане с карфица, нали разбирате, някакви червеникави петънца…

Но още докато изричаше тези думи, собствената й горна устна се разтрепери неудържимо и стана ясно, че изминалия час на разпита бе сломил силно духа й. Сълзите бликнаха от очите й и тя рязко извърна глава, за да прикрие смущението си от двамата полицаи.

В колата Луис се осмели да попита, дали не би било по-разумно да заведат Хелън Смит в Оксфорд и там на място отново да я разпитат. Но Морс като че ли не бе особено въодушевен от подобни драстични мерки, твърдейки, че, в сравнение с конкурентите си от Марсинкъс & Сие във Ватиканската банка, Джон и Хелън Смит са светци в бели одежди.

Тъкмо бяха завили по шосе А34, когато Морс подхвана въпроса за странната дама с фереджето и нейната горна устна.

— Как се сетихте, Луис? — попита той.

— Е, това е да сте женен, сър — но не мисля, че трябва прекалено да се самообвинявате, че сте го пропуснали. Виждате ли, повечето жени искат да изглеждат по възможно най-добрия начин, когато отиват някъде, да речем на почивка или в чужбина, или нещо подобно; а моята има малък проблем в това отношение, нали разбирате — няколко почти незабележими косъмчета под брадичката и леко окосмяване над горната устна. Много жени имат подобни проблеми, особено ако са тъмнокоси…

— Но вашата жена е руса!

— Да, но с възрастта това се случва на всички. Ако сте жена, то създава известни неудобства, което ви кара често да посещавате една от онези козметични клиники като Тао, или нещо подобно, където правят електропилинг — слагат нещо като игли в корените на космите и се опитват да ви освободят от тях. Но е скъпо, сър!

— Но тъй като сте богат, вие почти нямате проблеми да изпратите съпругата си в един от тези салони за разкрасяване?

— Почти!

Луис внезапно натисна силно педала, включи десния мигач и полицейската кола вдигна 95 мили в час, след което излезе в страничното платно и профуча покрай дузина камиони и коли, които предвидливо бяха намалили скоростта си, забелязвайки в огледалата си за обратно виждане връхлитащата ги бяла кола.

— От процедурите — продължи Луис — кожата леко порозовява, а казват, че горната устна е особено чувствителна и често пъти се получава алергична реакция — нещо като сърбеж…

Но Морс вече не го слушаше. Собственото му тяло бе изтръпнало, а на лицето му се появи блажена усмивка, когато Луис пришпори полицейската кола към Оксфорд.

При завръщането си в Управлението в Киндлингтън, Морс реши, че достатъчно време са прекарали в неприятно студената и лошо оборудвана стая в задната част на пристройката на „Хауърд“ и че вече е време да пренесат нещата си вкъщи, където им беше мястото.

— Да отида ли да купя картонени папки от магазина? — попита Луис.

Морс вдигна двете папки, които едва побираха напъханите в тях листа и бегло прегледаха съдържанието им.

— Тези са достатъчни. И двете са ИСС.

— ИСС, сър?

Морс кимна.

— Изпълнени със събития.

След половин час иззвъня телефонът и на другия край на линията Морс чу гласа на Сара Джонстън. Тя си бе спомнила една подробност за мисис Балард; може би било глупаво от нейна страна да безпокои Морс с това, но тя почти би могла да се закълне, че на палтото си мис Балард е имала малка кръгла значка — на Кралското общество за благотворителни инициативи, според нея — когато се бе регистрирала при пристигането си в хотела за Новогодишната вечер.

— Е — каза Морс, — добра работа свършихме, Луис. Успяхме да открием две от трите жени, които търсехме и, както изглежда, няма да е особено трудно да намерим и третата! Но не тази вечер. Преуморен съм и една баня и сън биха ми се отразили добре.

— А също и избръсване, сър.

ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВАСъбота, 4-ти януари

Аритметиката е това, при което отговорът е правилен и всичко е чудесно, а вие можете да погледнете през прозореца и да видите синьото небе — или пък отговорът е грешен и трябва да започнете съвсем отначало и да видите, как този път ще се получи.

(КАРЛ САНДБЪРГ, Стихотворения)

През нощта снегът продължи да се топи и по поляните, които преди изобщо не се виждаха, сега започнаха да се очертават неравни зелени петна под синьото небе. Лошото време приключваше; като че ли и случаят беше на път да приключи.

В Управлението в Кидлингтън Морс щеше да се занимава (така бе казал) през по-голямата част от сутринта с други неща; а Луис бе оставен да си блъска главата с един проблем, който в началото бе изглеждал съвсем прост. Отправната му точка бе справочникът „Жълти страници“ и в раздела „Козметични салони и консултанти“ той бе открил седем-осем адреса в Оксфорд, които рекламираха обслужване от специалисти, наречено ту „депилиране“, ту „обезкосмяване“, ту „електропилинг“; други пет в Бенбъри; още три (за радост на Луис) в Бистър; както и редица други заведения на отделни места, до които жена, живееща в Чипинг Нортън, би стигнала след дълго пътуване — ако (а за Луис това „ако“ беше доста голямо) „мистър Балард“ наистина живееше в Чипинг Нортън.

Както стояха нещата, имаше две квадратни уравнения, от които можеше да излезе отговора на неизвестното „х“: и Луис насочи вниманието си към второто от тях — кръстосаната проверка на мероприятията, в които по улиците се продават знаменца с благотворителна цел. През последните години най-често получаваната значка от колекционерите бе с формата на малък кръгъл стикер, закачван на ревера заради заслуги към благотворителността; от собствен опит Луис знаеше, че тези значки падат след няколко минути, вместо да стоят поне няколко дни. И Луис се съгласи, че тезата на Морс е вероятно правилна: ако мисис Балард в навечерието на Нова година бе носила подобен стикер, то тя вероятно го е получила същия ден или предишния ден и то съвсем наблизо. Но Луис изпитваше сериозни съмнения в изразеното от Морс убеждение, че е имало благотворителни мероприятия в Оксфорд на 30-ти или 31-ви декември и че мисис Балард е купила значката на път за козметичния салон в центъра на града. — Съвсем просто! — бе казал Морс. — Имаме времето, имаме мястото, а почти имаме жената, нали така? Само едно обаждане по телефона и…

Но Луис бе започнал зле от самото начало. Първият му телефонен разговор донесе разочароващата информация, че за последен път благотворителна разпродажба в Оксфорд е имало миналата година през юли. Той нямаше друг избор, освен да започне да прави нов списък, при това доста дълъг. Първо бяха изредени благотворителните медицински заведения, занимаващите се с мултипленна склероза, ревматичен артрит, сърдечни заболявания, изследвания на рака, слепота, глухота, и т.н.; следваха по-важните обществени благотворителни заведения, като се започне от „Християнска помощ“ и „Оксфам“ до „Война е бедността“ и Фонда „Спасете децата“ и т.н.; после идваха специализирани сдружения, които се грижеха за шофьорите на линейки, лодкарите на спасителни лодки, пенсионираните военнослужещи и т.н.; накрая бяха изредени местните благотворителни фондове, подпомагащи безнадеждно болните, общежитията за криминално проявени лица или душевно разстроени и т.н. Луис би могъл да прибави още десетки места — но усещаше, че се забърква в ужасна каша. Би могъл дори да включи и Националната асоциация за грижи и