Поздрави от рая

Чърч“ и влезе в полицейското управление на Сейнт Олдейтс, където предаде чантата на гишето за загубени вещи.

— Къде я намерихте? — попита дежурният сержант.

— Някой трябва да я е изпуснал…

— Добре ще е да си оставите името…

— А, не! Няма защо.

— Може да има възнаграждение!

— Наздраве, приятел.

ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВАПонеделник, 6-ти януари, следобед

Уърдсуърт си спомня в „Прелюдията“, как е бил успокояван от звука на реката Дървъит, виеща се сред тревистите низини.

(Литературни пейзажи от Британските острови)

Рядко се случваше Морс да иска подкрепления. Всъщност, личното му мнение бе, че гледката (както често се вижда по телевизията) на стотина униформени полицаи, пълзящи в редици през необятна пустош, често пъти предизвиква обиден присмех. Самият той веднъж бе участвал в подобна масова акция на едно поле в Северен Стафърдшър, която бе приключила с един празен пакет „Федърлайт Дюрекс“, празна кутия от безалкохолна светла бира и (на следващата сутрин) досадни пристъпи на лумбаго.

Но следобеда на 6-ти януари Морс поиска повече хора; колкото до Луис, той се радваше, че най-после са потърсили така необходимата им помощ (в лицето на Сержант Филипс и двама детективи), за да работят по издирването на Маргарет Бауман.

Колкото и да е странно (въпреки ме всичко, отнасящо се до него, беше странно според Луис), Морс не бе особено изненадан, когато научи, че убитият е Том Бауман; всъщност, единствената емоция, която показа — и то е огромно облекчение — бе, когато разбра, че трупът, появил се по обяд не е на Маргарет Бауман. Всъщност, сега, когато седна с Луис в „Кралския дъб“, точно срещу болницата, Морс изглеждаше много по-спокоен — обстоятелство, което (както правилно предположи Луис) не бе съвсем без връзка с факта, че след свръхчовешките усилия, положени през Коледните и Новогодишните празници, накрая Морс се бе предал и си беше купил пакет цигари. В два и половина те отново бяха на шосе А34 към Чипинг Нортън, този път с по-определена цел — да разследват къщата на Чарлбъри Драйв 6, която все повече попадаше във фокуса на разследването на убийството.

— Да счупим ли някой от предните прозорци, или пък от задните? — попита Морс, когато те вече стояха пред къщата, а многобройни лица по прозорците в тихата задънена уличка с живо любопитство наблюдаваха какво става. Но не се наложи да се прилага подобно влизане със сила. Луис подхвърли, че повечето хора („Е, моята жена прави така“) оставят ключ на съседите; така се оказа и в този случай — една възрастна жена от номер 5 услужливо им даде ключ и от предната врата, и от задната. Оказа се, че мисис Бауман е излязла в петък вечерта, като е казала, че ще се върне чак в понеделник след работа, но и до сега не се е върнала — поне доколкото жената знаеше.

На долния етаж нямаше нищо особено интересно, тъй че Луис се качи на горния етаж и завари Морс в една от двете спални да наднича в масивен тъмен махагонов гардероб, който (с изключение на едно старомодно кресло) беше единствената мебел в стаята.

— Открихте ли нещо, сър?

Морс поклати глава.

— Много обувки е имал.

— Но те не помагат много.

— Въобще не помагат.

— Усещате ли някаква миризма, сър?

— Каква?

— Уиски? — предположи Луис.

Очите на Морс светнаха, когато помириса наоколо.

— Знаете ли, мисля че сте прав.

Сред купчината от бели кутии за обувки те намериха половин бутилка уиски „Белс“ в третата кутия отдолу нагоре.

— Мислите ли, че тайно си е пийвал, сър?

— И какво от това? Аз също си пийвам тайно. А вие не го ли правите?

— Не, сър. Не бих успял да се укрия. Моята жена почиства всичките ми обувки.

В другата стая за гости на горния етаж (малко по-голяма от бокс) също нямаше кой знае какви мебели; върху голите дъски на пода бяха опънати три вестникарски страници, а на тях бяха подредени големи зелени ябълки.

— Купуват си „Сън“ — отбеляза Луис, когато погледът му падна върху една млада дама, наведена напред, за да подсили впечатлението от мощния си бюст. — Мислите ли, че е бил прикрит секс-маниак?

— Аз също съм… — понечи да отговори Морс, но спря, когато видя ухиленото лице на сержанта, при което и самият той се усмихна.

В спалнята, въпреки че имаше повече мебели (и дори бе обзаведена с вкус, според Морс), на пръв поглед нямаше нищо много по-интересно, отколкото в останалата част на къщата. Две легла, поставени съвсем близо едно до друго, застлани е масленозелени юргани, а до всяко от тях имаше малко нощно шкафче, като на по-близкото до прозореца имаше дамски принадлежности, което ясно показваше, че това е „нейното“. Вдясно от вратата, имаше голям гардероб от бяло дърво, очевидно също „неин“, а отляво се намираше висок скрин, по всяка вероятност „негов“. Едно сложно произведение на съвременното мебелно изкуство с огледало по средата, две полички над него (и двете пълни с книги), с чекмеджета отдолу, бе поставено точно до скрина в долния край на леглото на Маргарет Бауман. Тъй като в скрина имаше поне три пъти повече нейни дрехи, отколкото негови, Морс се съгласи Луис да се занимае с тях, докато той оглежда останалото. Но никой от тях не откри нещо особено съществено. Скоро Морс установи, че проявява по- голям интерес към двете полички с книги. Дебелите гръбчета на четири подвързани в бяло книги с меки корици представляваха поредица от последните международни бестселъри на Джаки Колинз, а до тях стояха две очевидно неотваряни издания на „Пенгуин“ — „Завръщане в Брайдсхед“ и „Пътят към Индия“. Следваха две големи и богато илюстрирани издания за живота и кариерата на Мерилин Монро; старо издание на Кратък Оксфордски речник; и, както личеше, съвсем нова придобивка — книга от поредицата „Великите на Холивуд“, разказваща за кариерата на Робърт Редфорд (звезда, както и мис Монро, за която Морс все пак бе чувал). На стената до тези две полички с книги имаше две цветни снимки, изрязани от спортни вестници: едната беше на Стив Крам, известния бегач на средни разстояния, а другата — на Иън Терънс Ботам, чиито руси къдрици стигаха почти до деколтето на английския му пуловер за крикет. Заглавието „Сексуални забавления“ на долната полица привлече вниманието на Морс; той извади книгата и я отвори напосоки:

Ръката й се плъзна покрай лоста за скоростите и докосна крака му под тенис-шортите. „Нека да отидем у нас — бързо!“ — прошепна тя в ухото му.

„Няма да спорим за това, любов моя!“ — отвърна той с дрезгав глас, докато мощната „мазерати“ се отклони в улицата…

На следващата сутрин, докато лежаха заедно…

Подобен род умерена порнографска литература не бе привлекателна за Морс и той тъкмо оставяше книгата обратно на полицата, когато забеляза, че от съседния том, озаглавен „Наръчник по плетиво“, се