Въпреки че силният й Бирмингамски акцент далеч не бе небесна музика, Луис се хвана, че я зяпа, прикован от нейното очарование.
Един глас прошепна в ушите му, съвсем неочаквано: „
— Благодаря ви много, мис Аркрайт! — каза Сара Джонстън, когато жената се обърна и излезе, хвърляйки кратък, но не особено заинтересован поглед към мъжа, който току-що бе влязъл.
— Добро утро, мис Джонстън! — каза Морс.
— О, здравейте! — в поздрава й нямаше нищо, което можеше да се изтълкува като радост от появата на Морс.
— Това ли е тя? — попита Морс, посочвайки след излязлата красавица. — Онази, която трябваше да пристигне на Нова година?
— Да!
— Добре! Добре! — каза Морс, като изглеждаше извънредно доволен от себе си и от живота като цяло; и доста доволен от гледката на мис Дорис Аркрайт в частност. — Бихте ли помолили мисис Биниън да дойде на рецепцията, мис Джонстън? Има нещо важно…
— Боя се, че тя не е тук. Отиде в Лийдз. Щеше да ходи там за Нова година, но…
— Наистина ли? Колко интересно! Е, благодаря ви много, мис Джонстън. Хайде, Луис. Много работа ни предстои.
— Мис Джонстън си е спомнила нещо — започна Луис.
— Забравете за минута! Сега имаме много по-важни неща! Довиждане, мис Джонстън!
Морс все още се усмихваше самодоволно, когато за последен път двамата мъже излязоха от Хотел „Хауърд“.
След час арестуваха един мъж в дома му в югоизточната част на Оксфорд. Този път не се виждаха извадени пистолети, а въпросният мъж, охраняван от сержант Луис от Оксфордския криминален отдел на полицията, не оказа никаква съпротива.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Сряда, 8-ми януари, по обяд
Любителите на пътешествията по въздуха намират, че е весело да висят, балансирайки между илюзията за безсмъртието и факта на смъртта.
В „Боинг“-а 737, който трябваше да излети от летище Гетуик в 12:05, почти нямаше свободни места, виждаха се едва четири-пет празни стола, докато стюардесите представиха пантомимата си, обяснявайки как се използват кислородните маски и надуваемите спасителни жилетки. Очевидно всички пътници с голям интерес следяха указанията: през последните месеци бе имало няколко тежки самолетни катастрофи и това пораждаше някакъв колективен страх от летенето; в баровете на летищата по цял свят се забелязваше увеличена продажба на успокоителни таблетки и алкохол. Но определено на борда на самолета имаше двама души (а може да е имало и други), които слушаха указанията, давани им този обед, доста повърхностно. За единия от тези двама пътници преминаването през терминала беше кошмар. Все пак, по всичко личеше, че няма особени причини за безпокойство. Документи, багаж, паспорт — нищо не се бе превърнало в особен проблем. За втория от тази двойка грижите произлизаха от съвсем други неща; все пак, сега и той започваше да се отпуска. Когато погледна от прозорчето си към мокрия асфалт, лявата му ръка леко измъкна половин бутилка бренди от джоба на анорака му, а дясната му ръка отвинти капачката. Вниманието на пътниците около него все още бе съсредоточено върху стюардесата с тънката талия и той можа да си пийне, без това да бие особено много на очи. И вече се чувстваше по-добре! Точно над него се появи знак, приканващ пътниците да затегнат коланите си и да не пушат до второ нареждане. Двигателите се задействаха; стюардесите седнаха по местата си с лице към пътниците, усмихвайки се сякаш малко снизходително към току-що поднесената от тях информация. Огромният самолет плавно се завъртя, застана на съответното място на пистата, постоя там минута-две, подготвяйки се, подобно на скачач на дълъг скок на Олимпийските игри, да набере скорост по пистата. Мъжът до прозореца знаеше, че всеки момент ще може да си отдъхне почти напълно. Подобно на много други престъпници, той живееше с щастливата заблуда, че между Испания и Обединеното Кралство няма спогодба за екстрадиране. Той бе чел за много престъпници — хора, ограбили банки, злоупотребили, наркотрафиканти или хомосексуалисти — които си живееха щастливо и безделничеха из разни курорти на Коста дел Сол. Скоро регулаторите на машината бяха напълно задействани и мощната й сила стана почти осезаема.
После като че ли моторите заглъхнаха.
А след това спряха съвсем.
И двама представители на охраната на летище Гетуик се качиха в самолета.
За мъжа до прозореца, до когото спряха двамата полицаи, нямаше особен смисъл да прави опити да избяга. Къде ли можеше да отиде?
„Боинг“-ът закъсня съвсем малко; пет минути след определеното за излитане време той се отдели от земята под ъгъл от четиридесет и пет градуса и се отправи към целта си. Много скоро на пътниците бе съобщено, че могат да разкопчаят предпазните си колани: всичко беше наред. А шест седалки зад освободеното място до прозореца една жена запали цигара и вдъхна дълбоко дима.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Сряда, 8-ми януари, следобед
Голата истина скрива най-добре лъжите, Тъй като голотата е най-добрата маска.
Морс седеше в канцеларията на груповия началник Бел на Сейнт Олдейтс в очакване на Луис, на когото се бе паднала честта да вземе показанията от човека, когото бяха арестували същия ден в дома му в югоизточен Оксфорд.
— Дяволски умно, ще знаете! — повтаряше Бел.
Морс кимна; той харесваше Бел — въпреки че не твърде много — и усети, че му се ще Луис да побърза със заниманието си.
— Добре изпипано все пак! — каза Бел. — Главният ще бъде доволен.
— Може и да ми даде ден-два почивка до края на десетилетието.
— Въпреки това, ние сме ви много признателни — нали го знаете?
— Да — каза почти искрено Морс.
В един и четвърт дойде еуфорично настроеният Луис, който остави на бюрото пред Морс четири страници с показания.
— Може би има някои езикови грешки тук-там, сър, но като цяло това е едно истинско литературно произведение; мисля, че ще се съгласите.
Морс взе показанията и прегледа последната страница:
по нормален начин, но бяхме затруднени и аз загубих работата си през ноември, а бях единственият в състава с жена и четири деца, за които да се грижа. Получавах социални помощи, но нещата се влошиха и тогава се появи това. Трябваше само да направя както той ми каза и не беше много трудно. Наистина нямах избор, тъй като силно се нуждаех от парите, не че исках да направя нещо, което е лошо. Знам какво се е
