— Да. Тук съм. — Пусна крака на земята, сякаш точно в този момент ставаше, и оправи с ръка разрошените си коси. — Ти ли ме повика преди минута? Мисля, че бях задрямала. — Лана си послужи с лъжата, която Сокола й подсказа.
— Питахме се къде ли си изчезнала. Само след миг Чад бе до нея:
— Керъл минала през стаята ти, преди да си легне, за да види всичко ли е наред, но тебе те е нямало. Не си отговорила, когато те е повикала. Обзе ни паника. Какво правиш тук, навън? Мислех; че си отишла „да се хвърлиш в леглото“ — той се усмихна.
— Излязох за малко да глътна чист въздух. Нощта е великолепна — имаше нотки на предизвикателство в тона й.
Чад се огледа в нощта и видя звездите, искрящи по небето над навеса на верандата.
— Чудна е. Не бях я забелязал. — Хвана ръката й и я затвори в своите топли шепи. — Искаш ли да се поразходим?
— Не. — Отказът бе придружен от поклащане на глава. Лана, умишлено освободи ръката си. — Уморена съм — настоя Лана. — Освен това краката ми са боси. Ако нямаш нищо против… — Стана от стола. Никак не й бе трудно да демонстрира умората си. — Крайно време е вечерта да стане нощ. И този път наистина си лягам да спя.
Чад трепна и й прегради път.
— Не се разхождай друг път така, Лана, без никого да предупредиш!
Не й се хареса нито тонът на гласа му, нито собственическото му поведение.
— Чад, аз само съм излязла през вратата на спалнята. Няма да искам разрешение за подобно нещо.
— Разбира се, че не. Само че аз… е, безпокоях се за теб — каза Чад, като се опитваше да я успокои.
— Но какво може да ми се случи навън? — Лана сбърчи вежди. — Караш ме да се чувствам в опасност. Тя се засмя недоверчиво и го заобиколи. — Лека нощ, Чад!
Той се извърна леко, за да я наблюдава:
— Лека нощ, Лана.
Когато се обърна, за да затвори остъклената врата, погледът на Лана се зарея далеч от Чад и затърси някой из сенките на дърветата. Лека усмивка заигра на устните й, когато срещна погледа на Чад, после затвори вратата и дръпна завесите, а нощта остана навън. Погледът й попадна на леглото и тя докосна с върха на пръстите устните си. Носеха още следата от целувката на Сокола.
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
Лана въздъхна и се отправи към леглото, разкопчавайки колана на пеньоара си. Копринената пижама с дантели бе поставена в долния край на брачната спалня, която тази вечер й се стори така голяма и пуста. Лана тръсна глава, за да се освободи от мислите, които я преследваха.
Зад нея се чу леко изщракване. Тя се обърна и видя, че завесите при остъклената врата на верандата се развяват. Нима не беше я затворила добре? Пристъпи към вратата, придържайки пеньоара отпред. Сокола се вмъкна безшумно през процепа на завесите. Беше свалил шапката и я държеше в ръка. Спря се при вратата и внимателно се взря в нея.
— Можеш да ми кажеш да си тръгна. — Едната вежда въпросително се изви.
Лана се приближи към него.
— Соколе, там навън… Не исках да останеш, за да не ти се случи нещо лошо. Чувствата, които Чад храни към теб… Не исках да стана причина за сблъсък помежду ви. — Тя спря, когато все още ги делеше голямо разстояние. — Защо се върна?
— Защото те желая. Мисля, че и ти ме желаеш. — Той пристъпи към нея.
Но за Лана нещата не бяха толкова прости.
— Не зная дали го искам по този начин. До гуша ми е дошло от досадници и клюки. — Завъртя се на пети, придържайки здраво с ръце отвора на пеньоара. — Не обичам да се говори зад гърба ми.
— Не знам.
Шапката му прелетя през леглото, а ръцете му обгърнаха раменете й. Притисна се силно до гърба й. Наведе глава и бузата му опря в косите на Лана. Той прошепна:
— Харесва ми зад гърба ти.
Допирът на мъжките форми я накара да потрепери и пробуди задрямалата страст. Въпреки това промърмори:
— Не разбираш.
Сокола я принуди да се обърне и хвана косите й, за да я накара да отпусне глава. Лана сграбчи ръцете му и увисна, защото коленете й не я държаха. Погледна бронзовото лице, по което се четеше благородство и горделива дързост, рожба на векове волен живот. Синкавочерните коси бяха меки и гъсти и се виеха при яката на ризата. Но най-хубавото нещо в него бяха омагьосващите очи, очи като най-тъмен сапфир, които разкриваха бърз и остър ум и добре пресметната дързост
— Прекалено много мислиш, Лана. Отдай се на чувствата си — каза Сокола.
Натискът на ръцете му я накара да се изправи на пръсти. Устните й срещнаха слизащите срещу нея устни. От силната целувка дъхът й секна и тя се отказа да се съпротивлява. Притисна се до него, докато устните й се разделиха под нетърпеливия му език. Нямаше значение, че той отнемаше всички сили, защото помнеше от последния път, че по-късно дланите, ръцете, цялото му тяло щяха да й ги върнат.
После Сокола откъсна уста от нейната и я пусна да слезе, докато босите й пети не докоснаха пода. Той отмести ръцете й от своите. Лана не посмя да протестира, докато Сокола не се отдалечи от нея.
— Къде отиваш?
Той хвърли кос поглед през рамо, но не спря.
— Да затворя вратата и загася светлините. Нали не искаш някой да се запита защо още си будна и да дойде да провери.
Щракането на ключа за осветлението прозвуча силно.
Последва още едно, по-тихо, и стаята потъна в пълен мрак. От спуснатите завеси не проникваше никаква светлина и Лана не виждаше нищо сред този мастилен мрак. Някъде прошумоляха дрехи, но тя не можеше да определи точно къде. Объркана от внезапния мрак, тя застина на мястото, на което я бе оставил Сокола. Не знаеше в каква посока да тръгне. Вече Не се чуваше и шумоленето на дрехи. Само сърцето й шумно блъскаше в гърдите. Обзе я страх.
— Соколе! — прошепна. Повтори името му, щом усети, че ръката му я хвана.
— Тук съм — каза той.
— Нищо не виждам — промълви, обръщайки се по посока на гласа, търсейки го слепешката. Ръката й докосна твърдите като стомана мускули. Леко изстена от удоволствие, щом се притисна до него. Здравият и решителен натиск на ръката му контролираше всяко движение. После той плъзна пеньоара по плещите, надолу по ръцете й. Лана го остави да падне в краката й. Интересуваше се само от тъмния профил на изправения пред нея мъж.
Една ръка, гладка и мускулеста, обви талията й. Сокола я вдигна на ръце, притискайки единия й хълбок до гладките открити мускули на корема си. Тя обви ръка около врата му, за да запази равновесие. Пръстите й галеха косите по врата му. Мракът позволяваше само да различи ъгловатия профил на Сокола, но суровото му лице бе дълбоко запечатано в съзнанието й. Меката заобленост на гърдата й се потриваше в мускулестите му гърди, докато той уверено я носеше към леглото. Постави я внимателно сред завивките и я последва, като протегна дългото си тяло до нейното.
Голият му крак притисна нейния, сякаш той имаше нужда да я прикове така. Устата му разтвори устните й в една зажадняла целувка. Зъбите му одраскаха меките и сочни извивки. Опустошителната целувка хвърли а огнени пламъци всичко наоколо. Като нощна пеперуда, Лана усети, че лети право срещу огъня. Ръцете й се плъзнаха по опънатите му като струни мускули на кръста. Опита се да го привлече към себе си. Усещаше, че потръпва от чистото удоволствие да го има до себе си.
Но това бе само началото на удоволствието, което щеше да открие под жадните ласки на дланите му. Шепата му обхвана гърдата й, а палецът изписваше кръгчета край зърното, за да го накара да се втвърди.
