когато бях с баща ти.
— Къде си го срещала? — Острият тон на въпроса изненада Лана.
— Пред музея. Но има ли значение?
Лана смръщи вежди, когато видя свирепия израз на лицето му, който той се опитваше да прикрие. През това време при тях дойдоха Кетрин и Том Роулинс. Вниманието им също бе привлечено от индианеца.
— Не. Разбира се, че не — увери я Чад.
Лана се обърна. Индианецът ги бе забелязал и гордо изправи рамене, докато ги наближаваше, като се опитваше да си придаде достоен вид. Беше мръсен. Тъмната му кожа имаше жълтеникав оттенък. Не беше пиян. Пристъпваше с усилие, когато наближи до тях.
— Здравей, Боби Черни гарване — поздрави го Лана по име и му се усмихна.
Той я погледна с недоумение.
— Нима се познаваме? — Начинът му на изразяване вече нямаше нищо общо с говора на неграмотния индианец.
— Едва ли си спомняте за мен — рече тя. — Срещнахме се преди около месец. Вие носехте наниз от кедрови орехи и искахте Джон, Джон Фокнър, да ми го купи.
— Възможно е — съгласи се той, после се изопна гордо. — Дойдох, за да се срещна с Джон Бъкенън Фокнър.
— Той почина — заяви Чад с откровение, граничещо с бруталност.
Надеждата угасна в черните очи. Погледът бе празен. Съобщението изглежда го смачка. Ръстът му се смали с доста сантиметри. Изглеждаше напълно изгубен и объркан.
— Съжалявам, Боби Черни гарване — каза Лана съчувствено.
— Бяла салвия беше там, такава, каквато той я помнеше, за да хване ръката му и да го поведе, него, Очи-които-се-смеят, в дългия път към отвъдното. Зная аз — каза той с приглушен глас.
Думите му предизвикаха сподавен стон у Кетрин. Лана я погледна, но тя вече се отдалечаваше от групата със скована походка.
— Той ми каза, че трябва да се върна у дома.
Боби отново говореше и Лана насочи вниманието си към него. Като вдигна уморено и набраздено от годините лице към Чад, той продължи:
— Изминах много път, за да видя стария приятел.
— Да не искате да кажете, че сте изминали цялото това разстояние пеша? — Лана изтръпна при мисълта, че някой може да има силата да предприеме подобно пътуване.
Изразът на лицето му се смени и той започна да се държи като смешник.
— Пътувам, яхнал палеца си.
И започна да имитира действието, изказано в думите му, подскачайки наоколо им с ръка между краката. Лана потръпна, когато го видя на какво прилича.
— Смешен съм, нали? — Боби Черния гарван се засмя, разкривайки равна редица зъби, пожълтели от немарливост. — Смешно е да се пътува, яздейки собствения си палец.
— Да, много е смешно. — Лана се усмихна пресилено и си помисли, че той сигурно често е бил център на подигравките на околните, за да привлече вниманието им или за да получи милостиня.
Лицето му се натъжи. Гледаше ги умолително.
— Гладен съм до смърт. Няма ли да се намери малко, храна за един негов стар приятел? Поне някое топло местенце, където да спи? Земята е твърда и студена, а моята наметка е скъсана.
Жалбата бе отправена към Чад. Лана също се обърна към него. Лешниковите очи го гледаха умолително като, тези на индианеца. Чад им отвърна с мек, утешителен поглед.
— Спомням си, че баща ми те познаваше — каза. — Роулинс ще те заведе в общата спалня. Там ще намериш храна в изобилие и топло легло, на което да спиш. Можеш да останеш, колкото пожелаеш.
Червеното перо клюмна, когато той наведе глава в знак на благодарност.
— Благодаря. Ти си добър син. Той щеше да се гордее, ако разбереше, че ти си си спомнил за един стар приятел.
— Том — Чад повика с жест Роулинс да се приближи. — Придружи го и виж да му дадат нещо за ядене.
Роулинс не изглеждаше възхитен от заповедта, но се подчини. Направи знак с ръка на индианеца да го последва. Когато се отдалечаваха, Лана видя, че Боби Черния гарван се навежда към управителя, тънък като стоманена тел.
— А може би имате и уиски — каза той с надежда в гласа. — Имам кедрови орехи, истински гердан- навахос. Братовчед ми го направи. Или пък мога да ти дам магическо стъкло с гола жена в него.
Лана погледна в краката си, отдалечавайки се от двамата мъже, които тръгнаха към общата спалня.
— Радвам се, че му позволи да остане, Чад.
— Да. Не беше ли този, който се снимаше в Холивуд? — Леко наклони глава към нея. — Смътно си спомням, че Джон Бъкенън ми е говорил за него.
— Да. Точно той е — рече Лана.
— Би ли ме извинила. Искам да помоля Том да му даде чисти дрехи и да го накара да се изкъпе. Той има крещяща нужда от това. Усещах миризмата оттам, където се намирах.
Чад леко се усмихна и последва двамата мъже. Неговата загриженост сгря сърцето й. Това бе толкова типично за Чад! Беше се отдалечила само няколко крачки, когато видя Сокола да прекосява двора право към нея. Погледът му проследи Чад за миг, после се спря на фигурата, увита в наметката, която вървеше до Роулинс. Лана бе изненадана от начина, по който двамата братя се мразеха, и чувстваше, че и двамата я привличат. Беше смущаващо. Какво ли щеше да стане, ако беше принудена да избира? И колко ли мъка нейният избор щеше да донесе?
Погледът на Сокола, явно преизпълнен със съмнения, попадна на Лана.
— Това беше Боби Черния гарван, нали?
— Да. Познаваш ли го? — Беше изненадана от факта, че Сокола веднага го позна, докато Чад само бегло си спомняше за него.
— Срещал съм го няколко пъти. — Очите на Сокола гневно се присвиха, когато отново погледна в посока на тримата отдалечаващи се мъже. — Къде го водят?
— Да му дадат нещо за ядене — обясни Лана. — Чад му каза, че може да остане колкото поиска.
— Нима? — Веждата му се изви нагоре в израз на явно недоверие…
— Боби е бил приятел на баща ти. Дошъл е тук, за да го види. Когато разбра, че Джон е починал, изглеждаше като изгубено дете. Беше тъжен — прошепна Лана.
— Няма къде да отиде. Колибите на неговите роднини вече не са отворени за него, защото той се е посрамил, крадейки пари, за да си купи алкохол — каза Сокола. После сви устни: — Трудно ми е да повярвам, че Чад наистина го е поканил да остане тук.
— Чад е мил и щедър — възрази Лана, защитавайки Чад в негово отсъствие. — На мен винаги ми е помагал.
— Само защото може да спечели нещо — заяви Сокола. На устните му заигра лека усмивка:
— Струва ми се, че можем да намерим някоя тема, на която и двамата да сме на едно и също мнение. Как си тази сутрин?
— Добре. — Очите й заискряха. — А ти?
Сокола гледаше лицето й с лениво задоволство.
— Добре.
— Не си ли се схванал? — запита тя с предизвикателна усмивка.
— Не. Къде отиваш?
— От начало мислех да пояздя, но… — Лана се поколеба, хвърляйки поглед към къщата сред дърветата. — Сега мисля да навестя Кетрин, Стори ми се много разстроена от нещо, което каза Боби Черния гарван.
Сокола се обърна, за да зърне къщата, и имитирайки загрижен израз на лицето, каза подигравателно:
— Може би наистина трябва да идеш да я навестиш. Аз пък ще ида да видя как Боби Черния гарван се
