Като продължаваше да го възбужда, той хлъзна устни по шията й, до гънката на гърлото, и внезапно спря на това чувствително място. Приглушен стон на горещо удоволствие се откъсна от устните й, докато Сокола го обхождаше с език и хапеше със зъби.
Лана чувстваше, че я заливат все нови и нови усещания. Докато устата му подробно изучаваше гърдите й, ръката продължаваше да се разхожда по нея. Премина тръпнещия стомах, спря за миг при пъпа, поглади меките извивки на ханша. Ласките я влудяваха. Тя покриваше с безсилни целувки раменете на Сокола, а ноктите й се впиваха в мускулите на кръста му.
Лана се притискаше към него, бореше се да стори по-близък допира им, а тялото й признаваше, че той е съвършен любовник. Безсилна да се бори с желанието, което я изпепеляваше, тя се вкопчваше в него. Лицето й се галеше о кожата му, миришеща на мъж и толкова изпъната. Ръката му се върна на брадичката със спокойни, безспирни движения, които позволиха на устните му отново да намерят устата й. Целувайки я страстно, той вмъкна коляно между краката й и даде на долната част на тялото й частично удовлетворение. Устата му поглъщаше междувременно стоновете й на диво желание.
Лана помисли, че ще умре от страст преди той да пренесе тежестта си над нея, но най-после той разтвори краката й и я прикова към постелките. Вик на облекчение премина през нея, но това не трая дълго. Понесе се във вихъра на порива, заредена с желание, каквото никога по-рано не бе изпитвала. Бурното желание все повече нарастваше, отнасяйки я високо, много високо, докато облаците не се разтвориха и топлината на слънцето не я заля.
Ръцете на мъжа, които така вещо бяха насочвали хълбоците и, охлабиха здравия натиск върху тялото на Лана и се отпуснаха на дюшека до главата й, отмествайки част от тежестта от освободеното й тяло. Когато Сокола нежно прекара уста по тръпнещите и устни, Лана усети соления вкус на капчиците пот, които бяха избили по горната му устна и по брадата му. Ръцете й чувстваха леките тръпки, които преминаваха през него, следствие от върховния момент на любовта. Устните на Сокола докоснаха извивката на бузата й.
— Беше като първия път. Помниш ли? — гласът му бе пресипнал и много развълнуван, както и дишането, дълбоко и треперливо.
— Приличаше на сън — призна Лана със съжаление. — Но не беше сън. Всичко беше истина.
— Не, не беше и сънят на упоения с пейоте3.
Кожата й усети как устните му се извиват в спокойна усмивка.
Като опъна ръце и се вдигна от нея, Сокола се измести и легна отстрани. Тя легна на хълбок, за да може да го гледа, и вдигна ръка, за да изучи очертанията на лицето му. Имаше някакъв мълчалив израз на притежание в начина, по който Сокола постави ръка на ханша й, за да поддържа физическата им близост. Лана пусна ръка по напрегнатия му врат и черните коси чувствено се усукаха около пръстите й.
— Косите ти имат нужда от подстригване. — Забележката бе по-скоро глупава, но Лана не успяваше и да изрази учудването и възхищението, които изпитваше.
— Предпазват врата ми от слънцето — отвърна той. — Плъзна ръка под мишницата й, за да я държи до себе си като в гнездо. Когато Лана се опита да свие десния си крак, за да се облегне на коляното му, един схванат мускул жестоко я заболя.
— М-м-м… — изскимтя тя от болка и неволно се отдръпна.
— Причиних ли ти болка? — гласът му потрепера.
— Не. — Лана се опита да се извърти в желаното положение, положи глава в ямката на рамото му и обясни: — Днес бях на езда, а отдавна не съм го правила.
— И сега си се схванала. — Сокола тихо се засмя в косите й. — Това, от което имаш нужда, е един добър масаж.
— За съжаление единствената масажистка, която познавам, е във Финикс. Една рехабилитаторка, която работи в болницата, а не в някой козметичен салон — додаде тя.
— Имаш ли някакъв лосион за баня?
— Да, защо?
Учудена, тя отпусна глава назад, като се опитваше да види лицето му в тъмнината.
Сокола отмести главата й от ръката си и тя чу как пружините на леглото изскърцаха при неговото ставане.
— През живота си съм правил масажи на толкова схванати коне, без никой никога да повдигне някакво обвинение. Мисля, че ще успея да се справя и с една кобилка с крака като твоите.
Като се изправи на лакти, Лана погледна тъмната сянка, която се отдалечаваше към банята. Чу, че вратата се отвори. Миг по-късно щракна ключа на лампата и внезапна светлина освети квадрата на вратата. Лана покри за миг очи, защото светлината я заслепяваше. Чу потракване на шишенца едно о друго.
Сокола не загаси светлината, когато излезе от банята. За миг тя зърна очертанията на голото му тяло преди светлината да мине откъм гърба му, превръщайки го в сянка. Онова, което видя, я накара да затаи дъх. Слабо и високо, тялото му бе само мускули с цвят на мед, мъжествено и възбуждащо. Вълнението не бе преминало напълно, когато той спря до леглото.
— По-добре да махнем завивките, за да не ги изцапа мазнината. Иначе ще ти се наложи да даваш обяснения — припомни й той.
Лана седна, за да свие завивките в долния край на леглото. После се премести на средата на дюшека и легна. Петното светлина от банята стигаше до нея и огряваше чак раменете й.
Тя усети, че погледът на Сокола я обхожда, и се учуди на пълната липса на свян у себе си.
— Обърни се по корем — нареди й Сокола.
— Защо? — запротестира Лана. Ако се обърнеше, нямаше да може да го вижда.
— След езда обикновено се схваща гърбът — пошегува се Сокола.
С пламнали страни, Лана се обърна и отпусна лице в шепите си. Изненадана и малко изнервена от положението, в което се намираше, тя се опита да се отпусне, но мускулите й се напрегнаха, когато усети дюшека да се огъва под тежестта на Сокола.
Започна от крака, намазвайки с лосион ходилото. Разтрива го с бавни и уверени движения, пръст по пръст. Продължи нагоре, като потупа и разтри глезена. Усещането беше прекалено приятно, за да остане напрегната при успокоителния допир. Когато Сокола стигна до вътрешната част на бедрата, където мускулната треска най-силно се чувстваше, Лана се опита да се отскубне от ръцете, които й причиняваха странна смесица от болка и удоволствие.
— Отпусни се — меко я смъмри той.
— Лесно е да се каже — промърмори Лана, но престана да се съпротивлява на ръцете, които разтриваха схванатите мускули, докато не ги накараха напълно да се отпуснат. — Нямаш ли амбиции, Соколе?
— Да не си решила да ме превъзпитаваш? — попита Сокола и повтори процедурата с другия крак, започвайки от пръстите и стигайки до бедрото.
— Не. — Лана се усмихна в шепи и затвори очи, за да се наслади напълно на приятното потръпване на плътта. — Не мисля, че искам да си различен от това, което си. Само че Чад ми говори за теб и аз… аз се питах дали е вярно.
— Искаш да кажеш, че се съмняваш в това, което казва Чад? Това е крачка напред в правилна посока — сухо отбеляза Сокола. — Ако под амбиции разбираш да имам власт или да бъда свръхбогат, нямам никакви амбиции.
След като свърши с краката й, започна да разтрива месестите части на задника, пълни с трапчинки. Допирът я успокояваше и възбуждаше едновременно, безличен, но въпреки това интимен. Лана се опита да спре неволното потръпване.
— Да не би нещо да не е наред? — попита развеселен Сокола.
— Струва ми се, че не разбирам… — Лана се опита да избегне ръцете му, но той я задържа долу.
— Стой мирна. Ще се държа прилично.
Лана се подчини и се опита да събере мислите си и да ги насочи към проблем, различен от това, което изпитваше.
— Не смяташ ли да приемеш предизвикателството и да се заемеш с някакъв бизнес? Сега, след като имаш половината имение, какво възнамеряваш да правиш?
— А какво би трябвало да правя?
