говори.
Но вниманието на Сокола бе изцяло насочено към работата.
— Сигурен съм, че вие сте само приятели.
Нямаше никакъв оттенък на подигравка в гласа му, но въпреки това забележката му я засегна.
— Не това се опитвах да ти обясня. Исках да ти кажа, че сме приятели. Той много ми помогна през последните две седмици. — Във вълнението си усети, че говори не това, което иска да каже.
— И ти само му се отблагодари за всичко, което е направил.
След което закачи чесалото на куката на стената, той се наведе да вземе покривалото на коня.
— Не го целунах от благодарност! — отрече тя, като гледаше как покрива гърба на коня. Строгият му мъжки профил още повече затрудняваше задачата й.
— Не може ли поне да ме гледаш, докато говоря? — попита Лана гневно.
Сокола се извърна към нея с покривалото в ръце.
— Какво искаш да ми кажеш? — Огромното търпение в очите му изглежда подчертаваше пълното му безразличие, към разговора. — Че ти си се опитвала да се съпротивляваш, а той те е накарал насила да го целунеш?
— Не!
Лана реагира така, сякаш той се опитваше да я обиди, въпреки че нищо подобно не личеше в израза и тона на думите му. Сокола се извърна отново и вдигна другото покривало.
— Ако ми дадеш тази възможност, ще ти обясня как наистина станаха нещата.
— Какво има между теб и Чад не ме интересува — той нави двете постелки. — Аз се държа настрана от него и той от мен.
— Въпреки всичко ще ти обясня — повтори Лана с пресипнал глас. — Чад е хубав мъж, изискан и очарователен. Не мисля, че ще оцениш правилно това, което ще ти кажа, но една жена се чувства поласкана, когато мъж като Чад прояви интерес към нея. Дава й увереност в себе си, въпреки че е женен. За подобно нещо не можеш да лепнеш плесница на човека.
— С подобни ласкателства, предполагам, че ще скочиш и в леглото с него. — Той вдигна седлото, метна го на гърба на коня и го оправи. — Естествено ще трябва да кажеш на Керъл да се поотмести. На нея й харесват забранените неща, така че ти и Чад ще можете да я замесите в един хубав любовен триъгълник!
— По дяволите, Соколе! Престани да изопачаваш всичко, което казвам, и то така, че да изглежда по- лошо! Опитвам се да ти набия в дебелата глава, че целунах Чад преди всичко от любопитство. Питах се дали ще изпитам същата възбуда, каквато изпитах, когато те целунах!
— Едно състезание по целувки? — Устата му се изкриви, но имаше и някакъв оттенък на веселие в тази гънка. След като метна юздите на ръкохватката на седлото, той се наведе, за да закопчае ремъка под корема на животното. — Нова линия на защита. Много си оригинална.
Лана чакаше, но Сокола не зададе въпроса, който очакваше.
— И искаш ли да знаеш до какво заключение стигнах?
— Не особено. — След като стегна ремъка, мина от другата страна, за да поправи юздите.
— Няма място за сравнение. — Гласът й беше мек и покорен. — Бях като труп в прегръдките му.
— Наистина жалко.
Сокола натисна мундщука в устата на коня. Металът звънна, щом животното стисна зъби.
— Само това ли ще кажеш? — Болка и недоверие се изписаха на лицето й.
— Всеки си има своите проблеми. — Закопча ремъка под шията и намести оглавника. — Но аз няма да се меся в работите на хората.
Лана го видя как хваща поводите и отвежда коня.
— Къде отиваш?
— Трябва да нагледам няколко ограждения.
— Почакай! — тя постави длан на ръката му. — Ще дойда с теб. Накарай да ми оседлаят кон.
Сокола спря и хвърли поглед на ръката, поставена на неговата. Изглеждаше малка и бяла на фона на жълтия ръкав на ризата му. Когато бавно вдигна поглед към лицето й, очите му бяха непроницаеми. Погледна я безстрастно.
— Отивам сам — заяви той.
Лана отказа да приеме предизвикателството.
— Не трябва да яздиш сам сега. Ще дойда да ти правя компания.
— Не мисля, че е добра идея да се показваш наоколо в моята компания — отвърна той.
— Не ме интересува. Искаш ли да разбереш, че не ме интересува чий си и как си роден? Искам да дойда с теб! — Лана захвърли настрана цялата си гордост, въпреки че говореше със спокойна решимост.
— Ще яздя сам, защото така съм решил. — Сокола отдръпна ръката си от ръката на Лана.
— Нямаш ли нужда от никого, Соколе? — попита Лана, болезнено засегната.
— За какво? — той отново й отправи един от своите безизразни погледи.
Бе неочакван удар.
— Престани да ме гледаш като прокле… — Гневният изблик заседна в гърлото й и тя отчаяно диреше точната дума
Но Сокола й подсказа какво трябва да каже:
— Като, проклет индианец! Но това е само половината — От мен. С коя половина искаш да яздиш — с индианската или с бялата? — предизвика я той със сурова ярост в гласа.
Нямаше никакво основание за подобно нападение. Лана гневно се хвърли в самозащита. Зашлеви му един шамар. Ръката й не можа да измине и половината от траекторията обратно, когато той я сграбчи и привлече грубо към себе си. Ръцете й прилепнаха до хълбоците, стегнати в желязната му хватка. Блъснаха я към каменната стена на гърдите му. Той сграбчи кичур от косите й, безчувствен към болката, която й причиняваше с това дърпане.
Приглушеният й вик дори не бе забелязан. Насила облада устата й, сякаш разкъсвайки я в нов порив на гняв. Зъбите му смазаха устните на Лана, разкъсвайки нежната кожа. Усети вкус на кръв в устата си.
Целувката свърши внезапно и грубо, както беше започнала. Сокола яростно я блъсна назад и Лана залитна. Момичето инстинктивно поднесе ръка към туптящите си и разранени устни.
— Върви си! — Очите му горяха от зле прикриван гняв. — Ако побързаш, ще успееш да видиш Чад, преди да е заминал, и ще можеш да поплачеш на рамото му.
Лана усети сълзите, които се стичаха по бузите й, но гневно ги пропъди.
— Ти не си свободен, Соколе. Сам си се обрекъл на доброволно заточение. — Гласът й трепереше, но тя запази самообладание. — Никога няма да си свободен, докато не обикнеш някого и не му позволиш да те обича. Трябва да се доверяваш и да имаш нужда от другите, за да живееш истински!
Думите й изглежда не му направиха никакво впечатлен ние. Той се обърна и се качи на седлото. Лана го видя да се отдалечава към отворената врата, огрян от слънчевите лъчи. Петнистият кон се разигра весело на светлината, но Сокола го задържа, за да го накара да препуска равномерно. Лана потръпна.
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
Цяла седмица почти не излезе от къщи. Продължаваше да се надява, че Сокола ще дойде да я потърси, но тя не го зърна дори отдалече. Обхваналата я депресия нарастваше с всеки изминат ден.
Продължаваше да взема всяка вечер чаша чай от сасафрас. Сутрин Лана се събуждаше бодра, но след обяд ободряващото въздействие на чая преставаше да й влияе и тя ставаше все по-безразлична към заобикалящата я среда.
Мотаеше се във всекидневната безцелно. Кетрин подреждаше букет от бронзови и бели хризантеми в кристална ваза, като им слагаше клонки от папрат. Седнала на стол до камината, Керъл дописваше едно от своите писма до сина си Джони.
— Здравейте, Лана. Чудехме се къде сте. — Кетрин прекъсна заниманието си, за да я погледне. — Чад се обади, че ще дойде в четвъртък.
— Чудесно — прошепна тя.
— Уверих го, че си почиваш. — Тя подряза стеблото на едно от цветята. — Тук няма бог знае какво да
