— Дрогирана ли? Каква глупост! — засмя се недоверчиво, после замълча, като разбра, че той е сериозен. — Какво си направил? Дал си ми нещо, докато съм спала? — Въпросът й звучеше по-скоро объркано отколкото като обвинение.
— Чувала ли си някога за пейот? Вероятно го познаваш с името мескалина, получавана от връхчетата на кактуса пейот. — Наведе се, за да бъде по-близо до нея, запазвайки равновесие върху пръстите на краката си.
— Мескалина, да. — Лана беше чувала за нея, — Това е психонаркотик. В повечето случаи не се пристрастяват към него и няма продължителни странични ефекти. Зависи кой го ползва — изрече механично всичко, което си спомняше от съобщенията. — Казваш, че съм вземала пейот?
— Обикновено се прибавя към някаква течност, като например чай.
— Чай — Лана започна да осъзнава това, което той искаше да й каже, макар и да не разбираше как го е установил. — Чай от сасафрас ли? Пиех по една чаша всяка вечер преди лягане. Обикновено ми го носеше Керъл.
— Снощи ти го даде Чад.
— Да! — потвърди тя. Ледена тръпка премина по гърба й. — Каза ми, че ми го е изпратила Кетрин в манерка. Това обяснява сънищата ми, нали? Защо не съм подозирала от преди? — запита се Лана, докато истината все повече и повече изплуваше. — Но как разбра?
— Снощи се опитвах да те събудя, като мислех, сънуваш лош сън. И друг път съм виждал сънуващи, под действието на пейот. Родната американска църква го използва при някои свои религиозни ритуали под строг контрол. Когато открих манерката в дисагите на Чад, подозренията ми се потвърдиха.
— Но защо? Какво са се надявали да спечелят?
— Сънното състояние и будната напрегнатост траят около дванадесет часа. Обикновено ефектът на опиата изчезва напълно след двадесет и четири часа. Но когато се използва непрекъснато, а ти си вземала всяка вечер, в последните дванадесет часа се губи интерес към всичко, което ни заобикаля, и се чувстваш неспособен за каквато и да е работа.
— Изпитвах го. — Тя потърка с ръка лицето си, разбирайки защо се беше държала толкова странно. — Не разбирах защо съм толкова апатична. Ето защо! Но с каква цел?
— Откакто започна да сънуваш такива сънища, подписвала ли си някакъв документ, без да си го чела? — запита я Сокола, гледайки я отблизо.
— Не, аз… — после си спомни. — Чад имаше някакви документи, които искаше да подпиша. Каза ми, че са пълномощни, които ще му позволяват да залага моите акции.
— Подписа ли ги? — устата му се изкриви в гримаса.
— Не, нямах сили да ги чета. Макар че ми обясни съдържанието им, не исках да ги подпиша. — Лана се учуди, че не ги беше подписала. — Не разбирах защо настоява толкова много. — Погледна го в лицето и прочете недоверието му към Чад. — Опитвал се е да ме измами по някакъв начин. Ето защо ме е упоявал.
— Сигурен съм в това. Изпий си кафето, преди да е изстинало — нареди й Сокола.
Отпи послушно една глътка, но съзнанието й препускаше напред.
— Какво мислиш има в онзи документ? Щях да подпиша дарение на всичко за него.
— Вероятно доста тънко са го били изпипали — отвърна сухо Сокола. — Сигурно е документ, който му дава законен контрол върху твоето наследство, подобно на генерално пълномощно, което би му позволило да се разпорежда от твое име, лишавайки те от всякаква възможност за избор.
— Но Чад е толкова богат. Защо го е направил? — запротестира Лана, без да намира достатъчно доводи.
— Обикновено това се нарича алчност — усмихна се Сокола. — Защо трябва да се задоволява с половинката, когато може да има всичко? — взе шепа пръст и я остави да изтече между пръстите му. — Може би има и друга причина.
— През целия си живот Чад е бил „вторият“. Бил е втори за Джон Бъкенън в обичта му към Кетрин. А Керъл е дошла не девствена в леглото при сватбата. И в сделките авторитетът му е бил след този на Джон Бъкенън. Сигурно мисли, че е и след мене. Чад мрази да поделя каквото и да било. Когато е разбрал, че трябва да дели наследството с тебе, сигурно е помислил, че това е повече отколкото може да понесе.
— А аз си мислех колко е добър и вежлив с мене — разтърси гневно глава на собствената си доверчивост. — Продължавах да мисля, че прилича много на Джон. Толкова внимателен и учтив…
— Джон Бъкенън наистина е бил внимателен — каза иронично Сокола. — Трябвало е да предположи, че оставяйки ти парите, те прави мишена за всеки измамник в тази страна. Вероятно това е причината Чад да те заведе в ранчото, за да елиминира всякаква конкуренция върху контрола на парите ти.
— Но защо ще трябва да ме упойва? Аз му се доверявах. — Лана прокара пръсти по косите си, като че ли искаше да оправи объркването си. — Никога не ми е минавало през ум, че не би трябвало да му се доверявам, дори и след всички отрицателни неща, които ми каза за него. Мислех, че си предубеден.
— Може би се е страхувал, че чарът на Фокнъровци няма да ти повлияе. Може би е открил, че ти не се поддаваш. — Повдигна брадичката й с пръст. — Не, нали?
Изпитателният му поглед изучаваше изражението на Лана. Почувства тръпка да преминава от сърцето й и да се разлива във вените й.
— Чувствителна съм към чара на Фокнъровци. Това е сигурно, но не и към обаянието на Чад — информира го Лана.
Ъглите на устните на Сокола се отпуснаха в самодоволна усмивка, докато държеше брадичката й, за да я целуне. В нарастващата му страст имаше известна задръжка, която той контролираше. Лана се измъчваше лудо по него. Забеляза, че ефектът на пейота още не беше изчезнал, и увеличаваше усещанията й. Сокола се откъсна насила от нея прекара пръст по устните й.
— Мисля, че при тези обстоятелства Чад е решил, че неговият чар е изправен пред угроза. Пристигането на Боби Черния гарван му е дало прекрасна възможност.
— Защо? — Лана остана разочарована, когато Сокола оттегли ръката си.
— Ако нямаш намерение да изпиеш кафето, ще го изпия аз. — Взе чашата и се изправи на крака. — Не беше в стила на Чад да позволи на Боби да остане в ранчото. Но старецът знаеше къде да намери пейот, без да буди подозрение. Чарли, разбира се, не би могъл да направи това, без да даде повод за клюки около пристрастяването му към дрогата.
— Значи той е накарал Боби Черния гарван да му го набави — въздъхна Лана.
— Вероятно Чад му е заплатил с уиски. Попитах Боби откъде го е взел и той ми каза, че са му го дали срещу голямата магия. Мислех, че говори за някой от боклуците, които продава, не за пейот — потвърди Сокола. — Каза ми също, че продал магията на „човека-с-двете-лица“, но това име пасва на доста мои познати, включително и на Чад.
— И Кетрин, и Керъл — прибави Лана и тях към списъка. Тези имена засилиха гнева й, но тя се гневеше най-много на себе си. — Не мога да повярвам, че съм била толкова наивна. Не съм била измамена само от Чад, но и от двете!
— Не си единствената, с която са се подиграли. С мен се случи същото. В самонадеяността си мислех, че искат да се освободят от мене, за да не им напомням неприятното, минало, а всъщност са ме държали настрана, за да не открия какво правят с тебе — обясни Сокола. — Сигурно съм предчувствал, мислейки, че ще ти направят нещо, когато не съм там. След смъртта на Джон Бъкенън всяка моя заплаха срещу тях, истинска или фалшива, е мъртва.
— Радвам се, че не си отиде — каза Лана. Сама нямаше да разкрие това, което й се случи, преди да бъде късно.
— Все още не е приключило всичко — предупреди Сокола.
Това върна Лана към първия й въпрос.
— Къде сме?
— Ела да видиш. — Сокола й протегна ръка, за да й помогне да стане.
Като отхвърли спалния чувал, който покриваше краката й хвана ръката му и се изправи, залитайки. Слънчевата светлина, която проникваше между червеникавите листа на дървото отвън, изобразяваше красиви рисунки върху стените на пещерата. Лана се спря почти на ръба на скалната площадка и погледна надолу към дъното на каньона. Отвръщайки веднага поглед от гледката, която я караше да губи равновесие,
