— В никакъв случай. — Лана повтаряше движенията му, се просна по корем и търсеше с крака издатината.
Не беше сигурна, както й се струваше отначало, но веднъж започнала, имаше само един-единствен изход — да слиза надолу. Предпочиташе да използва издълбаните в скалата стъпала, за да достигне целта си, вместо да падне. Колената й трепереха, когато стигна долу и Сокола я хвана праз кръста, за да премине по-бързо последните сантиметри от слизането. Лана можеше да го обвини, че преувеличава. Ерозията на времето беше превърнала стъпалата и местата за хващане с ръце в дупки, в които пръстите на ръцете и краката едва се задържаха, но тя беше доволна, че е слязла здрава и читава, и те вече не й правеха впечатление.
— Още ли ти бие сърцето? — засмя се Сокола.
— Сто удара в минута — кимна Лана.
— Можеш да напълниш манерките от извора, докато аз нарежа трева за конете. — Свали манерките от раменете, си и й ги подаде.
— Не се ли страхуваш, че ще оставим следи, ако се върнат? — запита тя.
— Преминали са и са отъпкали целия каньон. Не биха могли да различат нашите от техните следи — увери я той.
Сокола извади ловджийския си нож от ножницата, взе одеялото и се отправи към пожълтялата трева под дърветата. Лана прекоси с празните манерки разстоянието от няколко крачки, които я деляха от извора. Там, където извираше от земята, водата се лееше весело върху купчина камъчета, за да бликне в малко езерце, подобно на вана. В течение на много години водата беше прокопала в твърдата скала тесен канал в отсрещната стена на басейнчето, откъдето се изливаше като сребърна лента. Лана изгуби от погледа си поточето, което се криеше в тунела от избуяла трева.
Задържа манерките под повърхността на водата и чу бълбукането, докато се пълнеха. Водата беше ледено студена. Гребна с шепа и пи жадно. След това напръска лицето си. Кожата й се зачерви, освежена от студената вода.
Когато манерките се напълниха, Лана ги опря върху камъните на каньона и се отправи към мястото, където работеше Сокола. Колибата се виждаше много добре зад тополите. Любопитството й беше привлечено от по-малка сграда, скрита между дърветата.
— Соколе, какво е това? — запита, показвайки сградата, приличаща на малка колиба. — Барака?
Сокола погледна, после се обърна, за да продължи да реже трева, но не толкова бързо, че да прикрие от Лана усмивката, която се изписа върху лицето му.
— Не, това е потилия.
— Какво е потилия? — Лана се смути, защото въпросът го забавляваше.
— Точно това, което подсказва думата. Място, където човек се поти. — Сокола спря за малко да работи. — Можеш да я наречеш навахска сауна.
— Звучи божествено — промърмори Лана с глас, изпълнен с желание. — Мисля, че не е използвана от години.
— В действителност била е използвана. Ползвал съм я винаги, когато съм идвал тук за по- продължително или по-кратко време. — Започна да реже тревата с острия нож и да я слага в одеялото.
Лана погледна постройката.
— Дори не мога да си помисля… — тя се обърна и разбра, че той я наблюдава с присмехулен блясък в сините си очи.
— Една потилия е място само за мъже — каза той.
— Не е ли позволено за жени? — запита с леко предизвикателство.
Сокола погледна на запад. Лана знаеше, че мисли за Роулис и мястото, където би могъл да бъде. За миг беше си позволила да забрави техните преследвачи. Неохотно й хрумна идеята да използва потилнята, макар да разбираше, че би било твърдо рисковано.
— Понарежи трева — той заби острието на ножа в земята. — Ще запаля огън и ще нагорещя камъни.
— Ако смяташ, че не бихме могли… — започна Лана с благоразумен тон.
— Няма по-подходящ момент от този — прекъсна я Сокола — Утре трябва да се върнат отново, за да търсят потвърждение на тяхното предположение.
— Убеди ме — усмихна се Лана и на бузите й се появиха трапчинки.
— Мисля, че бих могъл да го направя — отвърна той сухо.
Сокола се отдалечи и се забави доста време. Когато се върна, Лана беше натрупала трева върху купа, който Сокола беше събрал върху одеялото. Носеше празна кратуна, приличаща на кана. Сложи я на земята, за да завърже четирите краища на одеялото.
— Ще занеса тревата в пещерата — като пъхна възела на двата края на главата си и промуши едната си ръка свободно, той преметна вързопа върху гърба си. — Защо не напълниш с вода кратуната, докато отида.
— Добре.
Но Лана остана да го гледа, докато изкачваше скалата, като се страхуваше, че няма да успее с огромния товар на гърба. Щом го зърна, опрял коляно върху издатината пред пещерата, да се вмъква вътре, въздъхна и се отправи към извора.
Сокола не беше се върнал, когато напълни кратуната с вода и се отправи към банята. Прашно одеяло заместваше вратата на постройката, покрита с пръст. Лана го отмести. Усети веднага горещината. Влезе, и остави одеялото да падне след нея. Малките размери на помещението позволяваха да се затопля бързо, а глинените стени запазваха топлината дълго време. В средата имаше купчина камъни. Лана пъхна ръка в кратуната и поръси с вода камъните. Капките зацвъртяха и се изпариха веднага.
Остави кратуната и излезе от банята. Погледна към пещерата, но не зърна Сокола. Изкушението да използва странната сауна беше голямо. Без да го дочака, Лана се съблече, сгъна внимателно блузата, джинсите и бельото си и ги сложи до вратата.
Преди студеният есенен въздух да докосне кожата й, тя побърза да се вмъкне в банята. Този път напръска по-щедро камъните. Вдигна се облак пара. Като седна на земята, изпъна краката си върху твърдия под и се опря назад на ръцете си. След малко почувства как влажната топлина прониква в тялото й, отпуска мускулите и намалява напрежението през последните двадесет и четири часа. Изпъна назад глава и затвори очи, за да се наслаждава на приятното усещане.
Студен полъх я накара да настръхне. Отвори очи и видя Сокола изправен до нея, с набедрена превръзка, която го прикриваше толкова малко. Кожата му беше нежна и светла като мед от краката до гладките мускули на торса. Сините му очи се премрежиха, когато погледът му падна върху нея. Лана усети, че сърцето й започва да бие по-силно. Превръзката разкриваше бедрените мускули, които като въжета стигаха до хълбоците, и показваше извивката на седалището. Почувства, че се задушава и че приятна възбуда обхваща всяко нервно влакънце.
— Камъните бяха нагорещени — прошепна. — Помислих, че няма да се разсърдиш да се изкъпя, преди да си се върнал.
— Не, няма. — Сокола плисна още вода върху камъните и парата се вдигна като лек бял облак.
Очарована от блясъка, който потта придаваше на кожата на Сокола, Лана не усети движението на ръката му, която развързваше превръзката, покриваща бедрата му. Но когато я развърза и остави да падне небрежно на пода, стори й се, че дишането й причинява внезапна и непоносима болка, и почувства, че се задушава от горещина, идваща и бликаща от нея.
С животинско изящество Сокола седна на пода до нея.
Погледите им се срещнаха. Примитивната среда, тяхната голота и вулканичната жар, излъчвана от камъните, подтикнаха Лана да пристъпи. Сокола я последва. Хвана кичур от косата и като придържаше изправена главата й, изучаваше пламналото й лице. Дъхът на Лана премина в стон, докато устата на Сокола бавно търсеха устните й.
Лана вдигна ръце към потната му и хлъзгава кожа и спусна длани по тръпнещите мускули на кръста и по ребрата. Устните им се изучаваха взаимно, във всепоглъщаща чувственост. Въпреки това в тях имаше някакъв плам, който щеше да гори силно и дълго.
