Ръцете на Сокола се движеха по тялото на Лана. Плътта изгаряше при този допир. Галещите пръсти изпадаха във възторг, щом откриеха някоя чувствителна точка по тялото й, когато докосваха прелъстителката извивка на шията или заобикаляха извивките на гърдите. Неговото ухание на земя изпълваше всичките й сетива, освен мъката, загнездила се дълбоко у нея, която прекалено дълго бе крила.
Устните им се разделиха, но той не се откъсна от нея. Плъзна ги по кожата, по бузата, чак до вената, която бясно пулсираше на шията. Устните й се разтвориха и тя почувства неговата влага по кожата си.
— Толкова дълго чаках този миг!
Гласът на Сокола бе леко пресипнал. Дишаше пресекливо. Думите му сякаш бяха отговор на чувствата на Лана.
Когато устните му целунаха извивката на гърдите й, тя прекара пръсти през косите му. Потта бе разделила на малки мокри кичурчета неговите синкавочерни коси и те полепваха по пръстите й като мокра коприна.
Неспособна да понася повече начина, по който той гъделичкаше гърдата й, Лана се наведе над него и отблъсна главата му надолу. Устата му се отвори и обхвана розовото зърно и бледорозовия кръг около него, захапвайки го като зрял плод. От гърлото й излезе треперлив стон на диво желание. Дълбокият повик на устата му стегна мускулите на стомаха й и я накара да трепери в бясна жажда. Ръцете на Сокола се плъзнаха надолу, за да разтрият горящата й болка. Хълбоците на Лана плавно се задвижиха при това действие, което успокояваше болката, но я довеждаше до състояние на трескаво желание. Неспокойните ръце и тръпнещото тяло го молеха да изпълни обещанието за удовлетворение, с които устата и ръцете му я измъчваха.
Мъжествените устни на Сокола отново бяха върху нейните, разучавайки най-потайните им глъбини с твърд език. Тялото му се хлъзна над нейното. Тънкият потен слой ги сля неразделно. Горещият влажен въздух я задушаваше. Под тежестта на Сокола Лана не можеше да диша, притисната към каменистия под и също толкова непоклатимата му твърдина.
Изхлузи се, за да освободи устата си, и му прошепна огорчено:
— Соколе… много си тежък. Не мога да дишам!
С едно единствено гъвкаво, пързалящо се движение. Сокола се претърколи по гръб, увличайки я със себе си така, че тя се намери отгоре му. Повдигайки я леко от гърдите си с ръце, той плъзна смущаващ поглед по голите й гърди.
— Мислех, че предпочиташ ортодоксалния начин — промърмори Сокола, шегувайки се леко с нея.
После ръцете му отново бяха по тялото й, възбуждащи, ловки, галещи. Горещината се превърна в златист ад, сред който телата им се движеха в бесен ритъм. Обгърна я огнена жар, която премина границите на страстта. В един миг тя надмогна бариерата на телесното и я накара да изпита неизразимото сливане с духа.
Магията бавно отмина, а Лана лежеше в мощните обятия на Сокола. Не говореше, защото сметна, че думите са недостатъчно средство, за да изрази собствените си чувства. Затвори очи и вкуси частици от яростния екстаз, полепнали по нервните й окончания. Сокола помръдна под нея и прекара пръсти по мократа й кожа. Лана безпричинно запротестира.
— Парата ще отнесе онова, което е останало от нашите сили — предупреди я той с тих глас, принуждавайки я да седне.
Когато Сокола се изправи, Лана остана седнала с подвити настрани крака. Лешниковите й очи грееха от нежност, когато погледът й се спря на него и открито признаваха, че му принадлежи. Искрата, блеснала в погледа му, казваше: „Да, ти си моя!“ и това утвърди мълчаливия им договор. Той се наведе, за да й помогне да се изправи. После, когато тя се изправи напълно, промени решението си и я взе на ръце. Лана се хвана за тила му, притисна устни до шията му и покри топлата и влажна кожа с целувки.
От соления вкус главата й се замая повече отколкото от силен ликьор — беше пияна от любов.
Сокола я отведе към вратата, отмествайки чергилото с рамо. След сумрака, който цареше в потилнята, яркото слънце я заслепи. Стисна очи и прегърна с все сила Сокола, за да чувства по-близо топлината на тялото му, докато кожата й потръпваше при допира с хладния въздух. Сокола не я пусна да слезе, а продължи да върви, носейки я на ръце.
— Къде отиваме? — попита Лана, без обаче това да я интересува, докато палецът й продължаваше да гали линията на неговата ключица.
— Шведите смятат, че човек трябва да се изкъпе след сауна сред някой фиорд, нали? — отвърна той.
Трябваха й няколко секунди, за да схване скрития смисъл на тези думи. Вдигна глава от рамото му и широко отвори очи. Когато се извърна, видя, че Сокола я носи към извора. Отново извърна поглед към него и забеляза дяволити искрици в очите му.
— Соколе, ти няма да направиш това! Няма да… — Но знаеше, че щеше да го направи, защото тъкмо… — Не! Пусни ме на земята! — Лана се боричкаше в ръцете му. Ужасът й бе много смешен. — Моля ти се, Соколе, недей!
— Ще те пусна вътре само за минута — каза той, смеейки се.
— Не, не ме пускай вътре! — протестираше тя, но не беше нито изплашена, нито ядосана, а само искаше да избегне тази част от ритуала.
— Добре.
Той се спря близо до потока.
— Няма да те хвърля — обеща й.
Лана въздъхна облекчено и се отпусна на ръцете му.
Повярва му. Ненадейно ръката, която държеше краката й, — се отдръпна. Лана извика от ужас при допира на ледената вода до затоплените й и изпотени крака.
— Студена ли е? — смееше се Сокола и пръскаше с вода бедрата й.
— Нали ми обеща? — запита тя обвиняващо, докато се опитваше да запази равновесие на хлъзгавото дъно толкова, колкото да може да излезе от водата.
— Аз ти обещах да не те хвърлям — припомни й той. След това започна да я пръска все по-силно и по- нагоре. Лана премина в контраатака, плискайки шепа вода по гърдите му. Сокола скочи във водата и започнаха весела битка, огласявана от смехове и весели викове, която отмиваше потта от кожата. Измокрена от глава до петите, Лана плисна шепа вода в лицето на Сокола, смеейки се, когато той отстъпи. Готвеше се да повтори действието, преди той да се е опомнил и минал в настъпление, но забеляза, че слага ръка на едното си око. Пусна водата да изтече през пръстите й.
— Добре ли си? — Тя бързо се приближи до него. Когато се намери толкова близо до него, че можеше да я стигне, той светкавично хвана китките й и я привлече в обятията си. Напористата му уста се сведе до нейната и сърцето й отново силно заби. Лана се отпусна леко на тялото на мъжа и изви кръст, за да е по- близо до него. Отвори устни под неговите в отговор на желанието за по-силен контакт. Голата мъжественост на Сокола докосваше най-съкровената струна на женската й същност и я караше да се подчинява на всяко негово желание, а той я искаше.
Вдигна я нависоко, над себе си, докато устата му не се изравни с нейните гърди. За да я държи в това положение, той изви едната й ръка около талията, а другата — около бедрата, под извивката на меките й части. Лана облегна ръце на изваяните мускули на раменете му, за да запази равновесие в тази главозамайваща прегръдка. С извити на дъга хълбоци и преметнати през него бедра, Сокола я изнесе от басейна.
Стигна до гигантското дърво, пусна я на земята и я прилепи до ствола. Ръцете му я обгърнаха като възглавници, които да я предпазят от грапавата кора на дървото, така че моментът, в който я облада, да й достави само удоволствие.
Сякаш измина безкрайно време преди Лана отново да усети твърда земя под краката си. Ръцете й все още здраво го стискаха, откривайки удоволствие в неукротимата му мъжка сила. Устата на Сокола галеше косите й.
— Моя си, Лана — гласът му бе мощен и силен. — Вече никой друг мъж няма да те докосне.
Вдигна главата й и взе лицето й в шепи. Погледът му внимателно я следеше, сякаш я предизвикваше да отрече това заявление.
