стигна до него, дяконът тъкмо надзираваше събарянето на няколко замъка, издигнати нелегално от привържениците на крал Стивън. С или без желание той се видя принуден да дойде тук, за да види лично как стои въпросът с конфискацията.
Междувременно вдовицата беше вече оженена и в това отношение нищо не можеше да се промени. Все пак оставаше открит въпросът за нейното богатство. Крал Хенри щеше да поиска поне половината за себе си, защото ирландецът с беше оженил без той да му е разрешил.
Танцьорите и музикантите се изнизаха бързо от двора, за да отстъпят място на стрелците с лък. Торъл, облечен в черно кадифе и със златна огърлица на врата, се приближи към господарката си и поговори с нея.
Бекет видя как тя смръщи чело, стана и му даде някакви нареждания.
— Ще ви бъде забавно да погледате тези стрелци, милорд — наведе се към него Авенант. — Владеят това изкуство до съвършенство. С тези лъкове с човешка височина стрелите улучват на разстояние деветдесет метра и пробиват девет педи дърво.
Бекет измърмори нещо, защото продължаваше да наблюдава лейди Морлекс. Тя беше облякла зелена рокля и червената й коса беше сплетена на плитки, в които проблясваха скъпоценни камъни. Не ще и дума, Фицджулиън си даваше сметка колко добър улов е хванал с тази жена. Тя беше тъничка, но и закръглена, където трябва. Бекет се опита да си представи двамата по време на любовния акт.
Всъщност той никога не беше виждал гола жена, само рисунки на проститутки, които свещениците държаха в заключени долапи и вадеха, за да предпазят млади мъже от изкушенията на плътта, защото, който им се поддадеше, щеше да се пържи в пъкъла за вечни времена.
Ужасяващите немски картини показваха жени, които лежаха с широко разтворени бедра и демонстрираха най-безсрамно детеродните си органи. Бекет беше донякъде дори привлечен от тези розово-червени дипли в плътта им, зейнали като разтворени уста и заобиколени от тъмни косми. И сега не беше сигурен дали тези изображения го бяха отблъснали или възбудили.
При двора всички знаеха, че е целомъдрен и се гордее с това както мнозина духовници, дали обет било в името на бога или на кариерата си. Дяконът беше особено благоразположен към онези, които съумяваха да устоят на изкушенията на плътта.
— Ако искате да чуете моето мнение по въпроса — казваше в това време Авенант. — Ситуацията е следната… от една страна виждаме правата на новия ни господар, но от друга — правата на гилдията. Дамата не искаше да се омъжва за него, той пък искаше. Всички бяхме свидетели как я стисна с ръце за гърлото, да, точно това направи… всички го видяхме. Моето уважение към новия господар, но той добре знаеше колко изгодно му е да се ожени за нея. Да, но тя е една от нас. От гилдията на златарите, на всичкото отгоре и нейна представителка.
В противоположната част на двора стрелците се строяваха в редица. Бекет се облегна назад, за да ги вижда по-добре. Той предпочиташе този спорт пред кървавите турнири, които хората харесваха много повече.
Докато гледаше с очакване стрелците, си мислеше, че е важно да прецени истинската стойност на състоянието на вдовицата. Преди това не би имало смисъл да се замисля как то да бъде разделено.
От мястото си и Емелин наблюдаваше вече строената редица стрелци. За щастие беше заповядала на Торъл да се погрижи мишените да бъдат сложени така, че стрелите да не хвърчат към трапезата. В тези погранични земи имаше предостатъчно мъже, които не се чувстваха поданици на краля. Какъв ужас, ако красивият канцлер на крал Хенри се окаже ненадейно пронизан от стрела. Такъв род „нещастни случаи“ не бяха рядкост. Първият нормански крал Хенри беше успял тъкмо по този начин да заеме трона.
За Емелин много по-важно беше да се измъкне незабелязано заедно с Магнус. Тя се озърна неспокойно. Слънцето тъкмо залязваше бавно зад стените на крепостта. Един вестоносец беше вече на път за уелските планини, за да съобщи на Нийл Фицджулиън за посещението на канцлера. Значи нямаше да мине много време, преди съпругът й да се върне. Но колко по-точно време й оставаше, никой не можеше да й каже.
Тя се втренчи нервно в ръцете си, свити в скута й в юмруци. Всъщност не беше имала намерение да бяга още сега. Не знаеше дори дали членовете на гилдиите в града, които бяха обещали да й помогнат, вече са получили съобщението й.
— Вижте ги само — каза в този миг седналият до нея мирови съдия, саксонец от Есекс, и насочи вниманието й към вече започналото състезание. — До един улучиха в десетката или наблизо. Вашата идея за това състезание е наистина отлична, милейди. За да определят крайния победител, ще трябва да преместят мишените още по-надалеч.
Емелин се усмихна разсеяно. Уолтър вече беше поел грижата мишените да бъдат преместени още по- далеч. Щом се стъмни, канцлерът ще се оттегли и ще отиде с армията си от придружители и слуги в своя лагер на поляната извън крепостта. Монасите бяха помолили да им позволят да останат и ги бяха настанили в конюшните. Торъл се беше погрижил и за тях.
Щом гостите се оттеглят, тя ще отиде в стаята си и ще нареди на една от камериерките да доведе Магнус, а това не беше лесно, защото Джосрън не изпускаше нито за секунда сина й от очи. Всъщност това можеше да стане само с измама.
Мозъкът на Емелин туптеше болезнено и тя се опитваше да намали болката, разтривайки слепоочията с палци. Затвори измъчено очи. Глъчката наоколо тътнеше в ушите й. Единственото добро досега беше златото на куриера, което трябваше всъщност да изпрати на принц Кадуоладър.
Тя ще използва златото, за да стигне с Магнус до Честър, откъдето можеше да потегли с кораб за Шотландия или Дания. Не си правеше никакви илюзии за това какво щеше да се случи, ако забележат отсъствието й. Нийл щеше веднага да тръгне да я преследва. Може би дори не само той, но и уелският принц, ако се досети, че е бил измамен за златото.
— Господи, милейди! Толкова сте бледна! — възкликна високо мировият съдия, за да бъде чут въпреки шума. — Чаша от това чудесно френско вино ще ви дойде добре.
Емелин се накара да се усмихне мило на човека.
Не беше взела лесно решението да напусне Морлекс. Тук беше нейната родина, откакто се омъжи за Бърнард, и с това място я свързваха толкова спомени. За приятния живот, с който я беше глезил нейният съпруг, за чудесната къща в града, за слугите, за занаята, който беше изучила от „а“ „б“. Щеше да й се наложи да изостави всичко това. Дори леглото, в което беше родила своя син.
Въпреки всичко трябваше да бяга. Нямаше друг начин да се отърве от мъжа, който й бе взел сина, беше й отнел богатството, беше я принудил да се омъжи за него и да му е винаги на разположение. Но ако той успее да осуети бягството й, ако я хване и я върне тук, тогава бог да й е на помощ. Тогава щеше да остане до края на дните си негова пленница. Разбира се, в случай че не я убие.
От стомаха й се надигна буца и заседна в гърлото й. Опита се, за да не издаде колко е уплашена, да я преглътне.
От друга страна… щеше ли кралят да го допусне? Гилдиите сигурно щяха да се застъпят за нея и да му попречат, но щяха ли наистина да го сторят? Ако ставаше дума само за нея, можеше и да се откаже да бяга. Но беше загрижена преди всичко за Магнус, за своя син. Заради него трябваше да поеме риска. Най-вече за да попречи да го превърнат в кръвожаден рицар.
12
— Но аз не искам да се махам от тук! — извика Магнус, докато тя го дърпаше подире си по тясната пътечка към реката. — Искам да остана тук, майко. Искам да стана рицар.
— Тихо! — измърмори ужасена Емелин. — Да не си си изгубил ума? Отвратителният тип, който ме принуди да се омъжа за него, иска да те превърне в убиец. Той е, освен това и крадец. Открадна ни всичко, което имахме.
Емелин знаеше, че трябва много да бърза. Всеки миг Джосрън или Уолтър можеха да открият, че Магнус го няма. Реши да обясни всичко на сина си по-късно и на спокойствие.
Беше късно и в крепостта вече всички си бяха легнали. Това улесни бягството им. Тук, долу, на брега на реката беше тъмно като в рог, а на всичкото отгоре почна и да ръми. Отвъд уелските планини мълнии осветяваха тъмното небе.
