Рицарите, които продължаваха да измъкват музикантите изпод дъската, сега се озоваха сред парчета печено месо. Един от тях заби хладнокръвно ножа си в еленовия бут, покрит с няколко кнедли, и го сложи пред краля.
Хенри седна и му се видя изглежда ужасно смешно да наблюдава как Патрик Солзбъри поема с дворцова елегантност еленовата глава, която кралят му подаде с протегнати нагоре ръце.
Емелин също скочи, когато процесията стигна официалната маса, и се вкопчи ужасена в дьо Лейси. Съпругът й се опитваше да помогне на рицарите, да издърпат дървената врата от припадналите трубадури.
Сега кралица Елинор също стана, отстрани обидено цвеклото от роклята си и напусна с придворните си дами официалната маса.
— Благодарение на вашите хора монархът е отново в добро настроение — каза дьо Лейси на Емелин. — А това е наистина чудесно, скъпа. Едно мога със сигурност да ви обещая… за каквото и да помолите в бъдеще краля, той няма да откаже на нито едно ваше желание.
21
Емелин вече си беше сложила нощницата и беше изгасила повечето свещи, когато чу изведнъж стъпки по стълбата отвън.
Нийл седеше на ръба на леглото и си събуваше ботушите.
— За бога, не пускайте никого да влезе! — изръмжа той. — Все пак нощ е, нали може човек в тази проклета крепост и да поспи!
Но някой блъсна вратата и в стаята влетя Магнус, последван от Джосрън, понесъл вързопа с дрехите им.
Емелин не можеше да повярва на очите си. Стоеше като вцепенена, неспособна да изтича към сина си.
— Майко! — извика Магнус, изтича при нея и я прегърна толкова силно, че тя за малко не загуби равновесие. — Не можеш да си представиш какво изживях тук! И къде ли не бяхме, Джосрън и аз. Ох, трябва толкова много неща да ти разкажа… но не сега. Джосрън казва, че трябва веднага да слезем долу и да се помъчим да си намерим легло. А знаеш ли какво? Бях и при двора на краля. Там има един много строг човек, който се грижи за момчетата от благороднически семейства. Името му е сър Улфрам. Аз трябваше да събирам шлемовете за лъскане, да слагам на мястото на изгорелите свещи нови и тям подобни. А вчера и днес трябваше заедно с другите момчета от благородни семейства да измина пеш целия път от Чърк, защото на каруцата вече нямаше места. Но сър Улфрам каза, че сега мога да си остана у дома.
— За бога, ще се задавиш, ако продължиш да говориш толкова бързо — каза Емелин и го притисна към себе си. — О, скъпи, спри за малко, та да мога хубаво да те видя — изхълца тя щастлива и покри лицето му с хиляди целувки.
Но Магнус се отскубна от прегръдката й.
— Майко, недей! Стига си ме целувала, вече не съм бебе!
Емелин го пусна и се загледа в сина си. Само за няколко седмици той се беше променил толкова неузнаваемо, че тя с мъка вярваше на очите си. Хубавата му коса беше подстригана в нормански стил. Носеше цветовете на краля, а на наметалото му видя герба на рода Анжу. Стоеше изправен с отметнати назад рамене, притиснал длани към хълбоците. Беше ужасно, защото той изглеждаше като истински рицар.
— Уважаема майко — каза той изведнъж, сякаш се беше сетил за нещо, научено от Джосрън, падна на едно коляно и взе ръката й. — Нека бог ви пази и ви дари благословията си.
Той притисна бързо устни към ръката й и скочи пак на крака. После изтича при Нийл, който го беше наблюдавал цялото това време.
— Милорд — каза той и се поклони дълбоко. — Моите най-искрени пожелания за здраве и благоденствие. Радвам се да съм отново при вас.
— Чудесно е, че изглеждаш толкова добре — каза Нийл. — Как можа за толкова малко време толкова да пораснеш?
— Времето не беше чак толкова малко, сър. Все пак нямаше ни цялото лято. А що се отнася до растежа… казаха ми, че на моята възраст това било нормално — отговори сериозно Магнус.
— Вярно, съвсем бях забравил. Ти ужасно липсваше на майка си. Не забравяй да се молиш за нея. Джосрън, май ще е най-добре сега бързо да слезете долу, за да си намерите легло. Попитай сър Готселм, той е запазил за нашите хора няколко от най-хубавите места.
Джосрън поздрави и Магнус последва примера му.
— Но ти дойде само преди малко, хайде, поостани, скъпи — каза Емелин, без да обръща внимание на ядосаното лице на Джосрън. — Ела, седни на леглото до мен, както обичаше да го правиш… когато беше още малко момче. Ще кажа да ти донесат нещо да хапнеш, а после ще ми разкажеш къде си бил и какво си преживял…
— Не, уважаема майко, трябва да се покоря на своя господар и да сляза долу. Въпреки че бих предпочел да остана. Моята кучка още ли е жива? Роди ли кученца? — Той махна на Джосрън да го последва и изхвърча навън.
— Джосрън… — прошепна безпомощно Емелин.
Нийл кимна на своя оръженосец, който поздрави още веднъж и също излезе от стаята.
Емелин седна на леглото. Магнус беше отново тук, още не можеше да повярва. А колко се беше променил! Външността му, начинът, по който говореше, всичко в него я дразнеше.
— Защо Джосрън беше толкова хладен с мен? — попита тя мъжа си.
Нийл се метна внимателно на леглото.
— Защото съсипвате педагогическите му усилия! — отговори той.
Емелин го погледна. Той се беше облегнал на възглавниците и я фиксираше с вдигнати високо вежди.
Знаеше ли нещо за предателите при двора, които бяха пратили злато, за да подкрепят уелсците? Знаеше ли нещо за нея?
Защо не можеше най-сетне да престане да се измъчва така? Дори собственият й син явно уважаваше Нийл. Господи, а защо не? Та нали в края на краищата Нийл му е баща.
Емелин се втренчи в нищото. Животът й явно поемаше в такава насока, че тя не можеше с нищо да я промени. Вече нищо не й принадлежеше.
Нито любимото дете, нито къщата й в града, нито златарската работилница. Всеки свещеник щеше да й каже, че вината е само нейна, защото беше съгрешила, щеше да я упрекне, че не проявява смирението, с което би трябвало да приеме съдбата си.
Но тя не искаше да е съпруга на Нийл Фицджулиън. През последните няколко дена вече беше наясно и колко мрази свитата на краля. Непрекъснатите ръкопляскания, дамите и господата, готови всеки миг да се скарат и непрекъснато загрижени да спечелят нечие благоволение, духовниците, управителите, готвачите и слугите, които поддържаха живота на придворните.
Не, тя наистина не би желала да живее така.
Но не го ли правеше вече? Тази мисъл й беше противна. Никога ли нямаше да се върне към предишния си живот? Никога ли нямаше да заживее отново в градската къща, където беше толкова по-уютно и удобно, отколкото в тази крепост? Никога ли вече нямаше да седи с Магнус, Ортмънд и Том в работилницата и да се труди? Господи, колко силно копнееше за предишния си живот!
— Какво става? Хайде, изгасете най-сетне свещите и си лягайте.
Емелин неохотно стана, озърна се да намери малкия железен конус, с който гасеше свещите. Една крепост не е пригодена да се живее в нея. Крепостите са само за войни. В това и най-добрите слуги не могат нищо да променят.
— Какво каза кралят за малко необичайното сервиране на яденето тази вечер? — попита тя, защото в настъпилата суматоха не бе имала възможност да види всичко.
Откри по някаква случайност конусчето, което явно беше паднало, и изчовърка с нокът полепналия по него восък.
