— Към вас прояви поне любезността да ви даде съвет. Докато на мен… останах с празни ръце, въпреки че миналия месец рискувах оная си работа, за да отблъсна Кадоуладър!
— По-спокойно, Морлекс — каза Ранолф Честър и почеса огромния си търбух. — Когато видях оная ви работа за последен път… не изглеждаше така, сякаш уелсците са я дъвкали.
— Въпреки това Морлекс е прав — обади се замислено граф Херефорд. — Кой можеше да предположи, че кралят ще прати своя любимец Бекет при Кадоуладър да води тайни преговори? Още едно доказателство за непредвидимостта на Хенри. С него човек трябва да е всякога готов за изненади. Това е неговият начин да ни държи в напрежение. И ако ме питате, променил е мнението си след сражението при Глин Сирог. В огъня са загинали и жени, с които той…
— Боже мили! Дано даде господ да забравя колкото може по-скоро тези ужасни събития! Не се гордея със станалото — възкликна Нийл.
— Питам се кой идиот е решил да затвори всички тези жени и деца в една-единствена дървена крепост — каза Херефорд.
Емелин беше застанала до отворената врата, но се колебаеше дали да прекрачи прага. Новината, че кралят се опитва да сключи мир с уелския принц, беше за всички силен шок. Типично за Плантадженет, казваха всички. Политическите преговори бяха любимото му хоби.
Когато чу за пръв път за това, тя тъкмо разговаряше с делегация на членове на гилдии, дошли да се оплачат от различни произшествия в града. Откакто кралят пребиваваше със свитата си в Морлекс, често се стигаше до сериозни сбивания между пияни. Пред портите на града се шляеха търговци, изминали дългия път от Йорк и Честър. Те продаваха на свитата на Хенри не само храна, търгуваха и с дрехи, бижута и дори с коне и мулета.
Впрочем гражданите забравиха оплакванията си, щом научиха, че крал Хенри и принц Кадоуладър имат намерение да се срещнат и да преговарят за евентуален край на войната. Никой не знаеше какво да мисли по въпроса.
— Я си спомнете — каза ковачът, — че старият принц, бащата на Кадауладър, вече е изявявал претенции за нашите земи.
— Крал Хенри ни излъга. Тази долина тук е английска. Ние винаги сме побеждавали уелсците.
Емелин мислеше по-малко за бъдещия мир с уелсците, повече я тревожеше мисълта, че Кадауладър ще дойде в Морлекс, за да се срещне тук с крал Хенри.
Години наред куриери бяха контрабандирали злато от Франция в Англия, а овчарите го бяха пренасяли до Уелс. Тя знаеше, че само един от тези куриери я познава лично, но това не изключваше и други да знаят къщата на стария Бърнард и да са наясно на какви цели е служила.
— Но може и да не се стигнеше до разбирателство, пък и подобни преговори понякога се проточват до безкрайност — опита се тя да успокои гражданите, преди да ги отпрати. Не бива в никакъв случай да изпада в паника, каза си тя. И все пак нов опит за бягство изплува в съзнанието й. Само че нито имаше пари, нито знаеше накъде да бяга. Гражданите на Морлекс бяха дошли при нея с грижите си, защото тя продължаваше да е една от тях, защото още беше членка на гилдия. Освен това — и то беше решаващото, защото сега тя бе господарката на крепостта, съпругата на Нийл Фицджулиън. Те я молеха за помощ, защото предполагаха, че може да има някакво влияние.
Но какво влияние имаше тя в действителност? Върху кого? И върху какво?
Емелин пое от качилия се горе рицар подноса, на който бяха наредени хляб и парчета студено месо, и го занесе в стаята.
Щом я видяха, мъжете смениха темата и заприказваха за предстоящите в скоро време турнири.
— Уелсците не са свикнали да се сражават на турнири — каза Херефорд. Те не знаят дори значението на тази дума. Вместо да поискат откуп от победените рицари, те ще им отрежат главите.
В такъв случай ще трябва да се задоволят да присъстват в ролята на зрители — заяви Нийл.
Те не са чак такива варвари, за каквито ги представяте. Давид ан Ландро например е живял една година при двора на крал Луи, нали така? Там сигурно е научил как да се държи на турнир — намеси се Честър. — На ваше място, Морлекс, щях много да внимавам. Съмнявам се вече дали не сте забравил случилото се в Глин Сирог. Ако ви пленят, ще поискат за вас доста голяма сума пари.
— Ако се задоволят с това… само да ви пленят!
— Аз не обичам турнирите — каза господарят на крепостта. — Те ни струват чудесни хора и великолепни коне.
— Аз с удоволствие бих ви предизвикал, Морлекс — засмя се Херефорд. — Новият ви кон ми направи силно впечатление. Въпреки това жалко, че предишният загина. Момент, та как му беше името?
— Чук.
— Великолепно животно. Виждал съм ви във Франция как се биете, яхнал Чук.
Емелин слушаше мъжете. Всъщност турнирите не я интересуваха особено много, но трябваше да мисли за това, че кралят и принц Калоуладър със сигурност щяха да се появят.
— Вие не бива да участвате — каза тя на съпруга си. — Представете си, че ви пленят… ще ни вземат всичко… нали онези мислят, че сме богати.
Нийл пресуши на една глътка чашата си и си избърса с ръка устата.
— Аз пък се надявах, че ще се опитате да ме спрете, защото изпитвате добри чувства към мен и се страхувате за клетия ми ранен крак! — каза той подигравателно и злобно.
— Какъв смисъл да изричам молба, която няма да бъде чута? Нали правите винаги само онова, което искате. А що се отнася до парите за откупа… не ни е останало много и аз само се опитвам да спася малкото, което още притежаваме.
Тя много би желала да разбере какво всъщност е останало от богатството на покойния й мъж. Но подозираше най-лошото. Всеки, преживял посещение на краля, знаеше колко му е струвало то. Дори Честър беше казал загрижено, че сигурно той е следващият.
Съпругът й вече не беше трезвен. От часовете седеше тук с Херефорд и Честър и пресушаваше чаша подир чаша.
— Никой няма да успее да ме победи в някой от проклетите турнири — изръмжа Нийл. — Вие май не сте много убедена в моите способности. Е, да, нали никога не сте ме виждала как се бия.
— Ковачът ми каза, че кралят изпращал всеки ден някаква възрастна жена, придружена от двама негови рицари в града, да му търсят млади момичета. Майстор Авенант вече е пратил дъщеря си при роднини — каза Емелин.
— Господи боже мой, тоя пощръклял пръч никога ли няма да се насити?
— Ех, има, разбира се, и такива, които с удоволствие биха видели дъщерите или дори съпругите си в леглото на краля — въздъхна Емелин. — После ще могат да се хвалят, че са спали с монарх. Някои момичета мечтаели дори да забременеят от него.
— Не му позволявайте дори с пръст да ви докосне!
— Вие затова ли не ме изпускате от очи, когато Хенри е някъде наблизо?
— Твърде добре го познавам. Той отдавна да се е приближил до вас, ако не знаеше колко добре ви пазя.
Емелин с удоволствие би му разказала за Кадоуладър и златото, но първо, той не беше трезвен и второ, изобщо нямаше да повярва на тази история. Но уелският принц може би знаеше вече коя е тя и каква роля е играла при контрабандата. Дали щеше да я издаде на Хенри?
Първите години тя изпращаше златото в Уелс, както съпругът й вече го беше правил. Беше сравнително безопасно. Но и след това не престана да го прави, въпреки че куриерът я предупреди, че става дума не само за златото на Луи, но и за пратки от приближени на Хенри.
Разбира се, че представа нямаше кои са били. Може някои от тях да бяха в свитата, гостуваща в Морлекс?
— Какво ви е? — попита я Нийл и я погледна със стъклени очи.
Емелин не го слушаше. Не знаеше за какво по-напред да мисли. Беше откраднала златото, предназначено за принц Кадоуладър, за да го използва за своето бягство. Това беше факт. С поведението си беше станала предателка. Това също беше факт. Кой знае, може би смъртта й вече да е решена. Предателите първо ги измъчваха, отсичаха им ръцете и краката, а после ги обесваха.
Всичко наоколо й сякаш се олюляваше. Или тя се олюляваше? Какво й ставаше?
