да привлече вниманието й. — Хората на краля… толкова са много… в този миг Робърсън и Дайс защищават заедно с неколцина стрелци нашето печено.
— Господи, кълна се, че сложих рицари на пост в кухнята, за да предотвратят тъкмо това — каза Уолтър и поклати глава. — Тия чужденци ще ни провалят всичко.
Емелин сигурно щеше да изтича лично в кухнята, ако сметнеше, че това има смисъл. В отношенията си с персонала тя не беше особено авторитетна и слугите често се опитваха да видят в нея жената на златаря, а не господарката на крепостта. Та какво би могла да стори тя срещу нахалните и арогантни лондончани, които и без туй смятаха тукашното население за варварско?
Дьо Лейси напълни нейната и своята чаша с вино.
— Всички много обичат кралицата — каза той. — Даже англичаните я харесват.
— Сър Уолтър, идете, моля ви, в кухнята и се опитайте да сложите там всичко в ред — обърна се Емелин към русия рицар.
Томас Бекет, който напразно се бе опитал да отвлече вниманието на краля, сега седеше мълчалив и въртеше празната си чаша между пръстите. В това време Елинор вече свиреше на лютня и пееше. Някой извика музикантите, които се промъкнаха между масите, застанаха пред кралицата и нейните певци и подхванаха с инструментите си тяхната песен.
— Тя е много талантлива, нали? — продължи дьо Лейси. — Нищо чудно, след като е от такова семейство. Нейният дядо, старият Уилям, беше известен трубадур, изобщо първият, ако се вярва на неговите хвалби. И дори баща й… сигурно е наследила таланта и от двамата. Погледнете само колко й е приятно да е в центъра на вниманието и всички да й се възхищават. И това не е случайно… Луи, кралят на Франция, никога не е крил, че я е обожавал.
Тъй като Емелин не каза нищо, Дьо Лейси веднага млъкна, за да се убеди, че тя поне го слуша.
— Знаете ли, че за нея е трябвало всъщност да се ожени негов по-голям брат? Защо това не е станало? Ами защото клетникът претърпял злополука, както яздил един ден по улиците на Париж… Наистина много глупава случайност. Конят му се подплашил и го хвърлил, защото някакво прасе му се изпречило изведнъж на пътя. По-малкият му брат Луи, който всъщност трябвало да се покалугери, бил измъкнат от манастира, коронясан за крал и оженен за годеницата на брат си.
Емелин кимна. Елинор е била само на четиринайсет, когато се омъжила за симпатичния, възпитан от монасите Луи. Дьо Лейси отпи замислено от чашата си.
— Е, да… тези трубадури и поети! Кралицата ги харесва. Но Хенри предпочита философите и не вдига глава от своите законници и разни други науки… когато не се отдава… как да го кажа… на човешките наслади. Е, да, двамата са наистина много различни. Докато е била женена за Луи, веднъж за малко не се стигнало до скандал. Причина станал трубадурът Маркарбрю. След това дошла и онази история с Бернар дьо Вантадур, син на най-обикновена готвачка. Той не криел страстната си любов към кралицата, тя го вдъхновявала за най-хубавите му и най-любими песни. Е, Хенри Плантадженет проявява много по-малко толерантност от добрия Луи… един божи ден Вантадур просто изчезнал. Дълго време никой не можел да го открие. Сега бил при двора на херцогинята на Нарбон, поне така твърдят.
Емелин свикваше постепенно с начина, по който се дрънкаха клюки за кралицата. Разказът на дьо Лейси й напомни изведнъж за певеца, който беше придружил канцлера при първото му посещение тук, в Морлекс, и я беше помолил да поправи подаръка от неговата възлюбена. Само че как му беше името?
Тъкмо искаше да попита дьо Лейси, когато кралят се наведе изведнъж силно напред и кресна на музикантите. Ядосан, защото те изобщо не реагираха, а продължиха преспокойно да свирят, Хенри ги замери с парче хляб, което не улучи целта си и падна точно пред кралицата.
На горната маса настъпи тишина, защото седналите там бяха видели случилото се. Хенри блъсна с лакът чашата си встрани и тя шумно се преобърна. Той се надигна, като се олюляваше, от стола си и се втренчи в жена си и групата нейни обожатели. Томас Бекет сложи успокояващо ръка върху ръката на монарха, но той ядосано я отблъсна.
Всички очи бяха вперени напред. Всеки знаеше за холеричните припадъци на Хенри, при които той се търкаляше по пода и хапеше застланите рогозки. Кървавочервеното му лице с яростно святкащите очи подсказваха, че е на косъм да загуби самообладание.
В същия миг Емелин зърна управителя на крепостта Торъл, който се появи с неколцина готвачи и чирачета на вратата на залата. Четиримата готвачи носеха на рамене дъска, която много приличаше на откачена врата, върху нея лежеше цял печен елен, заедно с главата, карантията и копитата — беше като жив.
От мястото си не виждаше подробности, защото безброй лакеи сновяха между масите с табли, отрупани с ядене и пиене. Двама рицари от Морлекс пристъпиха напред и надуха фанфарите си.
При този сигнал повечето гости впериха очакващо очи във входа. Торъл, който за щастие беше хвърлил в кухнята мръсната си престилка, сега пристъпваше облечен в черна туника, на чийто колан висеше огромен ключ. Изглеждаше наистина внушително, когато поведе процесията.
Емелин докосна мъжа си по ръката, защото той наблюдаваше краля и изобщо не забеляза появата на Торъл. Нийл махна с ръка на процесията да тръгне.
Готвачите, понесли товара си на височина на раменете, бяха вкопчили пръсти в мазните краища на дъската. От всички страни се чуха викове „браво!“
Печеното беше разположено в средата на дъската, заобиколено от цвекло и кнедли, които имаха, освен всичко друго, и задачата да попречат на соса да потече надолу.
Носачите ускориха крачка, дъската се заклати и горещият сос закапа по пръстите на готвачите. Те забавиха ужасени темпото и се опитаха да хванат с мазни ръце по-здраво дъската, в резултат на което печеното се плъзна още по-напред.
— Продължавайте! — изкомандва домоуправителят. — Вдигнете отпред малко по-нависоко и не се забавяйте. Хайде, по-бързо!
Двамата готвачи, които държаха предната част на дъската, се олюляха под тежестта на печеното, което се беше плъзнало опасно напред, но се опитаха все пак да изпълнят заповедта.
Няколко рицари на граф Норфолк се надигнаха предпазливо от пейката си. И точно в този миг горещият сос премина издигнатата преграда от цвекло и кнедли и закапа от дъската. Едно от чирачетата, забило според заповедта поглед напред, се подхлъзна и падна на пода, сподавило вик на болка.
Изпотените готвачи се препънаха и товарът им се плъзна първо на дясно, после наляво.
Почти всички гости на официалната маса бяха наскачали прави.
Пияният крал се наведе напред с леко отворени уста.
— В името на свети Георги! — извика дьо Лейси. — Кажете, Морлекс, да не мислите случайно, че това на дъската ще вземе да ви избяга?
Нийл не му отговори, защото главата на елена вече беше увиснала от дъската и оставяше влажна диря, понеже мазнината капеше от брадичката на животното.
Торъл се опита да предотврати най-лошото.
— Дръжте добре! — извика той отчаяно. Но за целта нямаше достатъчно място.
Готвачите смениха леко посоката, за да запазят краля от по-близък контакт с печеното.
Музикантите осъзнаха в последния миг каква опасност се приближава към тях. Те захвърлиха инструментите и се пъхнаха под най-близката маса. Двамата млади трубадури вдигнаха ръце, за да опазят кралицата.
Но печеният елен се плъзна вече окончателно от дъската и се стовари от височината на раменете на готвачите върху трубадурите.
Кралят избухна пръв в шумен смях. Очевидно изпаднал изведнъж в чудесно настроение, той скочи на масата, извади ножа си и подкани всички да избързат на помощ на християните от официалната маса, понеже били нападнати от извечните си горски врагове.
Гостите на пиршеството седяха смаяни и сякаш сковани на местата си и само дърпаха дъската, погребала певците.
— Разбрахте ли какво става тук? — изрева младият крал. — От векове ние ги преследваме, а сега… сега те дойдоха от горите, за да си отмъстят. Трябва да потушим това въстание!
Най-сетне и гостите се разсмяха. Графовете Херефорд и Солзбъри, пияни като краля, скочиха при него на масата, на която бяха изпопадали чаши и парчета хляб плуваха в локви вино.
