— Имате ли някакви пари? — попита тя вместо това застаналия до нея Уолтър. — Дайте на тези мъже две пепита и ги отпратете да си вървят. Всъщност не, в тази буря ще е по-добре, ако хапнат преди това нещо в кухнята.
Уолтър я погледна смаяно. Емелин опря глава на една от подпорите на леглото, беше така безкрайно уморена.
— Значи ще се опитате да му спасите крака? — каза рицарят, поклати глава и излезе.
За щастие кракът не беше счупен. Това стана ясно, когато Гейудан сряза с ножа старата, незаздравяла рана, а четирима рицари държаха здраво Нийл. От срязаното месо бликнаха гной и кръв. Мъжът на леглото извика веднъж, а после припадна.
Смрадта в стаята беше почти нетърпима. Момичетата едва успяваха да изчистят. И чаршафите трябваше непрекъснато да се сменят. Гейудан работеше като луда и хвърляше изрязаното месо в една дървена паница. От време на време горе се качваха рицари да попитат дали могат да бъдат полезни с нещо.
Емелин беше седнала на стол в долния край на леглото и се беше замислила дълбоко. Когато готвачът се появи с триците и обеления лук, тя се изправи. Подложиха под бедрата на господаря кравешка кожа, над нея сложиха овча. След това изляха горещата смес в раната и завиха крака от горе до долу.
— За бога, дръжте го здраво! — изкрещя Уолтър на четиримата рицари, които се хвърлиха върху мъжа в леглото, защото той крещеше, сякаш го дерат, и се дърпаше като луд.
Гейудан се разхождаше нервно напред-назад, бършеше ръце в престилката си. Лицето й лъщеше като пържена сланина, така се беше изпотила. Кой знае дали беше от напрегнатата работа или от страх, защото не беше сигурна дали нейният метод ще се окаже сполучлив.
След известно време тя се върна при леглото и помогна на слугите да махнат пропитите с кръв чували с трици и да сложат чисти. Кракът на Нийл приличаше на варен говежди бут.
Емелин спеше седнала. Когато се събуди, вън още беше тъмно, но дъждът бе спрял. В стаята беше здрачно и тихо. Смрадта още не се беше разнесла.
Гейудан седеше до камината. Тя се надигна с мъка, отиде до леглото и се загледа замислено в мъжа, който лежеше там и беше трескав. Той мърмореше нещо неразбираемо и се опитваше да отметне с ръце завивките. Тя търпеливо го зави отново.
— Триците ще изтеглят отровата, но той още доста време няма да се отърве от треската и ще отмалее от нея. Ще трябва да го къпете често със студена вода — предупреди тя Емелин.
— Двама рицари ще те придружат до града — каза Емелин и стана.
Гейудан я погледна с благодарност. Още не се беше развиделяло и навън беше тъмно. Явно се зарадва, че няма да й се наложи да се прибира сама.
Емелин изпрати жената до вратата.
— Хайде, кажете, момичето ми, защо всъщност искате той да живее? — попита тя и се втренчи любопитно в господарката.
Емелин не отговори нищо.
— Ами добре, ваша воля. Ако нещата потръгнат зле, ще кажа, че сте направила за него всичко, което ви е било по силите… както го повелява дългът на добра съпруга — побърза Гейудан да добави.
Готселм беше сложил двама рицари на пост пред вратата и по лицата им личеше, че много биха искали да зададат въпроси.
Но Емелин беше прекалено уморена, за да им обърне внимание. Тя затвори тежката дървена врата, но не я залости.
В стаята беше топло. Дъждът не бе донесъл прохлада.
Застанала пред камината, тя забеляза многобройните петна по нощницата си. С омерзение я съблече и я хвърли в огъня.
След което веднага се почувства по-добре.
Нийл се съвзе от припадъка, но с голяма мъка можа да отвори очи. Усещаше кожата на лицето си изпъната и сякаш пламнала. Изпитваше ужасни болки. Но още по-лошо беше, че не можеше да си помръдне крака.
Намокри с език пресъхналите си от треската и напукани устни. Откъслечни спомени нахлуха в мозъка му. Беше болен, много болен. Чуваше пискливи детски викове, почувства как конят му пада върху него.
После видя нея. Съвсем гола жена с чудесно тяло и дълга коса танцуваше на светлината на пламтящия огън. Движенията й бяха грациозни и гъвкави като на самодива.
Тя сякаш доплува до леглото, вдигна високо завивката и легна до него. Желанието да докосне това ангелско същество се превърна за него в идея фикс. Но когато се раздвижи, сякаш демони забиха нажежени мечове в бедрата му. Затова продължи да лежи неподвижно, доволен, че стройната хубавица е до него.
Сигурно някой му я беше пратил да пази живота му. Присъствието на това дишащо същество беше вълнуващо, но и успокояващо. Имаше чувството, че тя му вдъхва нов живот. Затвори облекчено очи и въпреки силната треска, веднага заспа.
Емелин беше вперила неподвижен поглед в сенките, които пламъците в камината хвърляха на стената. Допреди няколко минути беше капнала, струваше й се, че няма да може да се довлече до леглото. Но сега беше изведнъж съвсем будна. Беше си спомнила, че е забравила нещо много важно.
Нали искаше всъщност да помоли Гейудан за нещо.
Ако Найл Фицджулиън остане жив, имаше надежда да намери Магнус. Но ако останеше жив, имаше опасност той да се опитва отново и отново да й направи дете. А тя не искаше второ дете от мъжа, който лежеше до нея. В никакъв случай.
Ето че беше забравила да помоли Гейудан да й донесе от онези билки.
19
Уолтър се озърташе почти отчаяно, дано я види, въпреки че би трябвало да си забрани тъкмо сега да мисли за нея. Беше началник на рицарите, наредени от двете страни на улицата, водеща от портите на крепостта до пазарния площад в Морлекс.
Рицарите, яхнали с изправена стойка своите коне, представляваха наистина внушителна гледка, очите им бяха вперени в бяло-зелените знамена с цветовете на крепостта, които държаха в ръце. Беше се събрало невероятно множество хора, дошли да зърнат крал Хенри и неговата съпруга. Но онази, която тайно обожаваше, не беше сред тях.
Разбираше, че да я открие сред толкова много хора, беше като да търси игла в купа сено. Селяните бяха тръгнали още вчера, за да стигнат навреме в Морлекс. Уолтър се беше опитал да се придума, че няма да е никак трудно, въпреки множеството, да открие прелестното й лице и приказно тънката й снага. От седмици мечтаеше толкова силно за нея, та понякога имаше чувството, че наистина я държи в обятията си.
От часове яхаше с тежките доспехи бойния си кон и се озърташе, дано я види. Навярно старата й леля й беше забранила да вземе участие в събитието. Друго обяснение не успяваше да намери. Наистина не можеше да ги разбере тия бегинки. Щом искат да водят трудолюбив, но добродетелен живот, защо не дадат обет и не отидат в манастир?
Не беше успял нито веднъж да заприказва двете жени. Тъкмо обратното, те сякаш нарочно го избягваха. При това той често придружаваше господарката до къщата й в града, използваше всяко слизане с поръчение в Морлекс, за да мине покрай тази къща, все с надеждата да види Бертилда. Беше почти сигурен, че момичето не знае дори как изглежда той. В нейните очи беше просто рицар като толкова други. Мъж с доспехи, който носи шлем и меч.
Беше поразпитал, разбира се, някои от другарите си, за да разбере нещо повече за тази общност.
Научи само, че не е орден в обичайния смисъл на думата, защото жените не даваха обет, нито бяха задължени да се отчитат пред някого за постъпките си. Избираха доброволно този скромен живот, който се състоеше от работа и молитви, посвещаваха се, освен това, често на трудната задача да помагат на
