Огънят поглъщаше бавно гредите и мостът най-сетне се разцепи. Едната половина падна в рова.
Отвътре задействаха колелото, с което отваряха портата. Жени и деца нахлуха през нея като паникьосани мравки. Виковете ставаха все по-силни. Някои не улучваха горещите греди и падаха в дълбокия ров. Най-сетне портата беше широко отворена. Орда диви уелсци се понесе срещу тях с копия и къси мечове и ги нападна. Някои бяха като пламтящи факли, защото дрехите им горяха. Атаката беше толкова стремителна, че бойците на Нийл отстъпиха назад.
Самият Нийл се видя заобиколен от крещяща тълпа, хората простираха безпомощно ръце или се опитваха да си помогнат взаимно. Полудели от страх говеда тъпчеха всичко, което им пречеше да избягат от пламъците. Във въздуха се носеше миризма на изгоряла плът.
Жена с обгоряло наполовина лице крещеше истерично и простираше с проклятие към Нийл ръце, в които държеше овъглено детско телце.
Когато Нийл се опита да избегне полудялата жена, тя заби меч между ребрата на неговия кон. Животното изцвили ужасено, вдигна се на задни крака и го хвърли от седлото. Нийл се озова точно пред огромните му подкови.
Емелин се събуди веднага щом Хедуид влезе със свещ в ръка в стаята й в кулата.
— Връщат се! — каза Хедуид, която се беше навела над Емелин. — Носят съпруга ви.
Емелин разтърси глава, за да се събуди. Появата на Хедуид посред нощ беше необичайна. Емелин отметна завивките и седна. Навън валеше като из ведро. Тя отметна нервно разрошената от съня коса от челото си. Обзе я лошо предчувствие.
— Долу в двора ви чака вестоносец. Мъжете се връщат и носят мъжа ви. Той само това каза.
Емелин се зави с разтуптяно сърце в едно одеяло и последва момичето по стълбите.
Покритият с трева двор сега приличаше на езеро. Емелин тръгна, без да обръща внимание на босите си крака и на водата, която й стигаше до глезените.
Мъжете се връщаха от Уелс.
Уолтър яздеше начело на колоната. Едва го позна. Лицето му беше бяло като платно, очите хлътнали дълбоко в орбитите.
— Уолтър! — извика тя и изтича към него.
С мокрите си наметала мълчаливите рицари зад него бяха като издялани от камък.
— Къде е… — подхвана тя и се озърна.
Едва сега видя, че Уолтър води един кон за юздата, а на гърба му лежи увито бездиханно тяло.
— Мъртъв ли е? — изпелтечи тя.
18
— Конят му го стъпка с подковите — обясни Уолтър. — Улучен е ранения му крак. Докато минавахме през града, заповядах да доведат бръснарите.
Двама рицари занесоха тялото на съпруга й в стаята горе в кулата. Камериерките, които бяха спали при Емелин и сега слизаха по стълбата, се притиснаха уплашено към стената. Рицарите смърдяха на дълго немита пот и на коне. Те сложиха внимателно мъртвешки неподвижния си господар на леглото.
— Нямаше друг начин да го пренесем. Вече не можеше да се крепи в седлото. Затова го завих в наметалото и го сложих с лицето надолу напреки на седлото — каза тихо Уолтър.
Емелин никога не беше предполагала, че могат да донесат мъжа й в такова състояние. Тук всеки знаеше, че тя не го обича. Как трябваше да се държи сега?
В стаята замириса на пушек и дъжд. Миризмата беше пропила наметалата на рицарите. Мъжът на леглото простена. Рицарите се спогледаха безпомощно.
Уолтър се залови да развързва колана, с който беше пристегнал наметалото на своя господар.
Емелин го побутна настрана. Гледаше смаяна безжизненото лице на съпруга си. Мръсният и мокър вързоп на леглото я плашеше.
— Още е жив. Проверявах начесто дали диша. Но той не ме позна.
Емелин докосна с ръка ледено студеното лице на своя съпруг.
— Мисля, че кракът му е счупен.
Имаше чувството, че трябва да крещи. Уолтър нямаше ли най-сетне да спре да говори?
Една от камериерките й подаде нож и тя разряза с него връзките на наметалото. Рицарите обърнаха тялото. Раненият извика.
Емелин плувна в пот. Доспехите под наметалото бяха целите в кръв.
Какво, ако той умре, докато се опитват да го съблекат? Щяха ли да я обвинят в неговата смърт? Ръцете й почнаха да треперят.
— Уолтър — прошепна тя задъхано.
— Милейди, оставете ни ние да го направим — каза Уолтър.
Рицарите измъкнаха господаря си от тежките му доспехи и Нийл отново извика от болка.
Емелин се дръпна и отиде до прозореца, за да не чува виковете му. Градските бръснари влязоха в стаята с чантите си.
— Ето ви най-сетне — поздрави ги Уолтър и взе да говори с тях, поглеждайки начесто към лежащия в кревата.
Бръснарите бяха с лъскави от помада къдрави коси и мръсни нокти. Те се втренчиха в Емелин, а тя се извърна ужасена. Можеше да си представи какво бяха намислили тези двамата.
Тя заповяда на една от камериерките да намери веднага Готселм и да му заръча да изпрати един от гасконците в града да доведе съпругата на Авенант.
Момичето я изгледа с широко отворени очи.
— Да, но… боя се, че майстор Авенант едва ли ще позволи на жена си да тръгне посред нощ…
Емелин се беше превърнала във възел от нерви. Тя изблъска нетърпеливо момичето към вратата.
— Трябва ли първо да те набия, за да изпълниш каквото ти казах? Става дума за живота на твоя господар!
Камериерката заслиза разплакана по стълбата.
Сега Емелин се усети, че е само по къса бяла нощница, защото беше захвърлила някъде прикриващото голотата й одеяло. Всички в стаята можеха да видят зърната на гърдите й, дългите й крака. Но какво значение имаше това сега?
Тя се приближи бавно към леглото.
Нийл Фицджулиън, господарят на Морлекс, беше вече съвсем гол. Лежеше на кревата разперил ръце и крака. Пенисът му лежеше наполовина възбуден на едно от бедрата. Тялото му миришеше на влажен пушек. Кожата му беше необичайно бледа в ярък контраст с червените косми по срамните места и жълто-синята подутина, която стигаше от лявото му бедро чак до коляното. И двете му ръце бяха обгорели, краката и ръцете целите в мръсотия.
Камериерките бяха донесли вода. Емелин потопи кърпа и му избърса лицето с набола червена брада. Той имаше треска и тя усещаше през кърпата горещината, която излъчваше кожата му.
Очите му се отвориха като цепки и тя спря уплашено да го бърше. Пръстите му стиснаха китката й с неочаквана за един болен сила. Емелин стисна зъби, за да не извика.
— Крака… да не го режат — изрече той с мъка. — Предпочитам да умра.
Уолтър пристъпи напред и тя разбра по израза на лицето му, че е викнал бръснарите тъкмо с тази цел.
Но без крак съпругът й едва ли щеше да има шанса да задържи Морлекс. Крал Хенри можеше да си позволи да докаже великодушието си, подарявайки на рицар, който му беше спасил живота, тези погранични земи със задължението да ги брани, но за целта му трябваше здрав мъж.
Тя гледаше замислено бялото като платно лице на Нийл. Не се ли беше надявала непрекъснато на възможност да му отмъсти? Сега я имаше. Ако му отрежат крака и той оживее, кралят сигурно ще му отреди някой спокоен пост. Ако осакатее, той ще може да се движи само с патерици.
— Кракът му не може да се спаси — измърмори Уолтър. — Никакъв шанс.
Красивите кехлибарени очи светеха трескаво. Нийл я погледна с тях и в погледа му имаше мълчалива
