закана.
Какво иска от нея? Нали знае как мечтае тя да се освободи. Не беше ли откраднала злато, за да се опита да избяга? Забрави ли как я обвини, че иска да избяга с Найджъл, който бил неин любовник? Ако си запази крака, а той продължи да гние, той ще умре и тогава тя ще е свободна. Трябваше да го знае.
Тя се наведе над него и му даде вода. Той преглъщаше с мъка, водата се стичаше от ъгълчетата на устата и мокреше шията. Погледът му беше втренчен в нея.
— Момчето — изхърка той.
Рицарите се наведоха към него, за да го разберат. Уолтър я погледна. Емелин седеше неподвижно, защото съпругът й държеше със сякаш железни пръсти китката й.
Какво искаше да каже? Изведнъж проумя. Та единствено той знаеше къде е нейният син. Само ако останеше жив, тя имаше надежда да види отново Магнус. Господи, беше в неин интерес да направи и невъзможното, за да му спаси живота.
— Да го обърнем ли така, че кракът по-малко да го боли? — попита Уолтър.
Емелин погледна отново към мъжа в огромното легло. Той наистина искаше да се спазари с нея. Спасението на крака му срещу нейния син, единственото, което тя обичаше. Колко жесток беше, колко безмилостен и вулгарен.
Към такъв човек не можеше да изпитва съжаление. Ни най-малко. С бързо, неприязнено движение отдръпна ръката си.
— Милейди? — върна я Уолтър към действителността.
Емелин взе решението си. Нийл Фицджулиън щеше да запази крака си. Трябваше някак да го постигне. Защото, ако той умре, тя никога няма да разбере къде е Магнус.
Наведе се ниско над него, за да не могат другите да я чуят.
— Обещавам ви да се погрижа бръснарите да не ви отрежат крака.
Той присви презрително устни. Имаше точно толкова доверие в нея, колкото тя в него.
— Заклевам се — повтори натъртено тя. — Гейудан, съпругата на майстор Авенант, ще дойде след малко. Тя разбира от болести.
Очите му се отвориха широко от учудване.
— Но и бръснарите чакат отвън — не можа да се сдържи тя да не добави. — Ако пожелаете… ще ги викна да влязат. Достатъчна е една ваша дума.
Въпреки ужасната рана, която го беше тласнала на ръба на смъртта, той сигурно е все пак в състояние да превъзмогне нрава си и да прояви известна доброта. Господи, за него е толкова лесно да каже къде е изпратил сина й. Но той мълчеше. Въпреки опасността, ако все пак умре, да не отиде на небето.
— Милорд? Нийл? — извика Уолтър, защото видя, че господарят му затваря очи.
— Той е в безсъзнание и не ви чува — каза Емелин и се залови да промива раните на мъжа си.
Уолтър прехапа устна.
— Това за Гейудан не биваше да го казвате — забеляза той.
Емелин отметна с енергично движение косата си и го погледна.
— Сър Уолтър, напуснете сега заедно с рицарите си тази стая и кажете на готвача да ви даде да хапнете. Конярите да се погрижат за конете. И ми изпратете Торъл. Да ми донесе кана вино и нещо за ядене. Гладна съм.
Не беше сигурна, че той ще допусне да се държат така с него, но Уолтър само си свали шлема, прокара ръка през русата си коса и излезе, без дума да каже, от стаята. Рицарите го последваха без подканване.
Не преставаше да вали. Старият свещеник и младият му колега дойдоха от града, за да дадат на болния последно причастие.
— Той още не умира — отсече Емелин и отпрати и двамата. Пухтенето на Гейудан се чуваше отдалеч, докато тя се качваше със своето вързопче билки по стълбата. Емелин й помогна да си свали палтото и го окачи пред камината да се суши.
— Ама че гадно време — оплака се тя. — Реката е придошла и е повлякла какво ли не. Дано скоро спре да вали, че ще залее бреговете.
Емелин й подаде чаша вино, за да се подкрепи, после я заведе до леглото.
Гейудан се наведе над ранения, опипа му корема, помириса му устата и сложи ухо на сърцето му. След като прегледа много внимателно и крака, тя се отпусна на един стол.
— Какво искате да чуете от мен? Да отпратите тия смешни бербери? Да ви уверя, че мога да му спася крака?
Емелин й доля вино и я погледна втренчено.
— Той настоява ли да си запази крака или не? — натърти Гейудан още веднъж. — Така си и мислех. Ами ако проклетият крак му отрови тялото и той умре? Нали тогава ще ме изгорят на кладата, момиче. Не вас. Вие ще сте просто неговата вдовица. А кралят няма да е особено затруднен да намери нов съпруг на хубавица като вас. Та ако искате да чуете моя съвет… Извикайте роксетърския доктор. Той знае много неща. Евреин е, като дядо си, стария Хан Коен. Аз предпочитам евреите пред италианците. Той ще направи за господаря всичко, което зависи от него. И тогава никой няма да може нищо да ви каже, в случай че…
— До Роксетър и обратно са два дена… — отвърна Емелин. — Пътищата са непроходими.
Гейудан протегна ръце над пламъците.
— Тази рана му е от отдавна. Изглежда винаги го е наболявала. Но толкова красиво и силно тяло е дар от бога. Във всеки от нас е примесено добро и по-малко добро, през всеки от нас минава поток от главата към бедрата и стъпалата… после отново се връща… Тази рана никога не е заздравявала напълно.
— Личи си. Вече много му е напакостила. Бръснарите ще му отрежат крака. Но си мисля, че той и тогава ще умре.
Емелин вече едва се държеше на крака. Тя седна на леглото и опря глава на ръце.
— Старият Хан Коен, лека му пръст, беше майстор по срязване на гноясали рани. Работеше с много тънки стоманени ланцети от Толедо и успяваше да изчисти дяволската отрова. Трябва да се изрежат местата, които вече са загнили, разбирате ли ме? След това раната да се наложи с лапа от добре сварен лук, докато всичко добре се изчисти.
В същия миг донесоха поръчаната от Емелин закуска. Но само като я помириса и усети, че й се повдига. Тя предложи яденето на жената на Авенант, която приближи стола си към масата и се нахвърли лакомо върху храната.
Емелин затвори очи. Трудно й беше да диша.
— Отвори раната и премахни отровата. Но ми обещай да не отрязваш целия крак.
Гейудан човъркаше с нокът в зъбите си.
— Това е рисковано — каза тя после. — Когато се изрязва загнило месо, често се случва да остане някое парченце и тогава разложението обхваща цялото тяло. А това означава сигурна смърт. Затова мнозина доктори смятат, че е най-добре раната да не се пипа.
Тя избърса устата си с ръкава и отмести чинията.
— Но в този случай… ами състоянието му ще се влоши, защото конят е паднал върху него. Личи си по треската.
Уолтър се върна. Беше свалил доспехите, косата му отново си беше руса както винаги, защото дъждът я бе измил. Под очите му се бяха очертали сини сенки, издаващи, че е изтощен.
— Уолтър, трябват ми четирима яки рицари, които да държат господаря, докато се почисти раната — каза Емелин.
— А на мен ми трябват четири кофи сварени трици, които още да вдигат пара — каза Гейудан. — И чисти кърпи. Ама ще помоля да не са от кухнята. Нося си свои ножове, но с удоволствие бих опитала и тези на готвача, за да видя дали някои няма да ми свършат работа.
Бръснарите напираха да влязат, поклониха се и се усмихнаха. Единият бръкна в торбата си и извади лъскав трион.
Откъм леглото се чу протестиращо пъшкане.
Значи е буден, каза си Емелин. Много й се щеше да му каже, че бръснарите ей сега ще пристъпят към работа. Само за да го поизмъчи. Като отмъщение за всичко, което й беше причинил.
