роклята ти, ги плесни.
Тя се засмя.
— Ами ако са хубави?
Явно нещо беше събудило либидото на тази жена. Синтия й каза:
— Грейс, наистина е много важно никой освен нас тримата да не види тия неща.
— Окей.
Попитах я:
— Кал Сайвър още ли е тук?
— Да. Опитва се да дремне малко там.
Грейс отново беше започнала да си играе с клавишите. Не разбирам много от компютри и нямам желание да разбирам повече. Но хората като Грейс, които се занимават с тях, са малко странни. Те като че ли не могат да се откъснат от екрана и седят там, говорят, пишат, бърборят, ругаят, крещят от радост и вероятно карат дълго време без секс, сън и храна. Всъщност, предполагам, това се отнася и за мен. Синтия и аз оставихме Грейс, без да й досаждаме със сбогуване.
Поставих един параван пред нея, така че ако някой влезе през вратата, да не я види. После намерихме Кал Сайвър заспал дълбоко на едно походно легло и аз го събудих. Той се изправи като се олюляваше и изглеждаше объркан от нещата около него.
Дадох му няколко секунди и после го попитах:
— Намерихте ли нещо ново и интересно?
— Не, сега просто подреждаме всичко.
— Имаш ли отпечатъци от обувките и пръстите на полковник Кент за сравнение?
— Разбира се.
— Намери ли някои от неговите отпечатъци там? По джипа, по ръчната й чанта, в тоалетните?
Той помисли малко и после каза:
— Не. Но отпечатъците от ботушите му са навсякъде. Направих отливки, за да ги сравня.
— Получи ли обувките на полковник Мур?
— Да. Съответстват на неидентифицираните гипсови отливки. Водят до тялото и после обратно до пътя.
— Направил ли си схема?
— Разбира се.
Той отиде до една дъска за закачане на обяви и включи настолната лампа. За дъската беше закрепена схема на мястото на убийството с размери метър на два. Тя включваше отрязък от пътя, паркирания джип на жертвата, началото на пейките и от другата страна на пътя малък участък от полигона, който включваше няколко от падащите мишени и схема на разпънатата фигура, която художникът беше нарисувал безполова.
Отпечатъците от стъпки бяха отбелязани с цветни карфици и в дъното на дъската имаше легенда, която определяше хората, чиито отпечатъци от обувки и ботуши бяха установени. С черни карфици бяха обозначени неидентифицираните или неясните отпечатъци. Малки стрелки показваха посоките, а бележки определяха дали отпечатъците са пресни, стари, валяни от дъжд и така нататък. В случаите когато един отпечатък беше върху друг, по-пресният отпечатък беше с по-дълга карфица. Имаше и други бележки и обяснения, които се опитваха да внесат някаква яснота в хаоса. В крайна сметка цялата тая дъска ще бъде напъхана в компютър и ще се вижда графично изображение, включително, ако желае човек, отпечатъците могат да се появяват един след друг, като че ли някой призрак върви по екрана. Освен това можеха да се изобразят само тези отпечатъци, които искаш. Но засега трябваше да се оправям със собствения си опит и този на Синтия и на Кал Сайвър.
Сайвър каза:
— Не сме анализирали това. То си е твоя работа.
— Правилно, спомням си го от ръководството.
Той добави:
— Трябва малко да го поизгладим за ФБР. Има прекалено много неизвестни и променливи тук, включително и факта, че не знаем какви обувки си носил ти.
— Те може би вече са в хотела за офицери.
— Когато хората не си предават обувките за сравнителни отпечатъци, започвам да ставам подозрителен.
— Разкарай се, Кал.
— Да. — Той погледна към легендата и каза: — Полковник Мур е с жълто.
Отвърнах:
— Интересува ме полковник Кент.
Пауза.
—
— Кент. — Погледнах към легендата. Кент беше със синьо.
Ние всички разгледахме схемата и в тихия хангар можеше да се чуе само как принтерът бълва хартия. Казах на Кал Сайвър:
— Обясни ми.
— Добре.
Сайвър започна и от това, което ми каза, излизаше, че полковник Уилям Кент е посетил тялото не по- малко от три пъти. Кал обясни:
— Виж, тук той върви от пътя към тялото. Спира много близо до тялото, вероятно коленичи или кляка, защото когато се обръща, отпечатъкът му се завърта, после вероятно се изправя и се връща на пътя. Това, предполагам, е първият път, когато е отишъл там с военния полицай, който е намерил тялото… Виж, ето го нейният отпечатък… Кейси. Тя е със зелено. После, следващият път трябва да е бил, когато е придружил теб и Синтия с нейните маратонки. Синтия е с бяло. — Той успя отново да ми напомни: — Ти си с черно. Много черно. Ще ти дам розови карфици, когато получа обувките ти. Но засега не мога да те различа от…
— Добре. Разбрах. А какво ще кажеш за третия път, когато е отишъл при тялото?
Кал сви рамене.
— Той идва, когато аз бях там, но ние вече бяхме поставили пътеките. Предполагам, че е ходил при тялото повече от веднъж преди вие да отидете там, защото изглежда, че имаме три негови следи от пътя към тялото. Но дори и това не може да се каже със сигурност, защото следите не са пълни. Имаме следи върху следи и мека пръст, и твърда пръст, и трева.
— Ясно.
Ние всички разгледахме карфиците, стрелките и бележките. Казах:
— Имало е мъж и жена, които са носили цивилни обувки.
— Мога да ти дам обувките, но това, което ме интересува, е полковник Кент. Мисля, че е посетил мястото по-рано, вероятно с униформа, със същите ботуши, с които е бил обут по-късно, някъде между 02.45 и 03.30 часа.
Кал Сайвър се замисли за момент после отвърна:
— Но тялото не е било открито преди… колко часа?… 04.00 от дежурния сержант Сент Джон.
Не отговорих.
Сайвър почеса плешивата си глава и се загледа в схемата.
— Ами… възможно е… искам да кажа, тук има нещо, в което няма логика… ето отпечатъците на Сент Джон. Оранжеви. Те са сигурни. Той е имал парче дъвка на подметката си и то се е отпечатало. И така… ето ги отпечатъците на Сент Джон, и те
