боровете само ако се качи на тях.
— Душ? — попитах аз.
— Не — отвърна Синтия. — Военната полиция. Полковник Мур и госпожа Бейкьр-Кифер. Нали не си ги забравил?
Качихме се в Шевролета ми, часовникът на таблото показваше десет и тридесет и пет. Това означаваше по-малко от четиринадесет часа, за да приключим със случая.
Синтия видя, че гледам часовника и каза:
— Хората от ФБР вероятно вече се прозяват и мислят да си лягат. Но утре сутринта ще бъдат навсякъде.
— Вярно. — Включих на скорост и потеглихме от Джордън Фийлд. Казах: — Не ме интересува това, че ще оберат славата за това, че са решили случая. Не съм дребнав. Ще им предам всичко това утре по обяд и те могат да го използват. Но колкото по-близо стигнем до извършителя, толкова по-малко мръсотия ще да изровят. Ще ги насоча към Кент и се надявам, че ще стигнат дотам.
— Е, много е благородно от твоя страна да ги оставиш да приключат случая. Твоята кариера също приключва до известна степен. Но аз бих могла да се възползвам от славата.
Хвърлих й един поглед.
— Ние сме войници. Просто изпълняваме заповеди. Всъщност ти изпълняваш моите заповеди.
— Да, сър. — Тя се поцупи известно време и после каза: — Тези от ФБР са майстори на рекламата, Пол. Техните хора от връзките с пресата правят информационния отдел на армията да прилича на дъска за обяви на някоя автобусна спирка. Ние трябва да приключим сами, дори и ако това означава да опрем пистолет до главата на Кент и да го заплашим, че ще му пръснем мозъка, ако не подпише самопризнание.
— Ама че сме агресивни тази вечер.
— Пол, това е важно. А и ти си прав за това, че ФБР ще се ровят ненужно в мръсотията. Съдържанието на дневника ще се появи във всеки вестник в страната и за да прибавят обида към увредения престиж, ще кажат, че те са намерили дискетата. Тези хора са добри специалисти, но безскрупулни. Те са почти толкова безскрупулни колкото си ти.
— Благодаря.
— И те не се интересуват за армията. Като говорим за Ницше, философията на ФБР е
— Добре. Кой е убиецът?
— Кент.
— Сигурна ли си?
— Не. А ти?
Свих рамене.
— Той ми харесва.
Тя кимна.
— Не ми е неприятен, но пък не ми харесва чак толкова.
Забавно беше, помислих си аз, как мъжете и жените често имаха различно мнение за един и същ човек. Последния път, за който си спомням да съм бил на едно мнение с жена за това, че и двамата харесваме един човек, жената беше моята съпруга и тя избяга с него. Попитах просто за информация:
— Какво не харесваш в Кент?
— Мамил е жена си.
Наистина има логика. Прибавих към него:
— Може също така и да е убиец. Дребна работа, но просто го споменавам.
— Зарежи сарказма. Ако е убил Ан Камбъл, той го е направил под въздействие на някакъв импулс. Това, че е мамел жена си, е съзнателно действие, което е продължило две години. То показва слаб характер.
— Виж ти. — Карах по дългия тъмен път през боровата гора. В далечината можех да видя светлините на Бетъни Хил и аз се зачудих какво ли става в дома на Фаулър и в този на Кент.
— Не бих искал да съм на вечеря там, Синтия.
Тя погледна през предното стъкло.
— Каква каша. Дойдох тук в Хадли, за да разследвам едно изнасилване и приключих с това, че се замесих в последиците от друго изнасилване, станало преди десет години.
— Престъплението поражда престъпление, което поражда престъпление — изтъкнах аз.
— Правилно. Знаеш ли, че от статистическа гледна точка има много по-голяма вероятност една жертва на изнасилване да бъде изнасилена отново, отколкото някоя жена, която никога не е била изнасилвана?
— Не знаех това.
— Но никой не знае защо? Няма никакъв общ показател като професия, възраст, място на живеене или нещо такова. Просто ако се е случило веднъж, е много вероятно да се случи отново. Няма никаква логика. Някак си е страшно, като че ли там някъде има някаква зла сила, която знае…
— Странно — съгласих се аз. Аз нямах същия опит от моите случаи. Човек го убиват само веднъж.
Синтия започна да говори за работата си, за това как работата й я потиска понякога и как тя вероятно е повлияла на брака й.
Синтия явно имаше нужда да говори, да започне да заздравява преди следващия случай. Но винаги от всеки случай остава по нещо и то е като отрова за душата, която те кара да се чувстваш духовно по-зле всяка година. Но това е работа, която трябва да се върши и някои хора са решили да я вършат, а други са решили, че им трябва друга работа. Предполагам, че около сърцето се образува кора, но тя е толкова дебела, колкото ти желаеш и някога някое особено жестоко престъпление пробива кората и ти отново си ранен.
Синтия продължи да говори и струва ми се осъзнах, че тя не говори просто за себе си, за своя брак, за своята работа, а за мен и за нас.
Тя каза:
— Мисля, че може да кандидатствам да ме прехвърлят в… някъде на друго място.
— Къде например?
— Военния оркестър — засмя се тя. — Преди свирех на флейта. Ти свириш ли на нещо?
— Само на радиото. Ами Панама?
Тя сви рамене.
— Човек отива където му кажат. Не зная… Всичко е толкова несигурно.
Предполагам, че от мен се очакваше да кажа нещо, да предложа нещо друго. Но аз в действително не бях толкова уверен и решителен в личния си живот, колкото в професионалния. Когато някоя жена ми каже „обвързване“, аз искам аспирин. Когато каже „любов“, веднага си завързвам маратонките.
И въпреки това, това със Синтия беше истинско, защото беше устояло на някои проверки на времето и защото тя ми беше липсвала и аз си бях мислил за нея цяла година. Но сега когато тя беше тук, точно до мен, аз започвах да се плаша. Но нямаше да го пропилея отново, така че й казах:
— Аз все още имам оная ферма извън Фолс Чърч. Може би би желала да я видиш.
— Много.
— Добре.
— Кога.
— Предполагам… вдругиден. Когато се върнем в щаба. Ще останем за края на седмицата. По-дълго, ако желаеш.
— В понеделник трябва да съм в Бенинг.
— Защо?
— Адвокати. Документи. Ще се развеждам в Джорджия. Омъжих се във Виржиния. Би трябвало хора като нас да имат право да се развеждат в цялата страна.
— Добра идея.
— Трябва да съм в Панама до края на този месец. Искам да приключа с развода си преди това, иначе ще са ми нужни още шест месеца, ако не съм в страната.
— Да. На мен ми донесоха документите за развод с хеликоптер, докато бях под обстрела на врага.
