Дъщерята на генерала

— Стои тук и бъди готова да използваш това нещо.

— Защо мислиш съм го помъкнала.

— Добре казано.

Кучка

Отидох първо до дрешника и отворих вратата, но там нямаше никой с колче за палатка в ръце. Минах от стая в стая на първия етаж, чувствайки се малко глупаво, деветдесет и девет процента сигурен, че къщата е празна, но пък си спомнях един случай, когато не беше.

Едно стълбище водеше от антрето към втория етаж, а стълбищата, както вече казах, са опасни, особено ако скърцат. Синтия стана в основата на стълбището, а аз, прескачайки по три стъпала наведнъж, се изкачих горе и се притиснах към стената а антрето на горния етаж. Три врати се отваряха към антрето, едната беше отворена, а двете затворени. Повторих заповедта си да не мърда и да се обади, но отново не получих отговор.

Синтия ми извика и аз погледнах надолу. Тя се беше изкачила наполовина и ми подхвърли пистолета. Хванах го и й направих знак да остане там, където се намира. Блъснах вратата на една от затворените стаи, застанах в положение за стрелба и извиках: „Не мърдай“. Но моята нападателност не предизвика отговор. Погледнах в неосветената стая и видях, че това вероятно е свободна спалня, мебелирана съвсем оскъдно. Затворих вратата, а после повторих процедурата с втората затворена врата, която се оказа просторен килер. Знаех, че въпреки цялата акробатика, ако там имаше някой с пистолет и с желание да го използва, досега щях да съм мъртъв. Но трябва да се изпълни цялото упражнение. Така че аз се облегнах на стената на антрето и погледнах през отворената врата. Виждаше се голяма спалня и друга врата, която водеше към баня. Махнах на Синтия да се качи и й подадох пистолета. „Прикривай ме“, казах аз и влязох в голямата спалня, като държах под око плъзгащите се врати на дрешника и отворената баня. Взех един парфюм от тоалетната масичка и го хвърлих в банята, където шишето се разби на парченца, но отново не предизвиках ответна реакция.

Огледах набързо спалнята и банята, а после отидох при Синтия, която беше застанала до отворената врата, леко приведена, готова за стрелба и покриваше всички врати. Аз отчасти очаквах, отчасти ми се искаше да има някой в къщата, така че да мога да го арестувам — него или нея, — да приключа делото и да се върна във Виржиния. Но това нямаше да стане.

Синтия погледна в голямата спалня и отбеляза:

— Оправила си е леглото.

— Ами нали ги знаеш тия от Уест Пойнт.

— Мисля, че е тъжно. Била е толкова подредена и дисциплинирана. А сега е мъртва и всичко ще се разбърка.

Погледнах към Синтия:

— Ами нека започнем от кухнята.

ГЛАВА ПЕТА

Действително имаше нещо тъжно и зловещо в това да проникнеш в жилището на мъртъв човек, да минеш през стаи, които той никога вече няма да види, да отвориш шкафове, килери и чекмеджета, да докосваш вещите му, да четеш писмата му и дори да изслушаш съобщенията на телефонния секретар. Дрехи, книги, видеоленти, храна, алкохол, козметика, сметки, лекарства… един цял живот, който внезапно е бил прекъснат далеч от дома, и никой не е останал, а къщата е пълна с неща, които поддържат, определят и, надявам се, обясняват един живот — стая по стая без жив човек, който да посочи любимата картина на стената, да ти покаже фотоалбума, да ти предложи нещо за пиене или пък да ти каже защо растенията са изсъхнали и умиращи.

В кухнята Синтия забеляза залостената врата и аз й обясних:

— Води към мазето. То е добре затворено, така че ще го проверим последно.

Синтия кимна.

От кухнята не можеше да се научи почти нищо, освен факта, че Ан Камбъл е била вманиачена на тема ред и се е хранила със здравословна храна: кисело мляко, бобови кълнове, питки от трици и други подобни, от които ми се повдига. В хладилника и килера имаше много бутилки хубаво вино и скъпа бира.

Един кухненски шкаф беше натъпкан с концентрати и сокове, всички много скъпи, дори и да са били купени на територията на гарнизона. Всъщност от етикетите, които все още стояха по някои от бутилките, се виждаше, че не са купувани от гарнизонната лавка. Попитах:

— Защо е трябвало да плаща извънгарнизонни цени за алкохол?

Синтия, която е доста деликатна, отвърна:

— Може би не е искала да я виждат в гарнизонния магазин за алкохол. Нали разбираш, сама жена, генералска дъщеря.

Мъжете не се притесняват за подобни неща.

— Но аз напълно го разбирам — казах аз. — Веднъж бях забелязан в гарнизонния супермаркет с литър мляко и три опаковки кисело мляко. След това отбягвах офицерския клуб в продължение на седмици.

Не последва отговор от страна на Синтия, тя само повдигна очи нагоре. Ясно. Ходех й по нервите.

Хрумна ми, че един младши помощник от мъжки род не би се държал така неуважително. Нито пък нов помощник от женски род. Тази фамилиарност явно имаше нещо общо с това, че някога сме спали заедно. Трябваше да го анализирам.

— Хайде да разгледаме и другите стаи — каза тя.

И ние започнахме. Тоалетната на долния етаж беше безупречно чисти, макар че тоалетната дъска беше вдигната и тъй като току-що бях научил някои неща от оня полковник в офицерския клуб, аз си направих заключението, че наскоро е била ползвана от мъж. Всъщност Синтия също го отбеляза и добави:

— Поне не е окапал навсякъде, както вие по-старите мъже правите.

Явно бяхме навлезли в темата за половете и поколенията и на езика ми имаше няколко доста остри забележки, но времето минаваше и мидлъндската полиция можеше да се появи всеки момент, което би довело до много по-сериозни разногласия от тези, които съществуваха между госпожа Сънхил и мен.

И така претърсихме всекидневната и столовата, които бяха толкова чисти, като че ли са били дезинфекцирани и подготвени за обществена консумация. Обстановката беше съвременна, но като повечето професионални военни, тя е събирала сувенири от цял свят: изделия от японски лак, баварски халби, италиански стъклени чаши и т.н. Картините по стените биха били по-подходящи в кабинет по геометрия — кубове, кръгове, линии, овали и подобни неща, нарисувани в основните цветове. Те не изразяваха нищо, което предполагам беше и целта им. Засега не можех да се докосна до Ан Камбъл. Искам да кажа, спомням си един случай, когато претърсвах дома на убиец и за десет минути разбрах що за човек е бил. Понякога е нужно нещо дребно като колекция от плочи, или пък картини на котки по стените, или мръсно бельо по пода. Понякога това са книгите на полиците, или липсата им, фотоалбум, или еврика! дневник. Но тук, на това място, имах чувството, че по грешка съм влязъл в жилището, което посредникът при продажба на недвижими имоти използва за реклама.

Последната стая на долния етаж беше кабинет, стените на който бяха отрупани с книги, а освен това имаше бюро, диван и фотьойл. Имаше и шкаф с телевизор и стереоуредба. На бюрото беше поставен телефонен секретар, на който святкаше лампичка, но го оставихме за по-късно.

Претърсихме кабинета основно, изтръскахме книгите, огледахме чекмеджетата и под тях и накрая прочетохме заглавията на книгите и на компактдисковете. Вкусът й по отношение на книгите се е изразявал във военни публикации, няколко готварски книги, книги за поддържане на здравето и добрата физическа форма и никаква художествена литература. Имаше обаче пълни съчинения на Фридрих Ницше, а също и голяма колекция от книги по психология, което ми напомни, че проучвахме човек, който беше не просто психолог, а работеше в областта на един много тайнствен клон на тази наука, а именно воденето на психологическа война. Това би могло да се окаже най-важната страна на този случай, или пък най- маловажната.

Като се оставят настрана сърцето и хормоните, всички престъпления идват от ума, подтикът към действие идва от ума, прикриването на следите от престъплението изцяло заангажира ума след това. Така че ние в крайна сметка трябваше да проникнем в умовете на много хора и там да научим повече за