връзваха.
Синтия прекъсна мислите ми:
— Пол, името й е било на униформата й, на опознавателните знаци, разбира се, а вероятно шлемът и ботушите й също са били надписани от вътрешната страна. Така че, какво е общото между липсващите вещи? Името й. Нали така?
— Така. — Жените се сещат за различни неща. И това е добре. Наистина. Тя продължи:
— Така че този тип се занимава с какво? Събиране на трофеи, снимки, спомени и сувенири. Това съответства с образа и характера на организирания насилник.
— Но е оставил бельото и чантата й — добавих аз. — Всъщност това, което е общото между всички липсващи предмети, е, че те всички са свързани с армията, включително и кобурът и личното й оръжие, а те надали са били надписани. Той е оставил всичко, което принадлежи към цивилния живот, включително часовника и чантата й, в която има най-различни неща, надписани с нейното име. Така ли е?
— Това състезание ли е?
— Не, Синтия. Това е разследване на убийство. Ние обсъждаме възможни теории.
— Добре. Извинявай. Това е, което съдружниците при разследване на убийство правят, нали?
— Да.
Синтия помълча известно време, а после попита:
— Разбираш ли от тези неща?
— Надявам се.
— Е, добре. А защо е взел само военните й вещи?
— Древните воини са снемали доспехите и оръжието на своите мъртви врагове. Оставяли са само набедрената превръзка.
— И затова й е взел военните вещи?
— Може би. Просто едно хрумване. Може да е било само за отвличане на вниманието. Би могло да е някакво психическо заболяване, за което не съм чувал.
Тя ме погледна, докато караше. Аз добавих:
— Може би той не я е изнасилил. Но я е вързал по този начин, за да привлече вниманието върху сексуалната страна на своето действие, или може би, за да опозори тялото й, да разкрие голотата й пред света.
— Защо?
— Не зная още.
— А може би знаеш.
— Трябва да помисля за това. Започвам да си мисля, че я е познавал. — Всъщност знаех, че я е познавал. Продължихме да пътуваме в мълчание още известно време и после казах на Синтия:
— Не зная защо се е случило това, но чуй това като обяснение за това как се е случило: Ан Камбъл тръгва от главния щаб и отива направо на полигона, като спира на доста голямо разстояние от поста на редник Робинс. Има предварително уговорена среща с любовник. Те правят това често. Той се прави на въоръжен бандит, изненадва я, кара я да се съблече и те започват някакъв извратен садистично- мазохистичен секс с връзвания и т.н. — Погледнах към Синтия. — Разбираш какво имам предвид?
— Не разбирам нищо от сексуални извратености. Това е по твоята част.
— Добре казано.
Тя добави:
— Сценарият ти звучи като мъжки фантазии. Искам да кажа коя жена би си направила труда да бъде така свързана на студената земя, а и да го смята за удоволствие.
Виждах, че денят щеше да е дълъг, а аз дори не бях закусвал. Казах:
— Знаеш ли защо пликчетата й са били под въжето около врата й?
— Не, защо?
— Провери в справочника за убийствата в главата за сексуална асфиксия.
— Добре.
— Забеляза ли също, че имаше черно петно на ходилото на десния й крак.
— Не.
— Ако е от пътя, защо е била боса на пътя?
— Накарал я е да се съблече в или близо до джипа.
— Тогава защо бельото й беше на полигона.
Синтия отвърна:
— Може би е била заставена да се съблече до или в джипа, а после тя или извършителят са ги занесли до мястото, където е била овързана.
— Защо?
— Част от сценария, Пол. Сексуалните насилници имат невероятно сложни фантазии, които те усъвършенстват в умовете си, неща, които за тях имат силно сексуално значение, макар че за другите може да не означават нищо. Да накара някоя жена да се съблече, а после да отиде гола, носейки собствените си дрехи в ръка, до мястото, където възнамерява да я изнасили, е може би типична за него фантазия.
— Значи и ти разбираш от тия работи. Аз не съм единственият, който отговаря за перверзните.
— Запозната съм с патологични сексуални действия и криминални отклонения. Не зная много за съучастие в сексуални перверзии.
Не отговорих нищо на това и отбелязах:
— Линията, която ги разделя, е доста тънка и трудно се забелязва на моменти.
— Не мога да повярвам, че Ан Камбъл се е съгласила да участва. Тя със сигурност не би се съгласила да бъде удушена.
— Съществуват много възможности — започнах да разсъждавам аз — и ще е добре да не се обвързваме с нито една от тях.
— Нуждаем се от данните от криминалната лаборатория, от аутопсията, трябва да разпитаме много хора.
Ние? Загледах се в пейзажа, докато карахме в мълчание. Мъчех се да си спомня какво знаех за Синтия. Тя произхождаше от селския щат Айова, завършила беше държавен университет и беше специализирала в областта на криминологията, в някакъв цивилен университет по линията на армейската програма за повишаване на технологичните умения. Като много жени, а също и малцинства, които познавах в армията, службата тук им предлагаше повече пари, образование, престиж и перспективи за професионален растеж в сравнение с това, на което биха могли да се надяват във фермата, гетото или откъдето и да идваха. Спомнях си, че Синтия имаше положително отношения към армията — пътуване, приключения, сигурност, излизания и това не е зле за едно момиче, дошло от село.
— Какво мислиш?
— Мислех си за тебе. — Не последва отговор.
— Как са родителите ти? — попитах аз, макар че никога не ги бях чувал.
— Добре, а твоите?
— Добре Все още чакат да изляза оттук, да порасна, да се закотвя някъде и да ги направя дядо и баба.
— Трябва да бързаш с порастването.
— Добър съвет.
Не може да бъде! Синтия може да бъде саркастична, но това е реакция, когато е нервна. Хора, които са имали сексуални взаимоотношения, ако са чувствителни и емоционални уважават съществувалите отношения, а може би дори изпитват известна нежност към бившия партньор. Но съществуваше и известна неловкост в нашата ситуация, седнали един до друг и никои от нас не знае какви думи или тон да приеме. Казах отново:
— Мислех си за тебе. Искам да ми отговориш.
Тя ми отвърна:
— Аз също си мислех за теб.
И двамата мълчахме и гледахме напред, докато тя караше.
