Робинс?
— Каза ми повече, отколкото мислеше, че знае. Не е лоша. Добро момиче от Алабама.
— Ако е редник, то тя е достатъчно млада, за да ти бъде внучка.
— Може би е девствена.
— Значи може да бяга по-бързо от чичовците и братята си.
— Е, в страшно настроение си, няма що.
Тя разтърка слепоочието си:
— Съжалявам, но ти ме дразниш нарочно.
— Ами защо не отидеш да похапнеш нещо, а аз ще отида да се обадя на Карл Густав, преди да е чул за случая от някой друг и да ме е застрелял.
— Добре — тя се изправи. — Остави ме в този случай, Пол.
— Това зависи от хер Хелман.
Тя отново ме мушна в корема.
— Зависи от теб. Кажи му, че ме искаш.
— А какво, ако не искам?
— Но ти искаш.
Изпратих я до колата й и тя се качи.
— Беше ми приятно да работя с теб през последните шест часа и двадесет и две минути.
Тя се усмихна.
— Благодаря. На мен ми бяха приятни около петнадесет минути. Къде и кога ще се видим.
— Тук в 14.00 часа.
Тя потегли от паркинга, а аз наблюдавах как червеният „Мустанг“ се изгубва в обедното движение на гарнизона.
Върнах се в канцеларията на началника на военната полиция и открих къде се намира исканата от мен канцелария. Кент ме беше пъхнал в една дупка без прозорци, с две бюра, два стола, един шкаф и достатъчно място за едно кошче за боклук.
Седнах на едното от бюрата и прегледах кожения бележник с адреси, после го захвърлих и се опитах да премисля всичко отново — не самия случай, а мотивите, междуличностните взаимоотношения, и най- правилните действия от моя страна по отношение опазването на задника ми. След това си помислих и за самия случай.
Преди да се обадя на Хелман, трябваше да си изясня фактите и да си запазя теориите и мненията за себе се. Карл се интересува от факти, а личните мнения взема предвид само ако могат някак си да бъдат използвани срещу заподозрения. Карл не е оскотял на тема политика и проблемите, свързани с този случай, няма да го впечатлят. А по отношение на ръководството на персонала смята, че всички биха работили добре заедно, щом той им нареди. Миналата година в Брюксел го бях помолил да не ми възлага никакъв случай, или да ме изпраща на същия континент, на който работи Синтия Сънхил. Обясних му, че сме имали лично недоразумение. Той не знаеше какво означава това, но ме увери твърдо, че може би ще си помисли дали да го вземе предвид.
И така, аз вдигнах телефона и извиках Фолс Чърч, изпитвайки известно удоволствие от мисълта, че може би ще разваля деня на Карл.
ГЛАВА ОСМА
Оберфюрерът беше там и неговата секретарка и машинописка, Диане, ме свърза с него:
— Здравей, Карл.
— Здравей, Пол — отвърна той с едва доловим немски акцент.
Като оставихме настрани любезностите, аз го информирах:
— Тук стана убийство.
— Да?
— Дъщерята на генерал Камбъл, капитан Камбъл.
Мълчание.
— Вероятно е била изнасилена — продължих аз.
— В гарнизона?
— Да. На един от полигоните.
— Кога?
Отвърнах:
— Тази сутрин между 2.17 и 4.25 часа — с което изчерпах всички въпроси относно кой, какво, къде и кога.
Той зададе въпроса „защо“
— Мотив?
— Не зная.
— Заподозрени?
— Няма.
— Обстоятелства?
— Била е началник караул и отишла да провери постовете.
Добавих подробностите и за това как съм се замесил чрез полковник Кент, за срещата ми със Синтия Сънхил, за проучването на местопрестъплението и на извънгарнизонното жилище на жертвата. Не споменах стаята за отдих в мазето, тъй като знаех, че този разговор може би се записва и че строго погледнато, това не беше поверителна информация. Защо да поставям Карл в неудобно положение? Той замълча за момент, а после каза:
— Искам да се върнеш на местопрестъплението, след като тялото бъде махнато оттам, и като използваш същите колчета за палатка, да приковеш Синтия Сънхил към земята.
— Моля?
— Не виждам никаква причина една здрава жена да не може да измъкне колчетата.
— Аз обаче виждам, колчетата са били разположени под ъгъл спрямо тялото, Карл, и тя не е имала нужната сила, а освен това е имало и някой, който е сложил въже около врата й, освен това мисля — моето предположение е, че това е започнало като игра.
— Може би, а може би не. Но в някой момент тя е разбрала, че това не е игра. От минал опит знаем каква сила може да има една жена, когато разбере, че животът й е в опасност. Може да е била упоена или приспана. Нека токсикологът със сигурност провери за успокоителни. А междувременно ти и госпожа Сънхил ще се опитате да пресъздадете престъплението от начало до край.
— Имаш предвид само имитация, надявам се.
— Да, не я изнасилван и удушавай.
— Ставаш мекушав, Карл. Добре, ще предам предложение то ти.
— Това не е предложение. Това е заповед. А сега ми кажи по-подробно какво намери в жилището на капитан Камбъл.
Казах му и той не направи никакъв коментар относно пропуска ми да уведомя цивилните власти. Така че аз го попитах:
— Относно доклада, ще имаш ли някакви проблеми, свързани с влизането ми в жилището й и изнасянето на съдържанието му?
— Относно доклада, ти си уведомил най-близките й роднини, които са се съгласили, дори са предложили това действие. Научи се да си пазиш гърба, Пол. Няма винаги аз да върша това. Сега ти давам пет секунди да се настроиш за работа.
Използвах петте секунди, рисувайки си чудесна мислена картина как съм застанал с ръце около врата на Карл, който беше с изплезен език и изскочили очи…
— Свърши ли?
— Още една секунда — кожата му посиня, и накрая… — свърших.
— Добре. Искаш ли помощ от ФБР?
— Не.
