Дъщерята на генерала

— Искаш ли друг следовател от тази канцелария или от отдела ни в Хадли?

— Хайде да започнем отначало. Аз дори не искам случая.

— Защо не?

— Тук вече имам един незавършен случай.

— Довърши го.

— Карл, разбираш ли, че това убийство е много деликатно… много…

— Имал ли си някакви лични взаимоотношения с жертвата?

— Не.

— Изпрати ми по факса предварителния си доклад, да бъде на бюрото ми до 17.00 часа днес. Диане ще определи номер на случая. Нещо друго?

— Ами, да. Въпроси относно медиите, официалното становище на Министерството на войната, на канцеларията на главния прокурор, на Министерството на правосъдието, личното становище на генерала и това на съпругата му, въпросът относно това дали генералът ще продължи да изпълнява задълженията си тук, дали…

— Просто разследвай убийството.

— Това исках да чуя.

— Е, чу го. Нещо друго?

— Да, искам госпожа Сънхил да бъде отстранена от случая.

— Аз не съм й възлагал случая. Тя защо е там?

— По същата причина, по която съм и аз. Просто бяхме тук. Не сме свързани със структурите или с персонала тук. Кент ни помоли да останем, докато ти официално определиш екип.

— Ти си официално определен. Защо не я искаш?

— Не можем да се понасяме.

— Никога не сте работили заедно. Така че, на какво се дължи тази неприязън?

— Имахме конфликт на лична основа. Нямам никаква представа за професионалните й умения.

— Тя е доста способна.

— Няма никакъв опит в областта на убийствата.

— Ти нямаш почти никакъв опит в областта на изнасилванията. Тук имаме убийство и изнасилване, така че вие образувате чудесен екип.

— Карл, мисля, че веднъж обсъждахме това. Ти ми обеща да не ни пращаш на едно място по едно и също време. Тя защо беше тук?

— Никога не съм обещавал такова нещо. Интересите на армията са на първо място.

— Точно така. Най-добре ще се удовлетворят интересите на армията, ако ти я отзовеш още днес. Случаят й тук е приключил.

— Да, получих доклада й.

— Значи?

— Почакай малко.

Остави ме да чакам. Карл беше особено безчувствен и труден, което, както зная, е неговият начин да ми каже, че той има пълно доверие в умението ми да се справя с една трудна задача. И все пак би било приятно да чуя една две думи, които потвърждаваха, че съм се натресъл зле. Да, Пол, това ще бъде много деликатно, много трудно и съществува опасност за кариерата ти. Но аз съм зад теб. Може би дори няколко думи за жертвата и семейството й. Трагично, да, трагично. Такава млада, красива и интелигентна жена. Родителите й вероятно са съкрушени. Искам да кажа, Карл, стани по-човечен.

— Пол?

— Да?

— Беше госпожа Сънхил, на другата линия.

Помислих си, че може да е тя.

— Тя не би трябвало да действа през главата ми…

— Аз, разбира се, я смъмрих.

— Добре. Нали виждаш защо аз…

— Казах й, че не искаш да работиш с нея и тя твърди, че я дискриминираш заради пола, възрастта и религията й.

— Какво! Та аз дори и не зная религията й.

— Написана е на опознавателните й знаци.

— Карл, шегуваш ли се с мен?

— Това е сериозно обвинение срещу теб.

— Казвам ти лично е. Не се разбираме.

— Разбирали сте се много добре в Брюксел, според това, което знам.

Върви по дяволите, Карл.

— Виж какво, подробно ли искаш да ти го обяснявам?

— Не, вече ми беше обяснено подробно от човек от Брюксел миналата година и от госпожа Сънхил преди минута. Надявам се, че моите служители ще се държат почтено в личния си живот и въпреки че не искам да се обречете на безбрачие, аз изисквам да бъдете дискретни и да не компрометирате себе си, армията или възложената ви задача.

— Никога не съм го правил.

— Да, но ако годеникът на госпожа Сънхил ти беше вкарал един куршум в главата, аз трябваше да оправям кашата.

— Това щеше да бъде последната ми мисъл преди мозъкът ми да се разхвърчи наоколо.

— Добре. Значи си професионалист и ще установиш професионални взаимоотношения с госпожа Сънхил. Край на въпроса.

— Да, сър.

Попитах го:

— Тя женена ли е?

— Какво значение има за теб?

— Съществуват лични съображения.

— Нито ти, нито тя имате личен живот, докато не приключите със случая. Нещо друго?

— Каза ли на Сънхил за доста странния си експеримент?

— Това е твоя работа.

Карл Густав затвори, а аз останах за момент да обмислям възможностите си за действие, които се свеждаха до това да подам оставка или да остана. В действителност аз бях изслужил своите двадесет години и бих могъл да подам документите си за напускане по всяко време, да получа половин заплата и да си живея живота.

Съществуват различни начини за прекратяване на военна кариера. Повечето мъже и жени прекарват последните една-две години на някой сигурен пост и постепенно преминават в забрава. Някои офицери остават прекалено дълго, не успяват да получат следващото повишение и биват дискретно помолени да напуснат дискретно. Малцина щастливци се оттеглят в блясъка на славата. А съществуват и такива, които се втурват към този последен момент на слава и завършват в пламъци. Подбирането на подходящия момент е най-важно.

Като се оставят настрана съображенията, свързани с кариерата, знаех, че ако се измъкна, този случай ще ме преследва завинаги. Бях налапал въдицата и не зная какво бих казал или направил, ако Карл се беше опитал да ме отзове от случая. Но Карл беше от тези хора, които винаги ти противоречат и правят обратното на това, което им предлагаш, така че когато казах, че не искам случая, аз го получих, а когато казах, че не искам Синтия, получих и нея. Карл не е толкова умен колкото се мисли.

На бюрото в новата ми канцелария бяха медицинското и личното досие на Ан Камбъл и аз прелистих второто. Тези досиета съдържат цялата военна кариера на даден войник и може да дават много информация и да бъдат много интересни. В хронологичен ред, Ан Камбъл е влязла в Уест Пойнт преди около дванадесет години, завършила е сред горните десет процента на випуска си, получила обичайния тридесетдневен отпуск за дипломиране и е била изпратена, по нейна молба, във Военната офицерска