Синтия превключи на трета скорост, докато минахме през главния гарнизон и излязохме в гористия район. Тя каза:
— Хубав костюм.
— Благодаря.
„Дъ грейтфул дед“ пееха „Малко сиво“. Изключих компактдиска.
— Обядва ли? — попита тя.
— Не.
— Свърши ли нещо полезно? — заинтересува се тя.
— Вероятно не.
— Ядосан ли си от нещо?
— Да.
— Карл може да бъде много досаден.
— Ако му се обадиш отново във връзка с този случай, ще подам оплакване срещу теб.
— Да, сър.
Продължихме в мълчание за известно време, а после тя каза:
— Трябва ми телефонният ти номер и адрес.
Дадох й ги и тя каза:
— Отседнала съм в квартирите за командировани офицери — А после добави: — Защо не се преместиш там? Имам предвид ККО. По-удобно е.
— Харесва ми паркингът за каравани в Уйнспъринг Прайс.
— Паркингите за каравани в горите са страшни.
— Не и за истинските мъже.
— О, да не си взел някой да живее при теб?
Тя реши, че това е много смешно и се засмя на собствената си шега, а после прикри уста е ръка с театрален жест и каза:
— О, съжалявам. Би трябвало да се опитам да събудя доброто в теб.
— Не си губи времето.
Синтия не е манипулатор, но са известни случаи, когато е манипулирала. Разликата не е голяма, но е важна. В основата си тя е непресторена и честна и ако й харесва начинът, по който някой мъж изглежда или се държи, тя му го казва. Казвал съм й да бъде малко по-малко откровена, защото някои мъже биха го приели като аванси. Но тя не го разбира и такава жена разследва изнасилвания. Казах й:
— Имаме си канцеларчик — машинописец, специалист Бейкър.
— Мъж или жена?
— Не забелязвам такива неща. А между другото каква е твоята религия?
Тя се усмихна, измъкна опознавателния си знак от ризата и започна да го чете, докато караше — Я да видим… АВ… Американски Баптист? А не, това е кръвната ми група… А, ето го, презвитерианска.
— Не ми е смешно.
— Съжалявам за това. Карл знаеше, че е шега.
— Карл може да различи някоя шега само ако хората около него се смеят.
— Хайде, Пол. Ти без друго не вземаш на сериозно всички тези неща за предразсъдъците. Ако мога да ти дам един съвет — бъди внимателен. Не е нужно да говориш с новия жаргон или да декларираш предубежденията си, но не се шегувай с тия нови неща, също така. Това няма да ти се размине от професионална гледна точка.
— Да не си комисар?
— Не, аз съм ти съдружник. — Тя ме мушна в ръката. — Не се дръж така с мен.
— Добре.
Явно Синтия не беше в толкова враждебно настроение. Или нещо хубаво се беше случило в двучасовото й отсъствие, или тя беше премислила или спомнила някои неща за Пол Бренер, които не бяха изцяло лоши. За да се върнем обратно на въпроса, аз я попитах:
— Прочете ли нещо за сексуална асфиксия?
— Разбира се. Напълно необяснима е.
— Сексът е необясним, ако си помислиш за това.
— Може би за теб.
— Кажи ми за сексуалната асфиксия.
— Добре… в основни линии означава да имаш стегнато въже около врата си по време на сексуална възбуда. Обикновено го правят мъже, докато мастурбират. Автоеротично. Известни са обаче случаи и на жени, практикуващи автоеротична асфиксия. Понякога хомосексуални или хетеросексуални партньори го правят един на друг по време на полов акт. Обикновено се върши по взаимно съгласие, но не винаги и понякога има фатален изход, случаен или не. И тогава става полицейски проблем.
— Вярно. Виждала ли си го някога на практика?
— Не. А ти?
— Правила ли си го?
— Не, Пол. А ти?
— Не, но веднъж го видях. Един тип си беше нагласил нещо, на което да се окачи докато мастурбира, но столчето, на което беше стъпил, се подхлъзнало и той се обесил наистина. Автоеротична грешка с фатален край. Тези от военната полиция помислиха, че е самоубийство, разбира се. Но когато жертвата е гола и около нея има еротични принадлежности, може да си почти сигурна, че е било нещастен случай. Опитай се да го обясниш на семейството.
— Мога да си представя. — Тя поклати глава и каза: — Не разбирам какво удоволствие можеш да изпиташ от това. Не се казваше в ръководството.
— Е, има го в други ръководства. Ето откъде идва удоволствието: когато се прекъсне притокът на кръв и кислород към мозъка, се засилват някои усещания, отчасти като резултат от намален самоконтрол. Временната липса на кислород причинява замайване, чувство за лекота и дори приповдигнатост. То е като еуфория, но без наркотици или алкохол. В това състояние много хора изпитват по-силна сексуална възбуда и удовлетворение. — Добавих: — Чувал съм, че когато достигнеш оргазъм, наистина го достигаш, но ако нещо объркаш, го достигаш и си заминаваш. Преминаваш в историята.
— Това не е смешно.
— Не е. Освен това само част от номера е физиология. Останалото е ритуалното поведение, което съпровожда повечето прояви на сексуална асфиксия — голотата или носенето на необичайни дрехи, сексуалните и еротични принадлежности, фантазията, декора и най-вече опасността.
— Кой е измислил това?
— Без съмнение е било открито случайно. Може би има такива рисунки в египетските пирамиди. Човешките същества са безкрайно изобретателни, когато става въпрос за лично удоволствие.
Тя помълча, докато караше, после ме погледна и най-накрая ме попита:
— И ти мислиш, че нещо такова се е случило с Ан Камбъл?
— Ами… пликчетата около врата й са били поставени, за да не остане издайнически отпечатък от въжето. Това е много характерно за сексуалната асфиксия, когато не се предвижда да свърши със смърт. — Добавих: — Това е един от начините да се изтълкува сцената, която видяхме, но нека изчакаме резултатите от техническия отдел.
— Къде са били дрехите й?
— Може би ги е пуснала някъде.
— Защо?
— Част от риска и фантазията. Както ти спомена по-рано, ние не можем да знаем кое е било важно за нея в сексуално отношение, нито какви сложни представи е била изградила в съзнанието си. Помисли си, ако искаш, за твоята собствена градина на удоволствията и се опитай да си представиш как друг човек би погледнал на нея. — За да запълня неловкото мълчание, добавих: — Този тип личности получават удовлетворение изключително само от личните си сложни фантазии, със или без партньор. Започвам да мисля, че това, което видяхме на шести полигон, с било по сценарии, режисура и постановка на Ан Камбъл, а не на нейния партньор или убиец.
