— Виждам това.
— Мразя престъпленията на открито. — Той измъкна една носна кърпичка, сне си кепето и попи потното си теме.
Аз го информирах:
— Нов меморандум от Пентагона, Кал. Ти не си нисък и плешив, ти си човек, който има проблеми със скалпа.
Той погледна към Синтия:
— С този тип ли трябва да работиш?
— Той се опитва да дразни мен, а не теб. Току-що му изнесох лекция за чувствителността.
— Така ли? Не си губи времето.
— Точно така — съгласи се Синтия. — Получи ли материала, който ти изпратих по случая Нийли?
— Да. Направихме ДНК анализ на семенната течност, която бяхме взели от вагината й и на това, което ни изпрати вчера от изнасилвача, който е направил самопризнание. Едни и същи са, така че самопризнанието е вярно. Поздравления.
Аз също се включих в поздравленията и попитах Кал:
— Някакви следи от семенна течност по тази жертва?
— Направих изследване с ултравиолетова светлина и не намерих никакви следи от семенна течност. Взехме вагинална, орална и анална проби и ще имаме резултати след около половин час. — Той добави: — Хората от дактилоскопския отдел вече обработиха тялото, джипа, чантата й, колчетата за палатка и въжето. Фотографите почти са привършили, а серолозите са в камионите с проби от кръвта, слюнката и отворите. Химиците сега търсят някакви следи по тялото, но трябва да ти кажа, че не виждам дори и един чужд косъм по него, а мъхът вероятно е от нейното бельо и дрехи. Доведох и екип от лабораторията за изследване на сечивата и те проучват колчетата за палатка и въжето, но те са най-обикновени, а колчетата и въжето са стари и употребявани. Така че, да отговоря на въпроса ти, все още нямаме никаква улика за теб.
Кал има склонност към отрицателните отговори. После ти съобщава, че след часове усилена и блестяща работа в лабораторията, е намерил нещо. Тайната да се превърнеш в легенда е в това да направиш работата ти да изглежда по-трудна, отколкото е. Аз сам го правя от време на време. Синтия все още не го е разбрала. Попитах Кал:
— Махнахте ли вече колчетата от палатка?
— Само това при левия й глезен, за да вземем аналната проба и за да проверим дали по колчето има някаква друга пръст, освен тази, в която е забито сега. Но като че ли всичко е червената глина на Джорджия.
— Искам да провериш дали някое от колчетата при китките й би могло да бъде измъкнато от жертвата, ако е имала възможност да го направи. Провери също дали някой от възлите на китките е хлабав. Освен това искам да ми кажеш дали според теб тя е държала, или би могла да държи някой от краищата на въжето.
— Сега ли?
— Моля.
Кал се обърна и тръгна. Синтия ми каза:
— Ако нито едно от тези неща са верни или възможни, тогава можем да изключим фатален изход от автоеротичен акт. Нали?
— Да.
— И тогава ще търсим извършител?
— Извършител или съучастник. Все още изглежда като че ли е започнало на шега. — После добавих: — Това не е за всеобщо разпространение.
— Разбира се — каза тя. — Нямам нищо против да видя тялото отново. Зная какво търсим.
Тя тръгна по мушамената пътека към навеса, клекна до тялото и се загуби сред тълпата. Аз се обърнах, тръгнах обратно към пътя и застанах до джипа. Погледнах нагоре към поста, където е стояла редник Робинс, но не можах да видя склада за муниции от разстояние един километър. Завъртях се и погледнах надолу но пътя в посоката, от която бяхме дошли. Забелязах, че пътят правеше завой надясно, така че ако някое превозно средство спреше на стотина метра оттук, до пети полигон, неговите светлини можеше да не бъдат видени от мястото, където е стояла Робинс. Имаше нещо около часовете, което ме притесняваше, и трябваше да обмисля възможността първите светлини, които Робинс е видяла, да не са били непременно тези от джипа на Ан Камбъл — защото ако са били, какво е правила Ан Камбъл между времето, когато е тръгнала от главния щаб в 01.00 и времето, когато Робинс е видяла светлините в 02.17 часа.
Синтия и Кал се приближиха и Кал ме информира:
— Колчетата са забити здраво в глината. Един от нашите едва не получи херния, докато ги измъкне с хирургически ръкавици. Възлите бяха определени като неправилни и човек би ги развързал трудно, дори и да използва механична помощ. А що се отнася до въжето, краищата му стигат до ръцете й, но ако ме питаш за моето мнение, мисля, че тя не би могла да ги дръпне сама. Мислиш си за нещастен случай при автоеротичен акт?
— Само ми мина през ума. Между нас да си остане.
— Да. Но ми се струва, че снощи си е имала компания, макар че все още не можем да намерим никакви следи от нея.
— Къде беше отпечатъкът от бос крак?
— На около половината път между пътя и тялото. Някъде там.
Той посочи към място, където един от неговите хора правеше отливка от отпечатъка. Кимнах.
— Как е било срязано въжето?
Кал отвърна:
— Срязано е с един удар. Като с брадва или сатър, може би върху дървена повърхност. Вероятно не е извършено тук — хората, изследващи инструментите, провериха пейките за нарези. Най-вероятно парчетата са били отрязани предварително и донесени тук. — После добави: — Като специални принадлежности за изнасилване.
Но устоя на изкушението да употреби думи като „предумишлено“ или „организиран изнасилвач“. Харесвам хора, които се придържат към своята сфера на компетентност. В действителност това, което изглеждаше като принадлежности за изнасилвания по-вероятно бяха аксесоари от личния склад на жертвата. Но беше по-добре ако всички продължаваха да мислят за изнасилване.
Кал ми каза:
— Искаше да знаеш за черното петно на дясното й ходило.
— Да.
— Деветдесет и девет процента е сигурно, че е асфалт. Ще знаем със сигурност след около час. Ще сравня петното с пътя тук, но няма да бъде окончателно.
— Добре.
— Как се натресе на този случай? — попита ме той.
— Помолих да ми го дадат.
Той се засмя, а после каза:
— Не бих искал да съм на твое място.
— Аз също, ако намериш отпечатъците ми в джипа.
Той се усмихна, като че ли му беше приятно да си говорим, така че му напомних:
— Ако оплескаш нещо, по-добре си помисли къде би могъл да живееш с половин заплата. Доста хора отиват в Мексико.
— Ако аз оплескам нещо, мога да се покрия. Ако ти оплескаш нещо, все едно, че си се покрил с трева, а полковник Хелман е косачка.
И това беше неприятната истина. Уведомих го:
— Канцеларията, домашните и личните вещи на жертвата са в един хангар в Джордън Фийлд, така че като приключиш тук, иди там.
— Зная. Тук ще сме приключили, докато се стъмни, а после ще изкараме една нощна смяна в хангара.
