— Къде беше ти снощи?
— Самичък в къщи, в моята каравана до около 04.30 часа. Отидох в оръжейния склад около 05.00. Нямам свидетели.
— Правдоподобна история — изсумтя Кент, който изглеждаше изключително щастлив от това, че нямах алиби. Обърна се към Синтия: — А ти?
— Прибрах се в хотела за командировани офицери около 19.00 и писах доклада си за случая Нийли докъм полунощ, после си легнах, сама, бях събудена от военен полицай, който чукаше на вратата ми около 05.30.
Аз отбелязах:
— Никога досега не съм чувал три по-слаби алибита. Но, добре, засега ще минат. Въпросът е, че този гарнизон е като малък град и приятелите, познатите и семейството на починалата са сред най-висшите кръгове на тази общност.
Казах на Кент:
— Ти искаше някой страничен човек да работи по този случай, нали?
— Вярно е. Но недей насилва нещата, Пол.
— Защо си изпратил да повикат госпожа Сънхил?
— По същата причина, по която извиках и теб. Гостуващ талант.
Хрумна ми, че гостуващ талант беше друг начин да се каже: „Искаме двама следователи, които не са наясно с мръсотията, за която всички тук знаят“. Попитах Кент:
— Колко добре познаваше Ан Камбъл?
Той се поколеба за момент, после подбра думите:
— Доста добре.
— Би ли обяснил по-подробно.
Очевидно полковник Кент, който имаше по-висок чин от мен, и който също беше ченге, не беше доволен. Но той беше професионалист и следователно знаеше какво се иска от него. Усмихна се принудено и каза:
— Ще трябва ли да си прочетем правата един на друг?
Усмихнах му се в отговор. Беше неловко, но необходимо.
Той се изкашля и каза:
— Капитан Камбъл беше изпратена тук преди около две години. Аз бях тук по това време, а също и генерал и госпожа Камбъл. Семейство Камбъл ме поканиха у тях заедно с няколко други офицери, за да се запозная с дъщеря им. Областите, в които работехме, не бяха свързани пряко, но като психолог тя се интересуваше от криминалното поведение, а аз се интересувах от криминалното съзнание. Няма нищо странно в това един офицер от изпълнителната власт и един психолог да имат общи интереси.
— Така че вие станахте приятели?
— До известна степен.
— Обеди?
— Понякога.
— Вечери? На чашка?
— От време на време.
— Сами?
— Веднъж или два пъти.
— Но ти като че ли не знаеше къде живее.
— Знаех, че живее извън гарнизона. Но никога не съм ходил в къщата й.
— А тя била ли е в твоята?
— Да. Няколко пъти. На приеми.
— Жена ти харесва ли я?
— Не.
— Защо не?
— Сам се сети, Бренер.
— Добре. Сетих се.
Синтия имаше благоразумието да не се включи при разпита на офицер с по-висок чин, така че аз се обърнах към нея:
— Някакви въпроси към полковник Кент?
Синтия отвърна:
— Само логичният.
Тя погледна Кент.
Той каза:
— Никого не съм имал интимни отношения с нея. Ако бях имал, щях да ви кажа от първата минута.
— Надявам се — казах аз. Попитах го — Тя имаше ли си постоянен приятел?
— Аз не зная за такъв.
— Имаше ли врагове?
Той си помисли малко и после отвърна:
— Някои жени не я харесваха. Мисля, че се чувстваха застрашени. И някои мъже не я харесваха. Те се чувстваха…
— Непълноценни — подсказа Синтия.
— Да. Нещо такова. А може би беше прекалено хладна с някои от по-младите, неженени офицери, които си падаха по нея. Но що се отнася до истински врагове, не зная за такива.
Той се поколеба, а после добави:
— Като се има предвид как умря, мисля, че е убийство от страст. Искам да кажа, че има жени, към които можеш да изпитваш нормални сексуални или романтични представи, но Ан Камбъл, според мен, пораждаше мисли за насилие у някои мъже. Предполагам, че някой просто не се е овладял. След изнасилването той е знаел, че ще си има сериозни неприятности. Може би Ан го е предизвикала. Доколкото я познавам, не бих се учудил, ако го е направила. Той си е представил живота в Лийвънуърт и я е удушил.
Кент погледна към Синтия и мен.
— Много мъже са ръководени от едноокото, разгонено чудовище и то ги води направо в ада. Виждал съм доста такива случаи в работата си. Вие също.
Вярно. Но в този случай аз повече се интересувах от това, което чудовището търсеше. Попитах Кент:
— Знаеш ли дали се е срещала с мъже? Била ли е активна в сексуално отношение?
— Не зная дали е била активна в сексуално отношение. Зная само за един неженен офицер, който излизаше с нея — лейтенант Елби, един от помощниците на генерала — но тя никога не е обсъждала личния си живот с мен и нейното поведение никога не е привличало професионално вниманието ми. От друга страна, човек не можеше да не се запита как ли се забавлява тя.
— Как мислиш се е забавлявала?
— Така както аз бих постъпил на нейно място. Да държа професионалния си живот отделно от личния в цивилното общество.
— Какви досиета има Ярдли за нея?
— Ами… предполагам, че има предвид, когато тя беше арестувана в Мидлънд преди около година. Ярдли ми се обади още преди да я регистрират, аз отидох там и я прибрах.
— Значи все пак е привлякла вниманието ти професионално.
— До известна степен. Това не беше официално. Ярдли каза, ме няма да се прави досие и няма да останат никакви доказателства за ареста.
— Явно е излъгал. За какво беше арестувана?
— Ярдли каза, че е било за нарушаване на спокойствието.
— По какъв начин Ан Камбъл е нарушила спокойствието на Мидлънд?
— Карала се е с някакъв тип на улицата.
— Някакви подробности?
— Не. Ярдли не искаше да каже. Каза само да я заведа в къщи.
