вашата скръб. Никой от нас не може да го промени.
Генерал Камбъл кимна.
— Тогава аз ще ви окажа пълното си съдействие и ще ви обещая сътрудничеството на всички тук.
— Благодаря, сър.
— Имате ли някаква идея кой би могъл да извърши това.
— Не сър.
— Мога ли да разчитам, че вие ще работите бързо и че ще направите всичко възможно да се намали сензационната страна на този случай и че от вас ще има повече полза, отколкото вреда тук?
Отвърнах:
— Уверявам ви, че нашата единствена цел е да извършим арест колкото се може по-скоро.
Синтия добави:
— Предприехме стъпки от самото начало да сведем до минимум външното участие. Прехвърлихме цялото съдържание на дома на капитан Камбъл тук в гарнизона. Шефът на полицията Ярдли не изглежда доволен от това и подозирам, че ще се свърже с вас във връзка с това. Ако бъдете така любезен да му кажете, че сте ни упълномощили да го направим, бихме ви били много благодарни. По отношение намаляване сензационния ефект и вредата за армията и гарнизона няколко думи от ваша страна към Ярдли биха имали голям ефект за постигането на тази цел.
Генерал Камбъл се втренчи в Синтия за дълго време. Без съмнение той не можеше да погледне някоя млада привлекателна жена на тази възраст, без да помисли за дъщеря си. Какво точно мислеше за дъщеря си, обаче, аз не знаех. Той й каза:
— Може да го считате за направено.
— Благодаря, генерале.
— Доколкото разбрах, генерале, вие е трябвало да видите дъщеря си тази сутрин, след като тя се освободи от наряд? — добавих.
Той отвърна:
— Да, трябваше да закусим заедно. Когато не пристигна, аз се обадих на полковник Фаулър в щаба, но той каза, че тя не е там. Мисля, че той й се е обадил вкъщи.
— Кога стана това, сър?
— Не съм сигурен. Тя трябваше да пристигне вкъщи в 07.00. Вероятно съм се обадил в щаба в 07.30.
Не продължих в тази насока, но казах:
— Генерале, ние сме благодарни за предложението ви за пълно сътрудничество и ще се възползваме от него. При първа възможност от ваша страна бих желал да проведа един по подробен разговор с вас и госпожа Камбъл. Може би утре.
— Страхувам се, че утре имаме да уреждаме погребението и други лични въпроси. Денят след погребението може би ще бъде удобен.
— Благодаря ви. Семейството често има информация, която без да осъзнава, би могла да бъде изключително важна при разрешаването на случая.
— Разбирам. — Той помисли малко и после попита: — Мислите ли, че е бил някой, когото тя е познавала?
— Много е възможно — отвърнах аз и погледите ни се срещнаха.
Той не отклони поглед и ми каза:
— Аз също имам това усещане.
Попитах го:
— Говорил ли е някой друг, освен полковник Фаулър, с вас за обстоятелствата около смъртта на дъщеря ви?
— Не. Полковник Фаулър ме информира.
— За възможното изнасилване и как е била намерена?
— Да.
Последва дълго мълчание и от предишния си опит с генерали знаех, че той не ме чака да заговоря, а че разговорът беше приключил.
— Има ли нещо друго, което бих могъл да направя за вас сега, сър?
— Не… само намерете мръсника. — Той се изправи и натисна едно копче на бюрото си, после каза: — Благодаря, че ми отделихте от времето си.
Синтия и аз се изправихме и аз казах:
— Благодаря ви, генерале — и се ръкувах с него. — И още веднъж най-искрените ми съболезнования към вас и семейството ви.
Той пое ръката на Синтия и може би само така ми се стори, но като че ли я задържа дълго време, като я гледаше в очите. После каза:
— Зная, че ще положите всички усилия. Дъщеря ми би ви харесала. Тя харесваше самоуверени жени.
— Благодаря ви, генерале — отвърна Синтия. — Имате обещанието ми. Ще положа всички усилия и още веднъж най-искрените ми съболезнования.
Вратата зад нас се отвори и полковник Фаулър ни придружи през централния коридор към външната врата. Той ми каза:
— Разбирам, че имате специални пълномощия за арести. Но ще ви помоля да ме уведомявате преди да арестувате някого.
— Защо?
— Защото — отвърна той малко рязко — не обичаме нашите хора да бъдат арестувани от външни хора без нашето знание.
— Случва се доста често — съобщих му аз. — Всъщност, както може би знаете, аз изпратих сержанта от оръжейния склад в затвора преди час. Но ако желаете, ще ви уведомя.
— Благодаря ви, мистър Бренер. Обикновено има три начина да се свърши нещо — правилният начин, грешният начин и военният начин. Имам усещането, че вие се опитвате да го вършите по правилния начин, който е грешния, мистър Бренер.
— Зная това, полковник.
Той погледна към Синтия и каза:
— Ако промените решението си относно тридесетте дни отпуск, уведомете ме. Ако не, моля дръжте ме в течение. Господин Бренер изглежда е от този тип хора, които до такава степен биват погълнати от работата си, че забравят за протокола.
— Да, сър — отвърна Синтия. — И моля опитайте се да ни уредите среща с генерал и госпожа Камбъл скоро. Ще ни бъде необходим поне един час. Освен това, моля обадете ни се в сградата на военната полиция, ако се сетите за нещо важно.
Той отвори вратата и ние излязохме. Преди да я затвори, аз се обърнах и му казах:
— Между другото, чухме обаждането ви до капитан Камбъл от телефонния й секретар.
— О, да. Сега изглежда малко глупаво.
— В колко часа се обадихте, полковник?
— Около 08.00 часа. Генералът и госпожа Камбъл очакваха дъщеря си около 07.00 часа.
— Откъде се обадихте, сър?
— Бях на работа — в главния щаб.
— Проверихте ли в щаба дали капитан Камбъл не е била забавена на наряда си?
— Не… просто предположих, че е забравила и се е прибрала вкъщи. Нямаше да е за първи път.
— Разбирам. А погледнахте ли да видите дали колата й е на паркинга на главния щаб?
— Не… предполагам, че би трябвало да го направя.
Попитах го:
— Кой ви съобщи подробностите относно смъртта на капитан Камбъл?
— Говорих с началника на военната полиция.
— И той ви каза как е била намерена?
