по-пълен доклад от този, който си му изпратил по-рано днес.
— Е, може да импровизира нещо, имам работа.
— Аз напечатах един доклад и го изпратих по факса в дома му.
— Благодаря. Какво се казваше в доклада?
— Оставила съм един екземпляр на бюрото ти. Имаш ли ми доверие, или не?
— Разбира се. Просто този случай върви на зле и може би е по-добре, ако името ти не стои под докладите.
— Правилно. Подписах го с твоето име.
— Какво?
— Шегувам се. Остави ме аз да се грижа за кариерата си.
— Добре. Нещо от криминалния отдел?
— Да. От болницата са изпратили предварителен протокол в канцеларията на шефа на военната полиция. Смъртта е настъпила не по-рано от полунощ и не по-късно от 04.00.
— Това и аз го зная.
Докладът от аутопсията, наречен по някаква необяснима причина протокол, обикновено започваше там, откъдето този на криминалистите свършваше, макар че двата се застъпваха малко, което беше добре. Колкото повече вампири, толкова по-добре.
— Освен това смъртта със сигурност е настъпила в резултат от асфиксия. Открити са вътрешни травми по гърлото и шията й и тя е прехапала езика си. Всичко това съответства с удушаване.
Виждал съм аутопсии и както можете да си представите, не са приятни за гледане. Да си убит и гол е достатъчно унизително, но да бъдеш нарязан и изучаван от група непознати е върха на посегателството върху човешкото достойнство.
— Какво друго? — попитах аз.
— Вкочаняването и посиняването съответстват на положението на тялото при откриването му, така че изглежда смъртта е настъпила там и тялото не е било премествано от друго място. Освен това няма други наранявания освен тези от въжето около врата й, никакви други травми по откритите тъкани, нито по костите, мозъка, вагината, ануса, устата и така нататък.
Кимнах, но не направих никакъв коментар.
— Какво друго?
Синтия ми даде подробно описание на съдържанието на стомаха, на пикочния мехур и червата, състояние на вътрешни органи и анатомична справка. Доволен бях, че не бях доял оня сандвич със сирене, защото стомахът ми започваше да се вълнува. Синтия продължи:
— Има раничка по шийката на матката, което би могло да се дължи на аборт, прекарано заболяване или може би вкарване на големи предмети.
— Добре… това всичко ли е?
— Засега това е всичко. Съдебният лекар все още не е направил мнкроскопско изследване на тъканите и течностите, нито токсикологично, което те искат да направят независимо от криминалната лаборатория. — Синтия добави: — От тях не е могла да скрие нищо, нали?
— Само едно.
— Вярно. Има също така някои предварителни бележки от Кал. Извършили са серологичните проби и не са открили никакви приспивателни или отрова в кръвта й, само малко алкохол. Открили са слюнка в ъглите на устата й, която се е стичала надолу, което съответства с положението на тялото. Открили са пот на различни места и изсъхнали сълзи, които са се стичали надолу от очите й също в съответствие с положението на тялото. И за трите течности е доказано, че принадлежат на жертвата.
— Сълзи?
— Да. — Синтия каза: — Много сълзи. Тя е плакала.
— Това съм го пропуснал.
— Но те не са.
— Да, но сълзите не съответстват с липсата на рани и не са задължително свързани с удушаването.
— Така е — съгласи се Синтия. — Но съответстват с това да бъдеш вързан от някой луд и да ти кажат, че ще умреш. — Тя добави: — Това, което не се връзва, е твоята теория, че е била доброволен участник. Така че, може би ще трябва да промениш теорията си.
— Аз приспособявам теорията си към фактите. — Помислих малко и после казах: — Ти си жена. Какво я е накарало да плаче?
— Не зная, Пол. Не съм била там.
— Но ние ще трябва да отидем там. Тя не е от тези жени, които лесно биха заплакали.
Синтия кимна.
— Съгласна съм с това. Така че това, което я е накарало да плаче, може би е било емоционална травма.
— Правилно. Някой, когото тя е познавала, я е накарал да плаче, без дори да я докосва.
— Може би. Но тя би могла сама да се накара да плаче. Все още не знаем.
— Правилно.
Резултатите от криминалистическото изследване са обективни. А именно, открити са изсъхнали сълзи в големи количества. Сълзите са принадлежали на жертвата. Текли са от очите към ушите, което означава, че са текли, когато тялото с било в легнало положение. Край на изложението. Излиза Кал Сайвър и влиза Пол Бренер. Сълзите свидетелстват за плач. Тогава
Синтия каза:
— Открити са влакна от собственото й бельо и от униформа, която вероятно е била нейна, но би могла да бъде и на някой друг. Други влакна не са били открити. Освен това единствените косми, открити по и около тялото, са нейни.
— А косъмът в мивката в тоалетната?
— Той не е бил неин. Бил е черен, небоядисан, от човек от бялата раса, от глава, вероятно е паднал, не с бил изтръгнат или отрязан, по стеблото са определили, че принадлежи на кръвна група 0. Не е имало корен, така че генетичния код и полът не могат да се определят окончателно, но според Кал, който се основава на дължината и на липсата на боя, балсами, гелове и други такива, е принадлежал на мъж. Определен е като къдрав, а не с права или чуплива коса.
— Струва ми се, че току-що срещнах един тип с такава коса.
— Да. Трябва да вземем кичур от косата на полковник Мур за микроскопски анализ.
— Правилно. Какво друго?
— Ами, не е открита сперма по кожата или по някое от отверстията. Освен това не е имало следа от вазелин във вагината или ануса й, което би могло да се случи при проникване на чужд предмет или кондом с вазелин, например.
Кимнах.
— Не е имало полов акт.
— Би могло, ако мъж, облечен в същата униформа като нея, я е обладал без да остави косъм, слюнка или пот. Ако е използвал кондом без вазелин или пък някакъв кондом, но не е еякулирал. Това би могло да се случи.
— Но не е. Не е имало полов акт. Би трябвало да има прехвърляне и обмяна до известна степен. Поне на микроскопско ниво.
— Склонна съм да се съглася. Но не можем да изключим някакъв вид генитална стимулация. Ако въжето около врата й е трябвало да предизвика сексуална асфиксия, както ти предположи, то тогава би трябвало да има някаква генитална стимулация.
— Това би било логично. Но в този случай съм се отказал от логиката. Добре, а по отношение на отпечатъци от пръсти?
— Никакви по тялото й. Не са могли да вземат никакви пълни или отчетливи отпечатъци от найлоновото въже, но са взели няколко от колчетата за палатки.
— Достатъчно ли са добри, за да минат пред ФБР?
