съблякла или поне събула боса до джипа и е била заставена да върви дотук, на 50 м разстояние, боса, а може би и гола, макар че сутиенът и пликчетата й бяха близо до тялото. Разгледах внимателно сутиена и забелязах, че предната закопчалка беше цяла — нито счупена, нито огъната, а по материята нямаше никакви следи от изцапване или дърпане.
През цялото това време никой не проговори и човек можеше да чуе утринните песни на птиците в дърветата, а слънцето се беше издигнало над редицата бели борове зад насипа и дълги утринни сенки падаха върху полигона.
— Кой от военната полиция е дошъл пръв на местопрестъплението — попитах полковник Кент.
Кент извика полицая, застанал наблизо, младо момиче, младши сержант и й каза:
— Докладвай на този човек.
Младши сержантът, на чийто опознавателен знак пишеше Кейси, ме погледна и докладва:
— Получих съобщение по радиото в 4.52, с което ме уведомяваха, че при шести стрелкови полигон е било открито женско тяло, приблизително 50 метра на запад от джипа, паркиран на пътя. Бях наблизо и се отправих към това място, пристигнах тук в 5.01 часа и видях джипа. Паркирах и заключих моята кола, взех карабината си и се отправих към стрелковия полигон, където открих тялото. Проверих дали има пулс, сърдечна дейност, диша ли жертвата и светнах с фенерче в очите й, но те не реагираха на светлината. Заключих, че жертвата е мъртва.
— И какво направи после? — попитах аз.
— Върнах се при колата и потърсих помощ.
— По един и същи път ли вървя към и от тялото?
— Да, сър.
— Пипа ли нещо друго, освен тялото? Въжетата, колчетата за палатка, бельото?
— Не, сър.
— Докосва ли джипа на жертвата?
— Не, сър. Не съм се докосвала до нищо друго, освен нужното да установя, че жертвата е мъртва.
— Нещо друго, което желаеш да споменеш?
— Не, сър.
— Благодаря.
Младши сержант Кейси отдаде чест, обърна се кръгом и се върна на поста си.
Кент, Синтия и аз се погледнахме, като че ли всеки се опитваше да разбере какво чувстваха или мислеха другите двама. Подобни моменти наистина са изпитание за душата и се запечатват неизлечимо в съзнанието. Никога не съм забравил сцена на убийство, нито желая да забравя.
Вгледах се в лицето на Ан Камбъл в продължение на цяла минута, осъзнавайки, че няма да го видя отново. Мисля, че това е важно, защото то създава връзка между живите и мъртвите, между следователя и жертвата. Помага по някакъв начин, не на нея, а на мен.
Върнахме се на пътя и обиколихме джипа, който Ан Камбъл беше карала, после погледнахме през прозореца на мястото до шофьора, който беше отворен. Много военни превозни средства нямат ключ за запалване, а само бутонът за стартера, а бутонът на джипа беше в положение „изключено“. На предната седалка до шофьора имаше черна кожена военна чанта. Синтия ми каза:
— Щях да проверя съдържанието й, но не исках да го правя без твое разрешение.
— Започваме добре. Донеси чантата.
Тя заобиколи от другата страна и като използва носна кърпичка, отвори вратата, извади чантата, а после седна на по-ниската пейка и започна да изважда съдържанието.
Аз легнах на пътя и се пъхнах под джипа, но по асфалта нямаше нищо особено. Опипах ауспуха на различни места и открих, че някъде беше леко топъл.
Изправих се и полковник Кент ме попита:
— Някакви идеи?
— Ами хрумват ми няколко възможни сценария, но трябва да почакам, докато хората от криминалния отдел приключат. Предполагам, че си ги повикал
— Разбира се, тръгнали са от Гилем.
— Добре.
Форт Гилем се намира извън Атланта, на около двеста мили на север от Хадли и лабораторията на ЦСО обслужва цяла Северна Америка и е най-добре оборудвана. Хората, които работят там, са добри специалисти и като мен отиват там, където са нужни. Големите престъпления са все още сравнително редки в армията, така че лабораторията обикновено успява да събере нужното оборудване, когато се случи нещо сериозно. Този път те вероятно ще се появят с фургон. Предупредих полковник Кент:
— Когато дойдат, кажи им да обърнат внимание на едно черно петно на ходилото на левия й крак. Искам да зная от какво е.
Кент кимна, докато по всяка вероятност си мислеше: „Глупости, типични за ЦСО“.
А може би беше съвсем прав.
— Освен това искам да се направи секторно претърсване на района. Да кажем в радиус от двеста метра от тялото, като се изключи площта от 50 метра непосредствено около него.
Това щеше да заличи всички следи от стъпки, но в района на полигона и без друго имаше стотици отпечатъци от обувки, а тези, които ме интересуваха, се намираха на разстояние петдесет метра около тялото. Казах на Кент:
— Искам хората ти да съберат всичко, което не принадлежи към естествената растителност — фасове, копчета, хартии, бутилки и други такива, и да отбележат сектора, в който са намерени. Ясно ли е?
— Няма проблеми. Но мисля, че този тип е дошъл и се е измъкнал, без да остави следи. Вероятно с кола, също като жертвата.
— Предполагам, че си прав, но ние правим картотека.
— Ние си пазим задниците.
— Точно така. Ще работим по книга.
Така беше по-сигурно, а понякога дори даваше резултати. Макар че като бележка под линия трябва да добавя, че в този случай трябваше да съм наистина много изобретателен, защото щях да засегна доста важни хора. Но това е веселата страна на въпроса.
— Искам личното и здравното досие на капитан Камбъл, запечатани на бюрото ти до обяд — казах на Кент:
— Добре.
— Искам и канцелария при теб, а също и канцеларчик.
— С едно бюро или с две?
Погледнах към Синтия.
— Предполагам с две бюра, но все още не се ангажирам с този случай.
— Не ме разигравай, Пол. Заемаш ли се или не?
— Ще видя какво ще кажат във Фолс Чърч. Добре, забави уведомяването на офицера, занимаващ се с връзки с пресата до 10.00 часа. Изпрати двама души в канцеларията на капитан Камбъл и изнесете оттам бюрото, мебелите и всичките й лични вещи и заключете всичко това при вас. И нека сержант Сент Джон и редник Робинс останат в канцеларията на шефа на военната полиция, докато ги видя. Не искам никой да споменава и дума за това, докато не говоря с тях. А твое неприятно задължение, полковник, ще бъде официалното посещение в дома на генерал Камбъл. Иди без предварително да се обаждаш и вземи със себе си свещеник и лекар, в случай, че някой се нуждае от успокоително или нещо такова. Може би е по-добре да не видят тялото тук. Ясно ли е всичко?
Кент кимна и въздъхна продължително:
— Боже Господи…
— Амин. А междувременно инструктирай хората си да не споменават и дума за това, което сме намерили тук, и дай на тези от криминалния отдел отпечатъци от пръсти от младши сержант Кейси и отпечатъци от обувки на всички тук, включително и твои, разбира се.
— Добре.
— А също запечатай полевите тоалетни и не позволявай на никого да ги ползва. Тоалетните да бъдат забранени за хората от криминалния, докато аз не ги проверя.
