— Всъщност е била жена. Но това е без значение. Това, което ме учудва, е защо сте направил обратен завой с изключени светлини и защо сте продължил още поне неколкостотин метра, без да ги включите?
Той вероятно се учуди откъде зная това, но после сигурно се е сетил, че съм разпитвал часовоя. Накрая отвърна:
— Ще ви кажа честно, не исках да привличам вниманието в този момент.
— Защо не?
— А вие щяхте ли да искате? Ако току-що сте оставил дъщеря си завързана гола за земята, бихте ли искал да се намесва някой друг? В съзнанието ми беше мисълта, че трябва да отида до полковник и госпожа Фаулър за помощ. Очевидно не исках този случай да стане общоизвестен.
— Но в случая, сър, е имало престъпление, нали? Искам да кажа, не си ли помислихте, че е била измъчвана от някой луд, или от няколко луди? Защо бихте желал да запазите това в тайна?
— Предполагам не съм искал да я поставя в неудобно положение.
Синтия се обади:
— Изнасилването не би трябвало да поставя жертвата в неудобно положение.
Генерал Камбъл отвърна:
— Но е така.
Синтия попита:
— Тя показа ли ви по някакъв начин, че желае да лежи там, докато вие отидете до полковник и госпожа Фаулър?
— Не, но аз реших, че това е най-доброто нещо.
Синтия запита:
— Не беше ли тя обезумяла от страх, че изнасилвачът или изнасилвачите може да се върнат, докато вас ви няма?
— Не… всъщност да, тя каза да се върна бързо. Вижте, госпожо Сънхил, господин Бренер, ако вие намеквате, че не съм действал по най-правилния начин, може би сте прави. Може би с трябвало да положа по-големи усилия, за да я развържа, може би е трябвало да сложа пистолета си в ръката й, така че да може да се предпази, докато ме няма, може би е трябвало да стрелям с пистолета, за да привлека вниманието на военната полиция, може би просто трябваше да седна там при нея, докато някоя кола дойде. Не мислите ли, че аз премислям това за хиляден път? Ако поставяте под въпрос решението ми, вие сте прави. Но не поставяйте под въпрос моята загриженост.
Синтия отвърна:
— Генерале, аз не поставям под въпрос нито едно от двете. Аз поставям под въпрос това, което в действителност се е случило там.
Той започна да отговаря, но после реши да не казва нищо. Казах му:
— И така, вие сте отишъл у Фаулърови, обяснил сте им ситуацията и те са отишли да помогнат на капитан Камбъл.
— Точно така. Госпожа Фаулър взе дреха и нож, за да среже въжетата.
— А вие не видяхте ли дрехите на дъщеря си някъде там?
— Не, не ги видях.
— Не си ли помислихте да я покриете с ризата си?
— Не… аз не мислех много ясно.
Това беше човекът, който като подполковник е ръководил превземането на обсадения град Куонг Три от механизиран пехотен батальон и е спасил американска стрелкова част, попаднала като в капан в старата френска крепост. Но той не е могъл да се сети как да помогне на дъщеря си. Очевидно не е имал никакво намерение да й предлага помощ и утеха. Бил е страхотно ядосан.
Попитах го:
— Защо не придружихте Фаулърови, генерале?
— Очевидно не бях необходим там. Само госпожа Фаулър беше достатъчна, но полковник Фаулър отиде с нея, в случай, че има някакви неприятности.
— Какви неприятности?
— Ами, в случай, че човекът, който го е направил, все още е наоколо.
— Но защо сте оставил дъщеря си сама, вързана, гола и беззащитна, ако сте мислел, че има някаква възможност за това?
— Това ми хрумна чак като се върнах на пътя. Почти когато вече бях стигнал до къщата на Фаулърови. Трябва да ви обърна внимание, че пътят дотам ми отне по-малко от десет минути.
— Да, сър. Но пътят обратно, като се включи времето за тяхното събуждане, обличане и каране обратно е отнело почти тридесет минути. След като сте ги събудил и сте помолил за тяхната помощ, естествената реакция на всеки човек — баща, военачалник — би била да бърза обратно към мястото и да охранява положението до пристигането на кавалерията, да използвам военна алегория.
— Мотивите ми или преценките ми оспорвате, господин Бренер?
— Не преценките ви, сър. Така че предполагам, аз се съмнявам в мотивите ви.
Обикновено аз не бих имал право да се съмнявам в един генерал за нищо. Но сега беше различно. Той кимна и каза:
— Предполагам, че вие и двамата знаете повече, отколкото показвате. Вие сте много умни. Можах да разбера това от самото начало. Така че, защо не ми кажете какви са били мотивите ми?
Синтия реагира на това.
— Искал сте да я накарате да се помъчи малко.
Укреплението беше пробито, да продължа с военната метафора, и Синтия мина в атака. Тя каза:
— Всъщност, генерале, вие сте знаел, че дъщеря ви не е била жертва на някакъв изнасилвач, че не е била нападната, докато ви е чакала. Че всъщност тя и някой неин съучастник са ви се обадили, пуснали са ви съобщението и са ви извикали там с единствената цел вие и госпожа Камбъл да я намерите в това положение. Това, сър, е единственото логично обяснение на тези събития, на това, че сте я оставил там сама, че сте отишъл у Фаулърови и сте им казал да се погрижат за нея, за това, че сте останал в къщата им и сте ги чакал да се върнат с дъщеря ви и джипа й, и затова, че не сте докладвал ни дума за това до този момент.
Генерал Камбъл седеше там потънал в мисли, и вероятно обмисляше своите възможности, за действие, живота си, грешката си преди няколко нощи и грешката си преди десет години. Накрая той каза:
— Моята кариера свърши и аз съм написал молбата си за напускане, която ще подам утре след погребението на дъщеря си. Предполагам, че това, което обмислям сега, е колко трябва да знаете, за да откриете убиеца й, колко искам да призная на вас и на света, и каква полза ще има за когото и да е, от по- нататъшното опозоряване на паметта на моята дъщеря. Всичко това е егоистично, зная това, но аз трябва да мисля и за жена си и сина си, а също и за армията. Аз не съм обикновен гражданин и моето поведение дава отражение върху професията ми, и моят позор може да послужи само за снижаване духа на офицерите.
Искаше ми се да му кажа, че духът на старшите офицери във Форт Хадли беше достатъчно нисък, тъй като те всички чакаха брадвата да падне, и че той наистина не беше обикновен гражданин и следователно не можеше да очаква да се отнасят към него като към такъв, и че да, той звучеше малко егоистично, и че репутацията на дъщеря му сега не стоеше на дневен ред, и да ме остави аз да се тревожа за това колко ми е нужно да зная, за да открия убиеца, и последно, но не най-маловажно, че с кариерата му беше наистина свършено. Но вместо това казах:
— Разбирам защо не сте уведомил военната полиция, че дъщеря ви е била прикована гола на полигона — действително, генерале, до този момент това е бил личен въпрос и аз ви признавам, че на ваше място вероятно бих направил същото. Разбирам също защо и как са се замесили Фаулърови. Отново ви признавам, че вероятно бих направил същото. Но когато те са се върнали и са ви казали, че дъщеря ви е мъртва, вие не сте имал никакво право да ги правите съучастници в опит за прикриване на истинския характер на престъплението, а също и да замесвате съпругата си. Не сте имал право, също така, сър, да направите моята работа и тази на госпожа Сънхил по-трудна, като ни пратихте по фалшива следа.
Той кимна.
— Вие сте абсолютно прави. Аз нося пълна отговорност за това.
