Поех си дълбоко дъх и го информирах:
— Трябва да ви кажа, сър, че вашите действия са наказуеми според военния закон.
Той отново кимна бавно.
— Да, осъзнавам това. — Той погледна към мен, а после към Синтия. — Бих ви помолил за една услуга.
— Да, сър?
— Бих ви помолил да направите всичко възможно името на Фаулър да не се замесва в това.
Бях подготвен за тази молба и се бях борил със себе си за отговора й дълго преди генералът да я беше направил. Погледнах към Синтия, после към генерала и отговорих:
— Не мога да прибавям към това престъпление и мое.
В действителност аз вече го бях направил, когато сключих сделката с Бърт Ярдли. Но онова беше извън гарнизонна история, а това не беше. Казах:
— Фаулърови са намерили тялото. Те не са докладвали.
— Докладваха, на мен.
Синтия каза:
— Генерале, моето положение е малко по-различно от това на господин Бренер, и макар че детективите никога не трябва да си противоречат пред свидетели, аз мисля, че ние можем да оставим Фаулърови извън това. В действителност полковник Фаулър ви е докладвал за престъплението и вие сте му казал, че сам ще се обадите на полковник Кент. Но във вашето състояние на шок и мъка, а също и тези на госпожа Камбъл тялото е било открито преди вие да се обадите на командира на военната полиция. Има някои подробности за доуточняване, но аз не мисля, че не ще допринесем за справедливостта, ако въвлечем Фаулърови в това.
Генерал Камбъл гледа Синтия продължително и после кимна.
Не бях доволен, но бях облекчен. В края на краищата полковник Фаулър беше вероятно единственият офицер, който е проявил известна чест и достойнство през цялото време, включително и това, че не е чукал генералската дъщеря. Наистина аз самият не притежавах такава воля и изпитвах страхопочитание към човека, който я имаше. И все пак никога не трябва да се дава нещо за нищо, и Синтия разбираше това, защото каза на генерала:
— Но бих ви помолила, сър, да ни разкажете какво в действителност се случи там и защо се случи.
Генерал Камбъл се облегна на стола си и кимна.
— Добре тогава. В действителност историята започва преди десет години… този месец преди десет години в Уест Пойнт.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА
Генерал Камбъл ни разказа какво се е случило в Ками Бакнър, тренировъчния лагер на Уест Пойнт. По отношение на самото изнасилване той не знаеше много повече от нас, или може би от това, което знаеха официалните власти. Това, което знаеше, беше, че когато видял дъщеря си във военната болница Келер, тя е била травматизирана, истерична и унизена от това, което се беше случило. Той ни каза, че Ан се притискала към него, плачела и го молела да я заведе вкъщи.
Той ни съобщи, че дъщеря му е казала, че е била девствена и че мъжете, които са я изнасилили, са й се подиграли за това. Тя му е казала, че са я съблекли и са я приковали за земята с колчета за палатка. Един от мъжете й запушил устата с въже, докато я изнасилвал и й казал, че ще я удуши, ако съобщи за насилието.
Нито аз, нито Синтия, сигурен съм, очаквахме той да съобщи тези дребни интимни подробности. Той знаеше, че този случай е свързан с убийството само косвено, и че в него няма никакви улики, свързани с убийството й. Но той имаше нужда да говори и ние го оставихме да говори.
Останах с впечатлението, макар че той не засегна въпроса направо, че дъщеря му е очаквала от него да се погрижи за това справедливостта да победи, да няма никакво съмнение, че тя е била изнасилена по най-брутален начин и мъжете, които са го направили, да бъдат изключени от военната академия и дадени под съд.
Това, разбира се, са били логични очаквания от една млада жена, която е полагала всички усилия да живее според очакванията на баща си, която е понесла трудностите, които са част от живота в Уест Пойнт, и която е била изнасилена по престъпен начин.
Но изглежда е имало някакви проблеми. Първо, е възникнал въпросът за това, че кадет Камбъл се е оказала сама в гората с петима мъже през нощта. Как е била откъсната от патрула, състоящ се от четиридесет души? Случайно? Нарочно? Второ, кадет Камбъл не можела да идентифицира мъжете. Те не само са били с маскировъчна боя по лицата, но са носили и мрежи против комари. Било е толкова тъмно, че тя не е могла да различи дори и униформите им и не можела да каже със сигурност дали мъжете са били други кадети, постоянен персонал от Уест Пойнт, или войници от Осемдесет и втора въздушна дивизия. През тази нощ е имало почти хиляда мъже и жени на обучение и възможността тя да идентифицира своите нападатели била почти равна на нула, според това, което е било казано на генерал Камбъл.
В действителност това не беше съвсем вярно, както и аз и Синтия знаехме. Чрез процеса на елиминиране сферата на заподозрени започва да се стеснява. А като се стигне по-близо до извършителите, един от тях неизбежно се разприказва, за да се спаси от продължителен затвор. Освен това се правят проби на семенна течност, слюнка, косми, вземат се отпечатъци от пръсти и всички други фокуси, които знаят в техническата лаборатория. На практика груповите изнасилвания се откриват много по-лесно от единичните и аз знаех това, Синтия със сигурност го знаеше и аз бях почти уверен, че генерал Камбъл също го знаеше.
Истинският проблем не беше в това да се открие кой го е направил, проблемът беше в това, че извършителите са били или кадети, или служещи, или войници. Проблемът не беше в областта на полицейската наука, а в областта на обществените отношения.
В основата си всичко стигаше до факта, че пет пениса са проникнали в едно влагалище и цялата американска военна академия би могла да бъде разкъсана на части от същото това действие, което беше разкъсало девствения химен на Ан Камбъл. Такива бяха времената, в които живеехме — изнасилването не е просто сексуален акт — сексът по взаимно съгласие е лесно достъпен. Изнасилването е проява на жестокост, нарушение на военния устав и дисциплина, обида за доброто име на Уест Пойнт, сигурен отрицателен вот срещу съществуването на смесена академия за мъже и жени, срещу жените в армията, срещу жените офицери и срещу идеята, че жените могат да живеят редом с мъжете в тъмните гори на Камп Бакнър, или във враждебната среда на бойното поле.
Изключително мъжката територия на Уест Пойнт беше проникната от хора, които според думите на оня полковник в офицерския клуб, пикаеха клекнали. По време на учебната година, в класните стаи това не беше нетърпимо. Но в гората през летните нощи, в тъмното, мъжете се връщаха към древните инстинкти.
Цялата лагерна тренировка, както много добре си спомнях, беше един повик към оръжията, повик към война, повик към героизъм и преднамерена имитация на примитивния обред за съзряването на младите мъже. Когато аз се обучавах, в горите нямаше жени и ако имаше, щях да ги съжалявам и да се страхувам за тях.
Но хората във Вашингтон и Пентагона бяха чули и взели под внимание призива за равенство. Това е един хубав, необходим призив, който доста е закъснял, и отношенията и схващанията доста са се променили от времето, когато аз бях младеж, когато ни готвеха за Виетнам. Но не всички разбирания се бяха променили и идеята за равенство се развиваше с различни темпове в различните области на обществения живот. Съществуват дефекти в системата, малки ниши на съпротивление, различно поведение в различни ситуации, примитивни вълнения в слабините. Точно това се е случило през една августовска нощ преди десет години. Началникът на Уест Пойнт не е съобщил, че стотици жени са били с хиляди мъже по време на обучение и не са били изнасилени. Но не е имал намерение да съобщи, че една е била.
Така че хората във Вашингтон, Пентагона и в академията са убедили генерал Камбъл. И така както той го предаде на Синтия и мен, те наистина са звучали убедително. По-добре е да има едно несъобщено и ненаказано изнасилване, отколкото да се разклатят самите устои на Уест Пойнт, да се породят съмнения в
