Частен клуб

Не знаех къде по тялото на Кейт се намира мечешкото гръмче, но то или беше успяло да мине незабелязано, или го бяха открили, но не знаеха какво е.

— Дерек, закопчай я — нареди Мадокс на другия от охраната.

Чух дрънкане на метал.

— Сега е твой ред, Джон — каза Мадокс. — Знаеш правилата. Първо пистолетът.

Все така легнал по лице, пъхнах ръка под гърдите си, сякаш посягам към пистолета, извадих мечешкото гръмче от джоба на ризата си и го пъхнах под корема си.

Мадокс явно се беше преместил зад мен, недалеч от краката ми.

— Не си и помисляй да се правиш на герой, или с жена ти е свършено. — И добави: — Да, зная, че ти е жена.

— Да ти го начукам. — Извадих глока от колана си и го плъзнах по килима.

— Какво друго имаш? Без лъжи, Джон, или ще пусна един четиридесет и пети калибър в задника ти.

— Кобур на глезена. Отляво.

Някой вдигна крачола ми и свали кобура с револвера.

После двама души смъкнаха обувките и чорапите ми, също коженото ми яке и часовника ми.

— Проверете го — каза Мадокс.

Един от типовете, може би Лутър, ме обиколи с металотърсача, но той не отчете нищо.

— Пребъркай го — продължи Мадокс.

Някой плъзна ръце по краката ми, извади портфейла ми и ме заопипва по гърба.

— Чист е. — Беше Лутър.

— Бейн, Лутър ме стиска за гъза — казах.

Лутър не схвана шегата и изръмжа:

— Затваряй си шибаната уста, сър.

— Трябваше да опипваш, а не да стискаш.

Тежката кубинка се заби отдясно в гръдния ми кош и Лутър изкрещя:

— Педал с педал!

— Никога не прави подобно нещо без мое разрешение — студено каза Мадокс.

Успях да си поема дъх, но не успях да се сдържа.

— Не са чак толкова дисциплинирани, Бейн.

— Млъквай. Сарказмът ти никак не ми харесва — изсумтя той и после почти викна: — Обърни се!

Трябваше да се обърна, без да се види мечешкото гръмче на килима. Затова вместо просто да се претърколя настрани, се престорих, че изнемогвам от болка заради ритника в ребрата, и направих доста убедителна имитация на хвърлил се на брега и пляскащ с плавници кит, благодарение на което успях да се извъртя така, че гръмчето да остане под гърба ми.

Вече виждах стоящия откъм краката ми Мадокс. Карл стоеше над Кейт с насочена към главата й пушка.

Лутър се намираше вдясно от мен, с металотърсач в ръка. Потупваше с него дланта си като с бухалка и сигурно се чудеше дали да не го стовари върху главата ми.

Другият от охраната, Дерек, се намираше някъде, където не можех да го видя, но предположих, че е заел позиция зад главата ми и се цели в нея със споменатата М16.

Единствената добра новина бе, че по някаква неясна причина Мадокс не бе решил просто да постреля.

Обаче явно усети за какво си мисля и каза:

— Ако се чудиш защо си губя времето и се занимавам с вас двамата, отговорът е, че ми трябва една информация от вас. А и не искам да цапам с кръв персийския си килим.

И двете причини звучаха добре.

— Свали си колана — каза Мадокс.

Разкопчах го, измъкнах го от гайките и го метнах настрана.

— Закопчай го — каза Мадокс на Дерек.

— Вдигни крака — нареди ми Дерек.

Вдигнах крака, Дерек ми сложи гривните на глезените и ги щракна. Изненадах се от тежестта им и рязко отпуснах крака. Чу се силно дрънчене.

Лутър извади химикалката от джоба на ризата ми и прекара металотърсача над мен. Ципът ми го задейства, така че Лутър пъхна металотърсача малко по-надолу и каза:

— Няма железни топки, полковник.

Всички се посмяха — с изключение на мен и Кейт.

Дадох си сметка, че съм вбесявал всички присъстващи в стаята — може би дори Кейт — и че макар досега да се държаха предимно като професионалисти, много бързо можеха да приемат нещата лично. Затова реших да се опитам да си държа тъпата уста затворена. Ако не за друго, поне заради жена ми.

Погледнах Кейт, която лежеше на около три метра от мен — също по гръб и също с окови на краката. Погледите ни се срещнаха.

— Всичко ще се оправи, като дойдат — казах й.

— Зная.

Разбира се, „като“ бе по-правилно да се смени с „ако“.

— Млъквайте — викна Мадокс. — Ще говорите само когато ви питат.

После се обърна към Лутър.

— Претърси го пак.

Лутър ме претърси грубо, но не стигна по-далеч от това да забие палец в тестисите ми.

— Чист е.

Мадокс отиде до бара и започна да претърсва якетата, документите, обувките и коланите ни, после изсипа чантата на Кейт и изхъмка:

— Шест заредени пълнителя. Да не сте мислили, че ще имате упражнения по стрелба?

Другите трима идиоти се разсмяха.

Не се стърпях.

— Майната ти.

— Същото повтаряше приятелят ти Хари. Майната ти. Не можеш ли да кажеш нещо умно?

— Да. Арестуван си.

Той реши, че е смешно, и отговори:

— Ти също.

Продължаваше да преглежда нещата ни на бара. Видях го как извади батериите от мобилните ни телефони, а след това огледа химикалката. Все още не беше намерил мечешкото гръмче на Кейт и се надявах то да е у нея.

— Я, виждам значката на детектив Мюлер — каза Мадокс. — Джон, защо си я взел?

— За да я дам на семейството му.

— Разбирам. А кой ще даде твоята значка на семейството ти, след като умреш?

— Това реторичен въпрос ли е?

— Ще ти се.

Отвори бележниците ни. Знаех, че не може да прочете записките ми, защото никой, дори самият аз, не е в състояние да се оправи с драсканиците ми. Той обаче се обърна към Кейт.

— Виждам, че имаш логически ум. Рядко явление за жена.

Естествено тя отговори с:

— Майната ти.

Той все едно не я чу и продължи да прелиства бележника.

— Кейт, някой знае ли, че сте тук?

— Само ФБР и щатската полиция. Вече пътуват насам.