— С удоволствие.
Той ни направи знак да останем на местата си и отиде до бара.
— Голям гадняр си — каза Кейт.
— Не е вярно. Казах го от сърце.
— Повтори диплянката, която ти прочетох, и се подиграваше с написаното в нея.
— О… оттам ли съм ги научил тези неща?
Тя завъртя очи.
— Изглежда, не знае много, а и да знае, няма да сподели.
— Просто е малко раздразнен, че от ФБР го работят. И, между другото, не ругае, така че внимавай да не изръсиш нещо.
— Аз ли да внимавам?
— Може би не ругае пред жени. Знаеш ли, хрумна ми нещо. Може пък да се отвори повече, когато не е в компанията на дама от ФБР. Не можеш ли да измислиш някакво извинение?
— Не можеш ли
— Стига де…
Шефър се върна с поднос с кафе и седна.
Кейт стана и каза:
— Трябва да се обадя тук-там. Ще се върна след десетина минути. — И излезе.
Шефър напълни две порцеланови чаши от металния кафеник.
— Добре, кажете ми защо смятате, че Бейн Мадокс, виден гражданин с милиарди в банката и вероятно с партиен билет на Републиканската партия, е убил федерален агент?
Усетих, че не споделя подозрението ми.
— Ами, просто интуиция.
— Можете ли да предложите нещо по-добро от това?
Всъщност не можех.
— Подозрението ми се основава на факта, че според мен Мадокс е последният човек, който е видял Хари жив.
— Аз пък бях последният, който видя тъща си жива, преди да се подхлъзне на леда и да си счупи врата — уведоми ме той.
Искаше ми се да го поразпитам по-подробно по въпроса, но се отказах.
— Преди работех в отдел „Убийства“. Човек просто развива усет за такива неща. Казах го на Кейт, отидох в Къстър Хил Клуб и разговарях с въпросния Мадокс.
— Така ли? И какво стана?
— Много е хлъзгав. Виждали ли сте се?
— Няколко пъти. Всъщност веднъж ходих на лов с него.
— Без майтап?
— Иска да поддържа добри отношения с щатската и местната полиция. Също като повечето богаташи тук. Така правят живота си лек и безопасен.
— Така е. Но този тип си има своя собствена армия.
— Да. И не наема работещи на няколко места или пенсионирана ченгета, както правят останалите. Хората му не са местни и нямат нищо общо с правозащитните служби, а това е малко необичайно за човек, който иска да е гъст с полицията.
Кимнах.
— Цялото имение изглежда малко необичайно.
— Да… но пък не ни причиняват никакви проблеми. Местната полиция получава няколко обаждания в годината да прибере някой минал през оградата и задържан нарушител или бракониер. Мадокс обаче никога не повдига обвинения.
— Готин тип. Може би пък убива хората, които виждат нещо, което не е трябвало да видят — казах по повод на Хари. — Да има случаи с изчезнали хора? Или подозрителни инциденти?
— Сериозно ли питате?
— Да.
Той се позамисли.
— Винаги има изчезнали хора и инциденти при лов, които изглеждат така, сякаш биха могли да са друго… но не ми е известно нищо, което евентуално да се свърже с Мадокс или клуба му. Ще натоваря някой да провери.
— Добре. Получихте ли разрешително за претърсване на територията на Къстър Хил?
— Да.
— Нека тогава да го изпълним.
— Не е възможно. Разрешителното е за търсене на изчезнал човек. А той е открит извън споменатата в него територия.
— Мадокс знае ли това?
— Как би могъл изобщо да знае, че е
— Да. Затова нека да изпълним разрешителното.
— Човекът вече е
Помислих си, че може и да сподели моята философия.
— Законът понякога се изпречва на пътя на истината и справедливостта.
— Не и под мое командване, детектив. Щом сте му съобщили за изчезването, ще трябва да наредя на някой да му се обади и да му съобщи, че човекът в неизвестност е намерен.
Не се съмнявах, че навремето този тип е бил първо скаутче, и нямах никакво намерение да изтъквам разликите между градско нюйоркско ченге и щатски полицай.
— Е, тогава ще трябва да измислим нещо друго, за да може съдията да издаде ново разрешително.
— Онова, което ни трябва, е връзка между намереното в щатския парк тяло и Къстър Хил Клуб. Без такава връзка не мога да искам от окръжния прокурор да се обърне към съдията за ново разрешение за обиск. Всъщност имате ли някакво доказателство, че детектив Мюлер наистина е бил в границите на имота?
— Ами… косвени…
— Е, в такъв случай връзка не съществува.
— Добре тогава. Имаме анонимно обаждане за трупа. Анонимно означава подозрително. Освен това налице са множество косвени улики, че Хари е бил на територията на Къстър Хил.
— Например?
— Например, че това е било задачата му.
Разказах му за обаждането от 7:48 сутринта в събота, за обяснението на Хари, че се намира близо до имота, както и за подозрително голямото разстояние между караваната и Къстър Хил Клуб. Спрях се по- нашироко и върху някои други подробности.
Шефър ме изслуша и сви рамене.
— Не е достатъчно, за да бъде заподозрян Бейн Мадокс. Не ми стига и за искане на ново разрешение.
— Помислете си все пак.
Не се съмнявах, че ФБР в крайна сметка ще натисне някой федерален съдия да издаде заповедта, но междувременно можеше да стане късно. Излизаше, че трябва да си издам среднощно разрешително, или с други думи — влизане с взлом. Не го бях правил от доста време и можеше да се окаже забавно, ако се изключеше частната армия на Мадокс, охранителната система и кучетата пазачи.
— Какво смятате, че ще намерите там? — попита Шефър.
— Не зная.
— Съдиите не обичат ровенето на сляпо. Измислете нещо, което търсите. Да сте забелязали нещо в имота или къщата, което мога да изтъкна пред прокурора?
