известно разстояние от хижата — Какво представляват?
Той се замисли за момент.
— За едната зная, че е спално. Нали се сещате, за охраната. Има също и една голяма, прилича на обор — за всичките му коли. А също така и сградата на генератора.
— Генератор на електричество ли?
— Да. Всъщност три дизелови генератора.
— За какво са му?
— При снежни бури токът често спира. Повечето хора имат някакъв резервен вариант.
— Ясно. Виждали ли сте тези генератори?
— Не. Намират се в една каменна сграда. Човекът от Потсдам, който обслужва резервния генератор тук, се грижи и за машините в Къстър Хил Клуб.
Спомних си трите дебели кабела по стълбовете в имота на Мадокс.
— Но защо й е на тази хижа толкова много ток?
— Не съм сигурен колко точно електричество произвежда един генератор — отвърна той след кратък размисъл. — Възможно е единият или двата да са резервни в случай на повреда. Но повдигате интересен въпрос. Ще проверя колко киловата произвеждат.
— Добре.
— Вие какво мислите?
— Честно казано, не зная. — Все пак генераторите събуждаха някои съмнения. — Какви са местните слухове за Къстър Хил Клуб?
Той ме погледна.
— Убийството ли разследвате, или продължавате работата оттам, откъдето я е оставил приятелят ви?
— Като ченге се занимавам с убийства. Но същевременно съм и много любопитен. Обичам клюките.
— Е, говорят се обичайните неща. Като се започне от диви пиянски оргии и се стигне до ексцентричен милиардер, който просто седи и гледа как му растат ноктите на краката.
— Аха. Мадокс слиза ли понякога в градчето?
— Почти никога. Понякога обаче може да се види в района на Саранак Лейк или Лейк Плесид.
— Някой да е виждал бившата госпожа Мадокс?
— Не зная. Поне не съм чувал.
— Любовница?
— Не, доколкото ми е известно.
— Любовник?
— Останал съм с впечатление от него като от изтънчен джентълмен, но не му липсва и мъжкарски елемент. Вие на какво мнение сте?
— На същото. Мисля, че е от нашите. А колко често идва в клуба си?
— Нямам представа. Обикновено местната или щатската полиция се уведомяват, когато обитателите на някое голямо имение или комплекс отсъстват, та нашите хора да наглеждат мястото. Мадокс обаче има денонощна охрана. Доколкото зная, имотът му никога не остава пуст.
Бях го предположил от думите на самия Мадокс пред Кейт и мен, а сега предположението ми се потвърждаваше.
— Някой да е изказвал предположението, че Къстър Хил Клуб е нещо повече от частен клуб за лов и риболов?
Той отпи замислено от кафето си.
— Чувал съм, че когато го строили преди двадесет години — десет години, преди да дойда тук, — не са използвали местни изпълнители. Носи се слух, че строителят, който и да е той, е изградил също бомбоубежище и двадесет и шест километра ограда, което е вярно, както и радиоантени и охранителни средства, което също е вярно. Предполагам, че тогава са били монтирани и дизеловите генератори. Разправят, че идвали разни странни хора, тежки камиони пристигали посред нощ и тъй нататък. Нали знаете, хората в провинцията имат много свободно време и богато въображение. Но част от това си е истина.
— Да. И какво смятат местните, че е ставало там?
— Чувал съм го само от втора ръка… но това е било по време на Студената война, така че мнозина предположили, че става въпрос за секретен правителствен строеж. Бих казал, че предположението е логично, като се имат предвид мащабите на строежа и мисленето на хората по онова време.
— Сигурно. Но никой ли не е посмял да попита?
— Доколкото разбирам, не е имало кой да пита. Строителите били доста необщителни. А и нямало особено значение, ако някой от тях категорично отрече, че става въпрос за правителствен строеж. Местните хора са патриотично настроени, така че дори да са си мислели, че става въпрос за секретно начинание, биха превъзмогнали любопитството си и биха предпочетели да стоят настрана.
Кимнах. Интересно наблюдение. Предполагам, че ако бях милиардер и си търсех някое безопасно и закътано място, бих пуснал слуха, че това е секретна правителствена база, маскирана като частен клуб. Идеално би си пасвало и с километричната ограда.
— Но сигурно сега вече всички знаят, че това е частен ловен клуб — казах.
— Все още има някои, които смятат, че става въпрос за секретна база.
Мадокс можеше да има само изгода от това да поддържа мистерията жива.
— Вижте, няма нищо незаконно в това да оградиш собствеността си с ограда и да поставиш охранителни средства, да си наемеш частна охрана и дори да си организираш римски оргии — продължи Шефър. — Богаташите правят и по-шантави неща. Параноята и ексцентричността не са престъпления.
— Параноята и ексцентричността никога не са сами по себе си — напомних му.
— Така е. Но дори Бейн Мадокс да е въвлечен в някаква криминална дейност, аз не зная за нея. — Шефър ме изгледа. — Ако ви е известно нещо повече от онова, което казвате, сега е времето да ми го съобщите.
— Беше ми казано само, че е свързано с манипулиране на цените на петрола.
Той за момент се замисли и усетих, че има същите проблеми с тези врели-некипели, които имах и аз, когато ги чух от Уолш.
— Значи смятате, че петролният милиардер Бейн Мадокс е убил федерален агент, извършващ рутинно наблюдение на пристигащите му гости, които биха могли да участват в някаква конспирация с петрол? Звучи малко крайно, не мислите ли?
— Е… щом го поставяте по такъв начин…
— Че какъв друг начин има? И къде е моментът с националната сигурност?
Радвах се, че внимава, но не бях особено щастлив от въпроса. Този тип беше гладен и търсеше да захапе нещо, но определено нямах намерение да му предложа ядрените хапки, така че си позволих малко лицемерие.
— Вижте, майоре, петролът не е просто черна лепкава маса. Искам да кажа, Бейн Мадокс не е в модния бизнес, нали разбирате? Когато е замесен петрол, всичко е възможно. В това число и убийство.
Той не отговори, но продължи да ме гледа изпитателно.
— Да се съсредоточим върху убийството — казах. — Ако успеем да уличим Мадокс, това може да ни доведе и до някои други неща.
— Добре. Още нещо? Имам работа все пак.
Погледнах си часовника.
— Бих искал да ида на местопрестъплението.
— Вече е тъмно. Ще ви заведа утре сутринта.
— Не можем ли да осветим района?
— Районът е отцепен, в него няма следователи, а според прогнозата не се очакват дъждове и снегове. Звъннете ми утре в седем сутринта и ще идем.
— Може би просто един бърз поглед…
— Преуморен сте, детектив. Заведете съпругата си на вечеря. Имате ли къде да нощувате?
— Да. Във Върха.
