спираше на всеки светофар, забави при основното училище „Емили Дикинсън“, старателно забелязваше вече цъфналите цветове сред пищната зеленина въпреки влажната, сива пролет. Бели и пурпурни цветя сякаш заливаха храстите из градините и склоновете на хълмовете. Червени и розови азалии се открояваха върху наситенозеления фон. Големият рододендрон до входа на парка скромно показваше сините си цветчета, а под него бледо жълтееше шотландската метличина.
За миг слънчевата светлина открои разнообразните неясни оттенъци на къща във викториански стил срещу „Бейсайд Армз“, после отслабна и остави сградата мрачно сива.
В апартамента си Хелма закри с пердетата черната пластмаса на щорите и си пусна музика от любими филми. Преоблече се в синя тениска с надпис „Запишете се в градската библиотека“ и единствените си спортни шорти, които купи по пощата от каталог преди пет години.
Погледна да не стъпи върху мокрото петно на килима и се зае със своя половин час упражнения, които обикновено правеше в шест и четвърт сутринта всеки понеделник, сряда и петък. Състави си програмата според съветите на книгата „Прекрасни напук на годините“ — вярваше, че затова носи дрехи със същите мерки, както в студентските си години. Днес направи упражненията с пълно натоварване.
Въпреки че беше средата на деня, Хелма реши да се изкъпе след гимнастиката и да пропусне вечерната баня.
Запуши с малка хавлия отвора срещу преливане на ваната и се пъхна във водата, задържала дъх, защото едва се търпеше от горещина. Загледа се в своите бавно порозовяващи крака.
Убийство.
В Белхавън убийствата бяха доста необичайно събитие. Случваше се някой да намери смъртта си при нападение в затънтена уличка или при стигнала до крайности домашна свада. Но в Обществената библиотека?
Понякога, станеше ли време да затварят, служителите се натъкваха на някой несретник, решил незабелязано да се свие в особено рядко посещавано кътче като отдела по политически науки. Вероятно двама случайно минали през града скитници са успели да се скрият в библиотеката и после единият убил другия.
Хелма размишляваше за дълбините на страстта и безумието, до които човек трябва да падне, за да отнеме живота на друг, завинаги да ограби бъдещето му, да го лиши от всичко. За нея това беше необяснимо.
Подложи под врата си надуваемата възглавница с форма на морска раковина и се отпусна във ваната. Безсмислено беше да си губи времето в разсъждения за това убийство или за убийствата изобщо. За първото просто не й достигаше осведоменост, а второто я въвличаше в напълно чужда за нея територия.
Тя набързо огледа ноктите си и се отдаде на отдиха, остави ръцете и краката си леко да се реят във водата, прочисти съзнанието си от грижите.
Хелма избягваше да употребява лак за нокти, макар и след ваната да се занимаваше грижливо с маникюра и педикюра си. Педантично миеше и чистеше ушите си с тампони, когато само минаваше под душа. Над мивката се виждаше електрохидравличната й четка за зъби и венци. На кутията личеше предупреждението „Да не се прилага за интимните части на тялото“. От любопитство мис Зукас опита веднъж и прецени усещането като съвсем приятно, но обикновено използваше четката само за зъбите си и от шест години нямаше нито един кариес.
Хелма се изтри с хавлията, забеляза в огледалото, че от горещата вода луничките по раменете и ръцете й изпъкваха по-ясно, дори и мъничките по носа. Тъкмо си подсушаваше гърба и раменете й се приведоха от внезапно налегнала я умора. Хавлията тежеше като олово. А беше едва обед. Не беше гладна. Не искаше храна, искаше сън. С полупритворени клепачи се отпусна в леглото, придърпа върху себе си сгънатото вълнено одеяло и потъна в дълбок унес без сънища.
Телефонът до леглото на Хелма звънна. Тя седна, след миг вече събудена и бодра, но остави апарата да звънне още два пъти, преди да вдигне слушалката. Изпитваше някакво смътно неудобство, когато хората се обаждаха след първия сигнал — струваше й се, че такава припряност е нелюбезна.
— Ало.
Минаваше шест часът.
— О, Хелма! Току-що научих. Ти добре ли си, мила? Какво ужасно събитие! Ти беше ли там? Видя ли трупа? Вече знае ли се кой го е направил?
Хелма изчакваше — майка й рано или късно щеше да спре да си поеме дъх.
— Елиънор Уат се обади да ми каже и да попита дали ти вече си ми съобщила новината. Разбира се, обясних й, че сигурно си видяла всичко с очите си и не си могла да зарежеш задълженията си, за да говориш с майка си по телефона за подробностите. Тя чула от Сара, нали я познаваш — момичето с тъжния глас, което работи в закусвалнята. Миличка, толкова се безпокоях за тебе. Какъв ужас!
Майка й се задъха.
— Добре съм, мамо. И съм уверена, че полицията е в състояние да се справи с разследването.
— Видя ли мъртвеца? — отново попита майка й.
— Да.
— Страшно ли беше, миличка? — колебливо промълви майка й. — Имаше ли много… кръв?
— Намушкали са го и затова имаше доста кръв. Когато отидох, полицаите вече бяха там.
— Ти познаваше ли го?
— Мисля, че не е от града. И не беше от редовните ни читатели.
— Но кой би решил да убие някого в библиотеката? Прилича ми на роман от онази британска дама.
Хелма притисна слушалката с брадичка към рамото си и потърси друга блуза в гардероба. Синята, извадена преди малко, се оказа със смачкан ръкав.
— Мамо — подхвана тя, — не зная повече от тебе. Просто ще трябва да изчакаме, за да прочетем написаното във вестника.
— Ами изглежда ще трябва — майка й въздъхна разочаровано. — Според тебе дали утре библиотеката ще бъде отворена? Време е да върна две книги.
Майката на Хелма живееше в другия край на Белхавън, в жилищен комплекс за пенсионери, светъл и с изобилие на хромирана стомана. Върху стената във фоайето се пъчеше плакат с букви цял метър:
— Не забравяй за нашия обяд утре — напомни майката на Хелма. — Горя от нетърпение да ти покажа плакатите за моята избирателна кампания.
— До един часа съм на бюрото за работа с читателите.
— За мен не е проблем. Напоследък почти не огладнявам. Всъщност бих могла и да забравя за храната, ако други не ми напомняха.
Веднъж седмично Хелма и майка й обядваха заедно, обикновено се събираха и за вечеря в неделите. Преди три години тя убеди майка си да се премести от Мичиган в Белхавън — шест месеца след смъртта на баща й и скоро след като нейната майка откри, че бащата на Хелма е лъгал за застраховката си.
Хелма си приготви чиния бъркани яйца и аспержи, после отвори вратата на апартамента, за да си вземе броя на „Белхавън Дейли Нюз“. Неведнъж настояваше вестникът да бъде добре опакован и оставен на постелката пред вратата, но това рядко се случваше. Тази вечер го намери по средата между своя апартамент и 3F на мисис Уитни, натикан до перилата и с разкъсан ъгъл на първа страница.
