— Но на мен ми казаха, че тя била една разглезена глупачка и се отнасяла толкова високомерно към жените в лагера, че никоя от тях не искала да има вземане-даване с нея.
Лицето на Раф ясно изрази негодуванието му.
— Не знам кой ти е наговорил подобни глупости, но сигурно е бил някой проклет лъжец. Когато Франк загина при нещастието е трупите, тя едва не полудя от мъка. Каза ни, че ще се върне в дома на баща си да роди там бебето, защото знаела, че Франк би искал само най-доброто за своето дете. Дъртият му кучи син! — изруга тихо Раф и продължи: — После чухме само, че Чарити и нейното бебе са починали, а баща й от скръб по дъщеря си и внука си сам е сложил край на живота си. Шъруин и аз се радвахме, че Чарити и Франк бяха живели щастливо на този свят, макар и само няколко месеца. Вярвахме, че баща й с радост я е приел отново в дома си. Никой не подозираше за твоето съществуване, нито за самоубийството на Чарити, Узнахме това много години по-късно.
Кен понечи да попита Раф защо не е предприел нищо, за да го издири, след като е научил истината, но вместо това поднесе чашата с уиски към устата си и отпи голяма глътка. Нима самият той не беше казал на Хюстън, че парите дават власт и могъщество? Какво би могъл да предприеме един Тагърт срещу богаташа Фентън, когато семейството им едва свързваше двата края? Освен това той и сам се беше справил достатъчно добре в живота.
— Мислех си… — заговори Кен, втренчил очи в чашата си. — Ние и двамата сме имали лош старт; чудех се дали не бих могъл да направя нещо, за да помогна… — Още докато казваше това, осъзна, че беше сгрешил. Хюстън го беше упреквала, че злоупотребява с хората и с парите си, за да осъществи своите намерения. Вдигна очи към чичо си и забеляза колко напрегнато седеше той в очакване Кен да довърши мисълта си.
— Ян много обича да играе бейзбол, Зак също е запален по играта. И тъй като сега ги виждам доста по-рядко, помислих си дали да не организирам един отбор по бейзбол тук, в лагера. Разбира се, аз ще подаря цялата екипировка.
Раф видимо се отпусна.
— Момчетата много ще се зарадват. Най добре е да дойдеш тук в неделя сутринта, когато не са на работа. Мислиш ли, че Фентън ще одобри твоя план?
— Смятам, че ще се съгласи — отговори небрежно Кен и изпи уискито си. — Май вече е време да се огледам отново за жена си. Тъй като в момента не е много добре настроена към мен, може да си тръгне за Чандлър и сама.
Раф стана от масата.
— Остави това на мен. Но се страхувам, че пътя за в къщи ще трябва да го прекараш под чергилото. Когато пазачите те видят заедно с нея на капрата, след като преди време тя е минала сама към лагера, могат да заподозрат нещо. А това би могло да навреди и на останалите жени, които посещават преоблечени каменовъглените мини.
Кен кимна. Не му беше приятно отново да се скрие под чергилото, но разбираше необходимостта от тази мярка.
— Кен — обади се Раф, когато вече бяха до вратата, — ако ми позволиш, ще ти дам още един съвет за Хюстън: трябва само да се въоръжиш с търпение. Жените имат странни изисквания, които ние, мъжете, не бихме могли да изпълним. Направил си нещо, с което тогава си я спечелил. Може би ще ти се удаде да го повториш и отново да завоюваш благоволението й.
— Тя не е податлива на подаръци — измърмори Кен.
— Може би досега не си й правил такива подаръци, каквито иска тя. Някога едно момиче ми се разсърди сериозно и аз успях да го умилостивя, като му подарих малко кученце. Беше само едно помиярче, но тя веднага се влюби в него. И ми беше истински благодарна за това, ако разбираш какво искам да кажа. — С лека усмивка и дяволито смигане Раф изскочи от бараката.
По целия обратен път Хюстън очакваше Кен да избухне. Но нищо подобно не се случи. Когато пазачите пред портата ги изгубиха от очи, той се измъкна изпод чергилото и седна до нея на капрата. Въпреки че Хюстън не пророни нито дума, Кен говореше непрекъснато: за местността, през която минаваха, и за своите сделки. Няколко пъти тя едва не му отговори, но всеки път стискаше здраво устни. Все още беше изпълнена с гняв към него и беше твърдо решена да издържи докрай. Надяваше се Кен в най-скоро време да разбере, че тя повече не може да го обича, и да я освободи.
Когато стигнаха в къщи, той й пожела учтиво лека нощ и отиде в кабинета си. На следващия ден, по времето за обед, влезе в нейния салон, хвана я за ръка и я отведе долу в кухнята, където мисис Мърчисън беше приготвила голяма кошница за пикник. Държейки я все още за ръката, Кен взе кошницата и я поведе през градината надолу, към падината, в която се намираше павилионът със статуята на Диана, където се бяха любили веднъж.
Хюстън стоеше като дърво, докато Кен простря бялата покривка и разопакова храната. Той трябваше да положи доста усилия, докато тя се съгласи да седне на земята. По време на пикника Хюстън почти не хапна нищо, но Кен яде много и говори непрекъснато. Разказваше й за сделките си и за това, колко му с трудно да ги осъществява без Идън.
Хюстън не реагираше, но, изглежда, Кен съвсем не се смущаваше от нейното мълчание.
След като се нахраниха, Кен се излегна на тревата, положи глава, в скута й и започна да й разказва за онова, което беше узнал от Раф за майка си. Обясни как се сепнал от мизерията в квартирата на Раф и си припомни, че неговата квартира като работник в конюшнята на Фентън била направо разкошна в сравнение е онази дупка.
— Смяташ ли, че има някаква възможност да придумаме чичо Раф да напусне миньорския лагер? Той вече не е млад и много ми се ще да направя нещо за него.
В първия момент Хюстън не намери думи да отговори. Подобен въпрос Кен никога досега не беше отправял към нея.
— Не можеш да му предложиш работа, защото той веднага ще възприеме това като милостиня — осмели се да каже накрая тя.
— И аз така си помислих. Просто не знам как да постъпя. Ще ми кажеш ли, ако ти дойде наум някоя добра идея?
— Да — промълви след известно колебание тя. Във въображението й изникна Памела, застанала редом с Раф. Двамата щяха да бъдат забележителна двойка.
— За съжаление вече трябва да се връщам в кабинета си — заяви внезапно Кен и я изненада с една бърза, но сладка целувка по устните, преди да скочи от земята. — Защо не останеш тук да поразгледаш градината?
С тези думи той се отправи бързо към къщата. Когато остана сама в подножието на хълма, Хюстън се разходи из градината, разгледа цветята и дърветата, а след това си поиска в розариума градинарска ножица и отряза няколко рози. За пръв път, откакто живееше отново в къщата на Кен, правеше нещо, което не беше наложително да се свърши. „Само защото собственикът е такъв ужасен човек, няма смисъл и тази красива къща да страда от това“, каза си тя като оправдание за розите, които отнесе в дома.
Когато вечерта Кен излезе от кабинета си, цялата къща беше пълна със свежи цветя; но той се задоволи само да се хили през цялата вечеря, като вдигаше очи към Хюстън и моментално ги свеждаше към чинията си.
На следващия ден Блеър дойде за вечеря и заговори за своята приятелка, доктор Луиза Блийкър от Пенсилвания, която вече й помагала в клиниката. След това запита Хюстън как се чувства. По някакви необясними причини тя вече не се държеше зле с Кен.
— Тук междувременно не са настъпили големи промени — промълви Хюстън, докато ровеше с вилицата в чинията си — А как вървят нещата при теб?
Блеър отговори предпазливо:
— Лий ще преодолее тревогите и грижите си. Сигурна съм в това.
— Какви грижи? Какво искаш да кажеш?
— О-о… В момента той ми е малко сърдит. Аз… аз използвах без разрешение файтона му. Нека по-добре да говорим за теб.
— Хайде да видим списанието. Приготвила съм още две статии.
В неделя Кен вдигна Хюстън от леглото още на зазоряване, но грижливо се пазеше да не се доближава
